Началото на новата учебна година е един от онези празници, които ни изпълват с надежда за бъдещето и ни подтикват да придобиваме нови знания, да кроим нови мечти и планове и да работим здраво за осъществяването им.
През тази година 15 септември е още по-специален, тъй като десетки хиляди ученици и учители у нас се връщат в класните стаи след половин година принудително обучение от разстояние. При условие че ситуацията го позволява, най-добрият вариант за всички ни би бил учениците и учителите да могат да провеждат нормални учебния занятия на живо през цялата учебна година, защото мястото на училищното образование е в училището.
Макар че в момента никой не може да каже кога епидемията от коронавирус ще приключи, рано или късно тя със сигурност ще отмине. Дотогава, както и след това, от нас се изисква да запазим спокойствие, да си помагаме и да израстваме като личности.
Най-надеждният ни спътник в това пътуване е ученето – процесът на активно изследване на вътрешния ни свят и на заобикалящата ни среда, който не е опция, а необходимост. Особено във време на изострено чувство на несигурност.
Затова в деня, в който десетки хиляди ученици и учители официално се връщат в училище, аз бих искал да ги помоля за три неща.
.
Останете гладни
Скъпи ученици и учители, останете гладни – за нови знания, за нови емоции, за нови срещи, за нови предизвикателства, за нови открития!
Подхранвайте любопитството си всеки ден – във и извън училище. Отворете очите и ушите си. Четете. Информирайте се. Задавайте въпроси. Поставяйте под съмнение собствените си убеждения и убежденията на другите. И се наслаждавайте на ученето заради самото учене – не заради оценки и дипломи и не защото някой ви принуждава да учите, а защото ученето е единственият начин да черпите с пълни шепи от живота.
Както казва английският писател Мат Хейг:
„Ние сме мислещи, чувстващи, творящи, гладни за знания, удивителни животни, които разбират себе си и света през акта на учене. [Ученето] е цел само по себе си. То предлага много повече от нещата, които ни позволява да напишем на формулярите за кандидатстване. [Ученето] е начин да се наслаждаваш на живота точно в този момент.“ (Из Notes on a Nervous Planet)
Или Остин Клиън, американският писател, който рисува:
„Гмуркането в бунището е едно от задълженията на артиста – да намира съкровища в отпадъците на другите хора, да изследва дебрите на културата, да обръща внимание на нещата, които всички останали игнорират, и да черпи вдъхновение от онова, което по някакви причини другите са изхвърлили […] Всичко, което е необходимо, за да откриете скритите съкровища, е непредубедено око, отворен ум и готовност да търсите вдъхновение на места, където другите хора няма да имат желание или възможност да отидат.“ (Из „Покажи своето творчество“)
.
Останете луди
Скъпи ученици и учители, останете луди – луди в смисъла на търсещи и експериментиращи, вдъхновени и вдъхновяващи, мечтаещи и действащи!
Осмелявайте се да изпробвате идеите си без страх от потенциален неуспех. Търсете начини да допринасяте за развитието на света по смислен начин. Бъдете реалисти, но същевременно помнете, че всяко откритие, всяко изобретение и всяка революционна идея първоначално е била просто хрумка в главата на човек, осмелил се да погледне от другата страна на статуквото и да докаже, че „невъзможното“ може да е възможно.
Както казва танцуващата цигуларка Линдзи Стърлинг:
„Това е най-хубавата част от живота на едно дете – нищо не изглежда невъзможно, докато някой по-голям и по-възрастен не ти каже, че е невъзможно. Аз израснах в един красив малък свят, в който нищо не беше твърде далеч от обсега ми, стига да искам да се потрудя за него. Мисля, че все още живея в този свят.“ (Из The Only Pirate at the Party)
За градивната сила на лудостта в най-положителния смисъл на думата пише и живеещият в САЩ български журналист Иво Иванов:
„[Лесно е] да кажеш на някого, че е луд, но къде ли щеше да бъде светът, ако нямаше луди хора и ако те винаги се вслушваха в думите на скептиците? Сигурно щях да пиша тази статия на свещи, с перо и мастило. Щяхме да умираме от гнойна ангина, да се чудим какво лежи отвъд Атлантическия океан и едва ли някога щеше да има следи от човешки крак на Луната… [Л]удите хора движат света напред. Имате ли някоя лудост в главата? Или нещо много важно, което е останало незавършено? В никакъв случай не ги погребвайте: никога не е късно да опровергаете диагнозата на другите.“ (Из „Кривата на щастието“)
.
Останете добри
Скъпи ученици и учители, останете добри – заради вас самите, заради родителите си, заради роднините си, заради приятелите си, заради всяко човешко същество на тази земя!
Отнасяйте се с уважение към всеки човек, с когото ви среща животът. Помагайте на другите да вървят напред – или поне не им пречете. Градете – или поне не рушете. Приемете, че ще грешите, но вместо да се обвинявате, гледайте да се учите от грешките си и се стремете да правите добро.
Както пише американският писател и пътешественик Ерик Уайнър:
„Никой акт на доброта не е малък. Всяка проява на съчувствие е като поливане на семка от секвоя. Никога не знаеш каква височина ще достигне.“ (Из „Георгафия на мъдростта“)
Споменатият по-рано Остин Клиън също има какво да каже за добротворчеството.
„Не се тревожи толкова за оставянето на свой отпечатък. Грижи се за това да оставиш нещата по-добри, отколкото си ги намерил.“ (Из „Продължавай напред“)
Скъпи ученици и учители, пожелавам ви здраве, спокойствие и удовлетворение през учебната 2020/2021 година!
И ви моля от сърце – останете гладни, луди и добри!
Заглавно изображение: Kidaha (Pixabay)
.
