Февруарска неделя. С майка ми и баща ми се настаняваме в киното в Благоевград. След обичайните реклами на предстоящи да излязат заглавия киносалонът потъва в тъмнина и филмът, за който сме пропътували 60-те километра от родния Кюстендил, започва.
На екрана се появяват Александра Костова, Ясен Атанасов и други актьори, играещи в „Петя на моята Петя“ – нашумелия филм на режисьора Александър Костов, вдъхновен от образа и таланта на поетесата Петя Дубарова, която си отива от този свят едва на 17 г.
Минават няколко минути и майка ми, седяща отдясно на мен, ме пита с притаен глас: „Защо има субтитри на български?“.
Въпросът ѝ сгрява душата ми. Защото знам отговора.
.
Субтитри за чуващите със сърцето
Субтитрите на български към „Петя на моята Петя“ не са нечия хрумка в последния момент. Те са там, защото години по-рано една от дамите в екипа е отворила очите и ушите си за несправедлив пропуск, който родните кинотворци е време да запълнят.
Виктория Радославова е режисьор по монтажа на български филми и сериали. Покрай разпространението на „Воевода“ тя получава запитване дали са предвидени прожекции на филма със субтитри на български език.
Първоначално Виктория не разбира логиката зад това запитване, но бързо се окопитва и осъзнава, че липсата на субтитри ограничава достъпа до българско кино за онези наши сънародници, които имат проблеми със слуха или изобщо не чуват.
Макар да няма точни данни, според някои оценки тази група надхвърля 100 000 души.
По инициатива на Виктория „Воевода“ става първият роден филм, който се излъчва със субтитри на български.
Виктория, която е режисьор по монтажа на филми като „Петя на моята Петя“ и „Уроци по немски“ и на сериали като „Денят на бащата“ и „Дяволското гърло“, не спира дотук.
Заедно със съмишленици тя основава Фондация „Чуй ме със сърцето“. Мисията на организацията е да направи българското кино достъпно за глухите хора чрез осигуряването на субтитри към пълнометражни и късометражни филми.
Благодарянеие на усилията на фондацията глухите хора вече могат да гледат десетки филми, сред които „Възвишение“, „Посоки“, „Слава“, „Вчера“, „Дами канят“, „Оркестър без име“ и др.
.
Изборът да бъдеш част от решението
Историята за появата на Фондация „Чуй ме със сърцето“ и свършената досега работа от екипа илюстрира един безкрайно подценяван, но устоял във времето факт: всеки от нас има способността да направи света, в който живеем, по-добър.
С една уговорка от съществено значение: за да можем да променим света към по-добро, първо трябва да пожелаем да го сторим.
А това означава да изберем да вложим енергията, уменията и времето си в търсенето на решение на даден проблем вместо в задълбочаване на проблема или в очакване някой друг да се справи с него (или пък той да изчезне от само себе си).
Когато я питат дали са планирани прожекции на „Воевода“ със субтитри на български, Виктория реагира с недоумение. Но когато осъзнава колко уместен е този въпрос, тя не се поддава на вродения ни инстинкт да се оплакваме и да търсим виновни, а се захваща за работа да промени действителността.
И я променя.
И запалва искрата у други хора.
И провокира разговор по тема, която допреди няколко години изобщо не е присъствала в дневния ред на българското общество.
Резултатът: глухите хора в България имат възможност да гледат растящ все повече български филми, докато десетки хиляди други хора, подобно на майка ми, забелязват субтитрите на български към „Петя на моята Петя“ или друг филм и впоследствие разбират каква е тяхната функция.
Семето на промяната е посято.
И вече покълва в различни краища на страната и отвъд нея!
.
Заглавно изображение: Canva (адаптирано за целите на материала)
