Апокалипсисът настъпва всеки ден. По няколко пъти. Включително в събота и неделя и по празниците.
Първият идва с началото на сутрешните блокове и първите новинарски емисии по водещите национални телевизии и радиостанции. До края на сутрешните блокове минаваме през още няколко апокалипсиса – под формата на новини за всякакви ужаси, безчинства и безсмислени зрелища или във вид на коментари и анализи на тези събития, които с готовност ни предлагат до болка познати 20-30 експерти по всичкознание.
Няколко часа по-късно е ред за обедният апокалипсис. Към 17:00-18:00 ч. (зависи от телевизията) настъпва следващият апокалипсис, който се явява предверие към най-жестокия апокалипсис, настъпващ в 19:00 или 20:00 ч. Най-жесток, защото централните новинарски емисии не само ни запознават с най-мрачните истории от деня, но и продължават по 30-40 минути.
В случай че сме жадни за още новини и коментари, свързани с политически свади (нерядко и простотия), инфлация, хулигански прояви, убийства, катастрофи, природни бедствия и всякакви други катаклизми по света и у нас, можем да си подарим един последен апокалипсис за деня малко преди полунощ.
Разбира се, в който и момент през деня усетим нуждата да си припомним, че краят на света се задава на хоризонта и дори се случва в реално време навсякъде около нас, тогава можем да си доставим обилни количества „обнадеждаващи“ новини онлайн. В желанието си да се погрижат за нашето „добруване“ знайни и незнайни новинарски сайтове ни затрупват с всевъзможни „новини“, коментари, спекулации, плашещи прогнози, а понякога и невярна или подвеждаща информация.
Тези апокалипсиси съпътстват ежедневието ни от години. Но това не означава, че е редно да продължават да ни правят компания и в бъдеще.
.
Това, което кърви, не е всичко
Описаната медийна действителност, която е валидна за България и в известна степен за всяка друга страна, има своето много просто обяснение.
Ние се ръководим най-вече от инстинкта си за самосъхранение. Както посочва американският журналист и автор на няколко книги Ерик Уайнър, за далечните ни прадеди е било по-важно да запомнят къде е бърлогата на лъва, отколкото да се любуват на красиви скални образувания. Все пак, обобщава Уайнър, природната красота може да те вдъхнови, докато лъвът може да те прати в небитието.
По чисто еволюционни причини опасностите, неяснотата и страхът, че може да ни сполети нещо лошо, ни карат постоянно да сме нащрек. Тази наша склонност да се отдаваме на мисли и емоции с подчертано негативен оттенък е изпълнявала (и в определена степен продължава да изпълнява) ценна функция. Тя обаче не трябва да ни подвежда да смятаме, че светът е малък и бедствия дебнат отвсякъде.
Да, лоши неща са се случвали, случват се и ще продължават да се случват. Да, високите рейтинги на телевизионните новинарски емисии и огромният брой прочитания на статии, които излизат в жълти и кафяви издания (а понякога и в реномирани медии), доказват, че това, което кърви, води, както гласи един от най-популярните, но и един от най-нездравословните принципи в журналистиката.
На този фон от нас зависи да си напомняме, че това, което кърви, е важна част от света, в който живеем, но в никакъв случай не е единствената или най-важна част от него.
Колкото по-качествена е медийната и информационна среда в страната ни, толкова по-смислен, приятен и вдъхновяващ би бил животът ни – поотделно и като общество. Ако искаме да изградим и да поддържаме здрава и обогатяваща информационна среда, всеки от нас трябва да даде своя принос.
.
Информационна диета
Като потребители на информация ние сами избираме откъде, как, колко и кога да се информираме и по какви теми да се информираме. Тоест всеки от нас сам избира каква информационна диета да следва и трябва да е готов да бере плодовете на своя избор.
Както прекаляването с мазна храна и захарни изделия вреди на здравето ни, така и прекаляването с негативни новини, клюки, конспирации и бързо разпространявана, но невинаги адекватно проверена информация води до затлачване на ума, а оттам и до отчаяние, гняв и апатия.
