В книгата „Откажи се“, която наскоро излезе в мой превод на български език, Ани Дюк рисува една по-нюансирана картина на реалните измерения на дилемата „да упорствам или да се откажа“. И убедително показва, че да умееш да се отказваш от правилните неща и в правилния момент е точно толкова ценно умение, колкото и способността да упорстваш в правилните неща и в правилния момент.
Това Фридман е един от най-младите оцелели концлагеристи от лагера на смъртта „Аушвиц“. Тук ви предлагам храна за размисъл от нейните мемоари „Дъщерята на Аушвиц“, написани в съавторство с Малкълм Брабант.
Ако е истина, че денят се познава от сутринта, силно се надявам и годината да се познава от нейното начало. Най-малкото по отношение на книгите, с които ми предстои да се срещна през идните 12 месеца. Защото от гледна точка на читателя в мен 2024 година стартира по прекрасен начин – със сборника с есета, фрагменти и истории „За неизбежната случайност“ от Иван Ланджев.
Покрай празничните дни в края на годината имаме време да погледнем назад и да осмислим случилото се в живота ни през изминалите 12 месеца. нигите, Тук представям филмите, театралните постановки, музикалните спектакли и журналистическите материали, които ме впечатлиха през 2023 г.
През 2020 г. Емилия Славова стартира проекта „12 писма до дванайсетокласниците“ – писма до абитуриентите, написани от повече и по-малко популярни личности от света на културата, изкуството, образованието, гражданските инициативи и спорта. Три години и половина по-късно инициативата намери продължение като сборник с 36-те писма, публикувани през 2020, 2021 и 2022 г. В тази статия ви представям част от любимите ми послания от сборника.
„Силата на самоконтрола“ е втората книга от поредицата на Райън Холидей, в която той изследва четирите добродетели на стоицизма: смелост, умереност, справедливост и мъдрост. В тазия статия ви предлагам любими мои цитати от книгата с надеждата да ви вдъхновя да впрегнете силата на самодисциплината в своя полза.
През 1938 г. в САЩ две групи изследователи започват да следят развитието на две много различни групи момчета. По-късно двете проучвания са обединени в т.нар. Харвардско изследване на щастието, което продължава и днес. Тук ви представям част от мъдростта, събрана в базираната на изследването книга „Добрият живот“, която излезе наскоро на български в мой превод.
Наскоро в книжарниците се появи романа „Рана“. В него Захари Карабашлиев ни връща към събитията на Добруджанския фронт през септември 1916 г. и една по-слабо позната страница от историята ни – трагичната участ на десетки хиляди българи в Одринска Тракия през 1913 г., които са убити, тормозени, ограбени или прокудени от домовете си. „Рана“ е майсторски разказана история не само за война, омраза и болка, а и за любов, приятелство и надежда.
Изкуството ми помага да осмислям случващото се в заобикалящия ни свят. Това важи особено за художествената литература, която ни кара да забавим темпото, за да се вгледаме дълбоко в себе си и в другите, в действителното и въображаемото, в миналото, настоящето и бъдещето. Доказателство за думите ми за силата на литературата като средство за по-пълнокръвно осмисляне на сложната реалност, която обитаваме, е романът „Не ви познавам“ („Сиела“, 2023) на Теодора Димова.
Последните дни на годината са един от редките моменти, в които можем да забавим темпото и да останем насаме със себе си достатъчно дълго, че да „чуем“ мислите си и да погледнем голямата картина на живота си. Броени часове преди 2022 година да отстъпи място на 2023 година, обръщам поглед назад в желанието ми да си направя лична равносметка на изминалите 12 месеца, по-специално – да си дам сметка, че имам много причини да съм благодарен на отиващата си година.