На 17 септември, по-малко от седмица преди лятото да отстъпи място на есента, отдаваме почит на вярата, надеждата и любовта – три добродетели, които, наред със здравето, правят живота възможен.
Прекрасно е, че има ден в годината, в който си припомняме основните съставки на живота. Още по-хубаво би било обаче, ако ги пазим и подхранваме всеки ден. Защото, когато пазим и подхранваме вярата, надеждата и любовта, ние пазим и подхранваме живота и създаваме условията, в които можем да му се наслаждаваме – поотделно и заедно.
В желанието си да внеса вяра, надежда и любов в ежедневието ви събрах няколко красиви прочита на всеки един от тези животоутвърждаващи елементи.
.
Вярата
„[В]инаги остава нещо хубаво – в природата, слънчевата светлина, свободата, в теб самия – там трябва да търсиш. Огледай се, така ще намериш отново себе си и ще се успокоиш. А който е щастлив, той прави и околните щастливи; който има смелост и вяра, никога няма да пропадне в беда.“ (Из „Дневникът на Ане Франк“, Ане Франк)
„Трезвият оптимизъм е вярата, че шансът е на твоя страна и във времето нещата ще доведат до добър резултат – дори ако това, което междувременно се случва, е изпълнено с нещастие. И всъщност ти знаеш, че [този промеждутък] ще бъде изпълнен с нещастие. Можеш да си оптимист, че в дългосрочен план вървиш по пътя на израстването, но и да си също толкова сигурен, че пътят между настоящето и бъдещето е осеян с мини и че винаги ще бъде така. Тези две неща не се изключват взаимно.“ (Из The Psychology of Money, Морган Хаусъл – видяно в имейл бюлетина 3-2-1 на Джеймс Клиър)
.
Надеждата
„Надеждата е най-могъщата сила във вселената. С надежда бихте могли да вдъхновите цели нации за велики дела. С надежда сте в състояние да вдигнете потъпканите. С надежда можете да облекчите болката от непоносимата загуба. Понякога се иска само един човек, за да се стигне до промяна. Някой ден на всички ни ще се случи да се озовем затънали до шия в тинята. Именно тогава е моментът да запеем с пълно гърло, да се усмихнем широко, да подемем тези около нас и да им вдъхнем надежда, че утрешният ден ще е по-добър.“ (Из „Оправи си леглото“, Уилям Х. Макрейвън)
„Хората могат да си мислят: „Богатството е най-големият ми актив“, „Позицията е най-големият ми актив“, „Хубавият външен вид е най-големият ми актив“, „Политическото влиянеие е най-големият ми актив“, „Социалното приемане е най-големият ми актив“. Но всички тези активи могат да се изчерпат [или] да бъдат унищожени във всеки един момент […] Най-големият актив е нашата надежда. Ако човек има надежда, дори ако загуби всичко останало, във времето той пак може да даде най-доброто от себе си.“ (Гауранга Дас в интервю за подкаста On Purpose на Джей Шети)
.
Любовта
„Обичай сега. Обичай точно в този момент. Ако имаш някого или нещо, което да обичаш, обичай го в този момент. Обичай безстрашно […] Раздавай любов безкористно.“ (Из Notes on a Nervous Planet, Мат Хейг)
„Има нещо общо между голямата книга и голямата любов. Човек непрестанно се стреми към тях и колкото пъти да се повтарят едни и същи мигове, те винаги изглеждат различни. Може би тъкмо това е голямото в тях – желанието човек да премине през тях отново и отново. Защото всяко ново преминаване носи нови открития, може би не толкова по отношение на книгата или любовта, колкото по отношение на себе си.“ (Из „Ехо от есетата на Джордж Оруел“, Георги Марков)
Честит празник на българите, носещи прелестните имена София, Вяра, Надежда, Любов и всички техни производни! Честит празник и на град София!
Заглавно изображение: Daniel Reche (Pixabay)
.