Аналогично, както редовната консумация на сезонни плодове и зеленчуци, сурови ядки и пълноценни белтъци и въглехидрати укрепва имунната ни система и ни доставя енергия, така и редовната консумация на достоверна и представена в подходящ контекст информация по теми, които ни касаят, и на позитивни новини от различни области на живота и точки на планетата ни доставя знания, спокойствие и надежда и ни осигурява примери за подражание.
Независимо дали става дума за хранителна или информационна диета, нейният успех зависи от усилието, постоянството и адаптивността на този, който я следва.
С други думи, трябва да се постараем да открием и да се снабдяваме с онези качествени продукти, от които се нуждаят тялото и умът ни. Както произведените от местни производители зеленчуци, плодове, мед и млечни продукти са по-трудно забележими на фона на големите вериги супермаркети, така и проверената и коректно представена информация и историите за доброто около нас често са по-трудно забележими на фона на потопа от новини за политически зулуми, инциденти и бедствия.
.
Отговорността на медиите
Медиите трябва да осъзнаят своята отговорност като източници на информация, а оттам и като фактори, влияещи пряко (и значително) върху обществените настроения, нагласи и ценности.
Когато ни осведомяват за катаклизми, които неизменно бележат ежедневието ни, медиите трябва да се стремят да представят само най-съществената информация, при това в съответствие с най-високите професионални и етични стандарти. Редно е също да се постараят да ни информират по-пълноценно за по-широк спектър от теми.
Ако медиите действително искат да бъдат част от решението, а не от проблема, те могат още днес да предприемат ефективни промени в няколко посоки. Например те могат:
- да информират аудиторията по дадена тема само когато съответната информация я засяга реално, а не хипотетично – пример: вместо ден след ден да тръпнат в очакване омикрон да пристигне в България, медиите могат просто да ни информират за регистрирането на първите случаи, когато това бъде официално потвърдено
- да избягват да акцентират основно върху плашещите аспекти на дадено явление или събитие с цел привличане на вниманието на аудиторията, включително чрез шокиращи заглавия на материалите и показване на видеоклипове (макар и цензурирани), които не носят никаква стойност на аудиторията – пример: в тази група попадат голяма част от новините за прояви на насилие, пожари, катастрофи и пр. Между другото, тази препоръка не е просто някаква моя приумица, а основен принцип, очертан в Етичния кодекс на българските медии, в който пише: „Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност“
- да избягват да разпространяват спекулации, слухове и жълтини, които единствено внасят объркване, паника и разделение в обществото – тук става дума за друг основен журналистически принцип, който също е упоменат в Етичния кодекс на българските медии: „информацията „в обществен интерес“ не бива да се обърква с информацията, която е „интересна на обществото“
- да избягват да занимават аудиторията с дребнотемие с цел привличане на кликове – пример: през изминалите почивни дни редица онлайн медии произведоха новина от факта, че в интервю по „Дарик радио“ премиерът Кирил Петков споменал за свой любим разказ на Антон Чехов, който всъщност е на Лев Толстой. Ако подобни гафове или лапсуси бяха най-големият проблем пред благоденствието на страната ни, изобщо нямаше да има нужда от статията, която четете в момента, тъй като България щеше да бъде раят на Земята и медиите щяха да се затрудняват да намират недъзи и трагедии, за които да пишат. Само мога да се радвам, ако повечето български журналисти са запознати в дълбочина с творчеството на Чехов и Толстой. Срам, не срам, аз си признавам, че не попадам в тази група, и съм склонен да подозирам, че същото се отнася и за голяма част от колегите (и за повечето българи като цяло)
