Наскоро в книжарниците се появи романа „Рана“. В него Захари Карабашлиев ни връща към събитията на Добруджанския фронт през септември 1916 г. и една по-слабо позната страница от историята ни – трагичната участ на десетки хиляди българи в Одринска Тракия през 1913 г., които са убити, тормозени, ограбени или прокудени от домовете си. „Рана“ е майсторски разказана история не само за война, омраза и болка, а и за любов, приятелство и надежда.

Изкуството ми помага да осмислям случващото се в заобикалящия ни свят. Това важи особено за художествената литература, която ни кара да забавим темпото, за да се вгледаме дълбоко в себе си и в другите, в действителното и въображаемото, в миналото, настоящето и бъдещето. Доказателство за думите ми за силата на литературата като средство за по-пълнокръвно осмисляне на сложната реалност, която обитаваме, е романът „Не ви познавам“ („Сиела“, 2023) на Теодора Димова.