- да търсят потенциални решения за социални и други проблеми и предизвикателства, които отразяват, под формата на така наречената журналистика на решенията, а не да се задоволяват само с осветляването на тези проблеми и предизвикателства – пример: медиите могат да представят мерки за ограничаване на отпадането на ученици от училище, които се прилагат успешно на национално, регионално или местно ниво в България или на други места по света, да анализират предимствата и недостатъците на тези мерки и да покажат доколко те биха могли да бъдат приложени в онези български училища или населени места, където отпадането от училище е реален проблем. Нерядко други хора вече са открили топлата вода преди нас, така че няма нужда да я преоткриваме сами, когато вместо това можем да почерпим от чуждия опит. Журналистиката на решенията няма за цел да игнорира или омаловажава проблемите, а е още един инструмент, чрез който журналистите могат да изпълняват основната си мисия – да информират и да овластяват хората по възможно най-коректния и ефективен начин
- да говорят далеч по-малко за политически и партийни боричкания, бедност, болести, битови престъпления и военни и други конфликти в почивните дни и по празниците – подобно поведение от страна на медиите би било не само похвално, но и проява на здрав разум, ако искаме да опазим своето психично здраве и душевно спокойствие в епохата на тревожността, както писателката Елиф Шафак нарича времето, в което живеем
- да предлагат далеч повече и по-конкретна информация за случващото се в света на бизнеса – пример: когато акциите на българска компания за първи път се търгуват на Франкфуртската фондова борса, както се случи с „Алтерко“ през ноември 2021 г., тази новина би трябвало да е водеща, включително по телевизиите и далеч отвъд пределите на предаванията за бизнес (които и без това се броят на пръстите на едната ръка). Друг пример: когато все пак разказват за дадена компания, медиите, включително телевизиите, е редно да говорят с имена, защото това е проява на уважение и към съответните предприемачи, и към аудиторията, която и бездруго би могла да намери тази информация. И не, българското законодателство не забранява споменаването на фирми и марки в която и да било медия – това се знае отдавна, а наскоро го потвърди и Българската телеграфна агенция (БТА) – и затова медиите трябва да спрат да се оправдават с несъществуващи пречки
- да обръщат далеч повече внимание на случващото се в културата и да поставят най-важните новини от този сектор на челно място в новинарските емисии и сайтове – пример: когато стане ясно, че носителка на Нобеловата награда за литература, каквато е полската писателка Олга Токарчук, ще гостува в България и ще се срещне с местната публика, тази новина би трябвало да е водеща, а не да се спомене между другото (ако се спомене изобщо)
- да обръщат далеч повече внимание на случващото се в сферата на дарителството, доброволчеството и всяка форма на добротворчество – пример: когато български бизнесмен е основен спонсор на най-младата авиаторка, обиколила сама света със самолет, какъвто е Димитър Димитров, това би трябвало да е водеща новина и в този случай повечето медии отразиха адекватно и подобряването на рекорда от страна на 19-годишната Зара Ръдърфорд, и информацията за спонсора на нейната обиколка (разбира се, в идеалния случай биха могли да споменат и името на фирмата на Димитър Димитров, което и без това е изписано на самолета на авиаторката). Друг пример: новини като тази за учениците от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив, които изработват безвъзмездно перуки за онкоболни жени, би трябвало да получават много по-голяма гласност от новини, да речем, за ученици, които се бият в мол, защото добрият пример може да бъде поне толкова заразяващ, колкото и лошия. Това не е пожелателно твърдение, а неопровержим факт – достатъчно е да вземем успеха на кампании като „Капачки за бъдеще“, които се превърнаха в това, което са, с помощта както на социалните медии и рекламата от уста на уста, така и на националните медии, които отразяват акциите за събиране на капачки и медицинското оборудване, закупено със събраните средства
.
От нас зависи
Трагедиите са част от живота ни точно толкова, колкото и поводите за радост, надежда и възхищение. От нас зависи да намерим здравословен баланс между самоубийствения негативизъм и слепия оптимизъм.
Като организации, чиято работа е да информират хората, новинарските медии имат изключително отговорна роля в този процес. Както философът Ален де Ботон пише в книгата си The News: A User’s Manual:
„Ако редовно ни се казва, че много от сънародниците ни са побъркани и яростни, ние ще бъдем изпълнени със страх и недоверие всеки път, когато излизаме навън. Ако получаваме фини послания, че парите и общественото положение имат по-голямо значение от всичко останало, ние ще изпитваме унижение, ако водим обикновен живот. Ако се предполага, че всички политици лъжат, ние тихичко ще оставим идеализма и невинността си настрана и ще се присмиваме на всеки техен план и всяко тяхно изказване. А ако ни се казва, че икономиката е най-важният индикатор за удовлетворение и че тя ще бъде в катастрофално състояние поне за десетилетие, ние никога повече няма да можем да погледнем на реалността с голяма увереност.“
И още:
„Новинарските медии имат за задача не само всекидневно да ни напомнят за най-големите недостатъци на обществото, но също – понякога – да развиват и да насочват капацитета ни за гордост, издръжливост и надежда. Националният упадък може да бъде ускорен не само или основно от сантиментален оптимизъм, но и от форма на клинична депресия, причинена от медиите […] Наред с обичайния си фокус върху катастрофи и злини, новинарските медии би трябвало понякога да изпълняват критичната функция да дестилират и да концентрират малко от надеждата, от която се нуждае една нация, за да премине през трудностите, пред които е изправена.“
.
Извори на надежда
Добрата новина е, че в края на тунела се вижда силна светлина. Причината: в България има все повече медийни и други проекти, които се фокусират върху добротворци и предприемачи, вдъхновяващи новини и истории от различни сфери, включително бизнес, култура и изкуство, и каузи, за които си струва да се борим.
Ето част от нарастващия брой такива проекти от последните няколко години:
- телевизионни предавания като „Отблизо“ (Българска национална телевизия), „България в 60 минути“ (Българска национална телевизия), „Извън играта“ (Българска национална телевизия), „Култура.БГ“ (Българска национална телевизия), „Библиотеката“ (Българска национална телевизия), „100% будни“ (Българска национална телевизия) и „Преди обед“ (bTV)
- телевизионни поредици „Спасените“ и „Влизаме в час“ („120 минути“, bTV) на Кристина Газиева, „Долината на успеха“ („120 минути“, bTV) на Гена Трайкова, „Пътят към щастието“ („Преди обед“, bTV) на Валерия Скимици, „НепознатиТЕ“ (bTV) на Георги Тошев, „Да хванеш гората“ (Нова телевизия) на Галя Щърбева, „Вярваме в доброто“ на Лиляна Боянова (bTV) и „Завърналите се“ на Петя Кертикова (Bulgaria ON AIR – наскоро излезе и сборник с част от историите от поредицата под моя редакция)
- репортажите на журналисти като Кристина Газиева (bTV – както историите, които тя разказва в споменатите поредици „Спасените“ и „Влизаме в час“, така и другите ѝ репортажи, като този), Флорина Иванова (bTV) и Мария Милкова („Дойче веле“), така и интервютата на Светослав Иванов в „120 минути“ с интересни и повече и по-малко познати личности като Исабел Алиенде, Марко ван Бастен, Тимъти Снайдър, Муртаза Ахмади („Меси от Кабул“) и Петър Нефтелимов
- радиопредавания като „Ники Кънчев Шоу“ („Дарик радио“), „Нощен хоризонт“ (Българско национално радио), „Късното шоу с Елмира Джома“ (Радио София) и „Шоуто на Евелина Павлова“ (FM+)
- онлайн платформи като „Успелите“, Interview.to, „Създателите – дигиталните оптимисти на България“, „Тук-Там“, Информационен портал за НПО в България, Triple E.Y.E Project, Български дарителски форум, Forbes България, The Recursive (основана от българи англоезична медия за технологични компании и иновации от Източна Европа) и „ВИЖТЕ – новините на детски език“, страници като „Човек на деня“ („Свободна Европа“) и „Добрата новина“ (Министерство на образованието и науката), проекти „Малък бизнес, голям успех“ („Клуб Z“) и имейл бюлетина на Фондация „Америка за България“ (ако искате да получавате редовна порция вдъхновяващи новини и истории, можете да се абонирате и за седмичния ми имейл бюлетин „Седмична доза вдъхновение“, който разпращам всеки понеделник)
- аудио, видео и фотографски проекти като подкастите „Свръхчовекът с Георги Ненов“ и „Непримиримите“ с Мирослав Филков, видеоканала на влогъра и режисьор Крис Захариев (особено сериите „Да се изгубиш нарочно“) и Facebook страниците „Етюд-и-те на София“ на Иван Шишиев и People of Sofia на Вихрен Георгиев, както и културно-образователната Facebook страница „По дирите на думите“ на Виктория Бешлийска
- инициативи като „Будител на годината“ (Българско национално радио), „Любимците на България“ (Българска национална телевизия), „Човек на годината“ (Български хелзинкски комитет), „Достойните българи“ (в. „24 часа“), „40 до 40“ („Дарик радио“), „30 под 30“ (Forbes България), годишни награди за доброволчество „ГЕРОИТЕ“ (TimeHeroes), „Най-изявените млади личности на България“ (Junior Chamber International Bulgaria), конкурса за социални предприемачи „ПРОМЯНАТА“ (Нова телевизия и Reach for Change), „Доброволческа инициатива“ (Фондация „Лале“), „Доброволец на годината“ (Фондация „Астика“) и др.
.
Основателен оптимизъм
В своя анализ за склонността на медиите да се фокусират върху злощастните и плашещите събития и явления Ерик Уайнър дава кратка и трезва обосновка на необходимостта от повече позитивни новини и журналистика на решенията:
„Нека заявя ясно: аз не намеквам, че журналистите трябва да игнорират лошите новини или да ги замазват по какъвто и да било начин. Това, което предлагам, е журналистите да поставят лошите новини в перспектива и да отразяват заслужаващите доверие решения в степента, в която те го заслужават. Да ни осигуряват редовна доза (а не бустерна доза от време на време) интелигентен оптимизъм, поглед към случващото се по света, опиращ се на факти и съобразен със същите стриктни стандарти както всяка друга журналистическа разработка, но без рефлексивния негативизъм.“
И още:
„Твърде често позитивното (или поне по-малко негативното) отразяване на събития се отхвърля като „истории, които имат за цел да ни накарат да се чувстваме добре“. Това описание се подхвърля като обида, равнозначна на мързелива журналистика. Но защо? Какво лошо има една история да те накара да се чувстваш добре? Защо е приемливо един репортаж да те изпрати в мрачните дълбини на отчаянието, а не е приемливо да накара сърцето ти да запее? Не непременно да изпее цяла песен, но поне припева. Освен това, ако определението за новина е „необичайно събитие“ – в смисъла на „човек ухапа куче“, – тогава в свят, изпълнен със страдание и отчаяние, историите, които ни изпълват с надежда, със сигурност покриват критериите за новина.“
Разбира се, заключението на Уайнър по-скоро цели да ни провокира да преосмислим разбирането си за новините, отколкото да ни накара да си мислим, че обнадеждаващите истории са рядкост. Самият той много добре знае, че тези истории са навсякъде около нас, затова и е на мнение, че медиите трябва да им отдават заслуженото внимание. Наличието на множество обнадеждаващи истории се доказва и от наличието на споменатите по-горе (и други) примери за проекти, които хвърлят светлина върху доброто, красивото, градивното, вдъхновяващото и одухотворяващото.
Повече от ясно е, че няма съвършени журналисти и медии, поради простата причина, че няма съвършени хора, но дори да бъркаме, поне трябва да се опитваме да проявяваме по-добрата си версия по-често. Затова благодаря на всички журналисти и медии, които вършат работата си смирено и съвестно и постоянно търсят начини да я вършат още по-добре.
В крайна сметка, качеството на медийната среда зависи от закона за търсенето и предлагането в съчетание със здравословно любопитство, лична отговорност, осъзнат избор и стремеж към конструктивност от страна на всеки от нас.
Заглавно изображение: Neven Krcmarek (Unsplash) – преработено за целите на статията
Какво е вашето мнение по темата? Откъде си набавяте позитивни новини и вдъхновяващи истории? Кои източници на такъв тип съдържание бихте добавили към споменатите от мен примери? Можете да споделите мнението си в коментар под тази статия или в съобщение до мен на имейл адрес dani@danipenev.net.
