През последното десетилетие темата за психичното здраве зае по-централно място в обществения дневен ред, особено в страните с по-висок стандарт на живот, към които спада и България.
Една от причините е наличието на комбинация от явления и фактори в ежедневието ни, които генерират стрес, страх и тревожност. Сред най-големите причинители на тези негативни емоции са социалната изолация, която се изостри покрай ковидпандемията, голямата икономическа несигурност в резултат на демографски, технологични и други промени, високата инфлация, войната в Украйна, денонощният достъп до новини за трагедии, насилие и природни бедствия по света, разпространението на фалшиви и подвеждащи новини и пропаганда, политическите сътресения и разделения и т.н.
Другата причина за засиления разговор за психичното здраве е готовността на редица популярни личности да говорят публично за битките, които водят с тревожност, депресия, панически атаки, обсесивно-компулсивни разстройства (ОКР), хранителни разстройства и други състояния, които помрачават живота им, а понякога и този на техните близки. С примера си те насърчават и нас, „обикновените“ хора, да говорим за болезнени, но неизбежни елементи на живота като страданието, болката, тъгата, отчаянието и скръбта и при нужда да потърсим подкрепа.
Един от тези „обикновени“ смели хора е Теди Ангелова – бивш национален състезател по баскетбол и шампион на България с отборите на Дунав (Русе) и ЦСКА (София), водещ на рубриката „ТениСтраст“ в предаването „Брейк пойнт“ по Max Sport 1 и автор на статии за спорт и психология.
Преди няколко месеца Теди издаде книгата „Стоп паник атаки“.
В нея Теди разказва за своята борба с паническото разстройство и обяснява как всеки от нас може да се справи с това и други тревожни състояния, като опознае нуждите си, вслушва се в сигналите на тялото си и полага дългосрочни грижи за здравето си, в това число и като посещава профилактично психотерапевт и други медицински специалисти.
И аз като Теди смятам, че опознаването на един проблем е първата крачка към неговото разрешаване. Надявам се акцентите от „Стоп паник атаки“, които съм извел отдолу, да ви бъдат полезни в грижата за вашето здраве и/или за здравето на ваш близък, приятел или колега, страдащ от панически атаки, депресия или друго тревожно състояние.
Ако търсите допълнителна информация и/или гледна точка по въпроси, свързани с психичното здраве, можете да прочетете и статиите ми за книгите „Мозък не за този свят“ от Андерш Хансен, „Дарът“ от Едит Егер, „Депресията ме обича“ от Веселина Седларска и „Книга на утехата“ от Мат Хайг. Ако пък се нуждаете от мотивация и вдъхновение, прочетете сборниците „Кривата на щастието“ и „Хроника на болката“ от живеещия в САЩ журналист и писател Иво Иванов.
.
Природата на паник атаките
[Паник атаките] настъпват внезапно, без предупреждение и без конкретна причина. Те са най-тежката форма на тревожност. Изразяват се в кратки, но изключително интензивни епизоди на ирационален страх и ужас, придружени с физически симптоми. Най-често няма никаква реална заплаха за здравето и живота ви. Обикновено пристъпите варират от няколко минути до час. В редки случаи продължават няколко часа. Редовно достигат кулминацията си около 10-15-тата минута.
Вече сами се досещате, че не робуват на графици и не спазват правила. Достатъчно своенравни са да не им пука работен ден ли е или празник. Коронен номер им е да се появяват в почивни дни и по време на дългоочаквани пътешествия, когато сте напълно отпуснати и безгрижни. Обичат да идват, докато сте във ваканция и си пиете кафето на плажа. Или когато практикувате любимия си спорт, както се случи при мен. Понякога ви разтърсват и когато сте на предела на силите си – претоварени от домашни и служебни ангажименти […] Има и периоди, в които толкова им липсвате, че ви навестяват всеки месец, та дори всяка седмица. Не можете да се скриете от тях. Прекалено креативни и находчиви са. Ако са решили да ви намерят, ще ви открият и в дебрите на гората, и на безлюдния плаж.
Все пак искам да ви успокоя […], че колкото и страшни да изглеждат, те не могат да ви убият. Колкото и да имате усещането, че краят ви наближава, това, което чувствате, не е това, което ви се случва в действителност. Мозъкът ви […] си прави шеги с вас.
.
Паник атаките като сигнал
Много преди да стигнем до състояние на паник атака, тялото ни е изпращало множество сигнали, които ние упорито сме пренебрегвали. Когато си затваряме очите за даден проблем прекалено дълго, в един момент той просто се стоварва върху нас с цялата си тежест. Принуждава ни да го забележим и да му обърнем нужното внимание. Паническите атаки са амбициозни и свръхупорити. И добре, че е така. В противен случай спирачките ни могат да откажат, когато се движим н над 100 км в час и да се разбием […] [Т]яхната мисия е да ни разтърсят и да ни подскажат, че нещо в живота ни не функционира правилно. Да ни покажат, че това, което правим, начинът, по който живеем, не е добър, не е здравословен и се налага спешно да променим нещо.
Вярвам, че всеки от нас дълбоко в душата си прекрасно знае какво е необходимо да промени. Може понякога то да е пред очите ви и да не го виждате, както бе и в моя случай. Ако не сте способни сами да стигнете до него, потърсете помощ […] [А]ко сте напълно наясно коя сфера от живота ви не се развива според нуждите и желанията ви, предприемете действие и променете нещо. Ако големите промени ви сковават, започнете от по-малките. Не забравяйте, че всяко пътешествие в живота започва с една малко крачка. Първата е най-трудна. Дори да промените нещо дребно и незначително, силно вероятно е да задействате верижна реакция, която да ви отведе до нови, по-красиви хоризонти.
.
Омаломощаване на паник атаките
Въображението ни е безгранично и е способно да ни обрисува всичко във възможно най-черните краски. Затова категорично мога да кажа, че най-важното за паник атаките е да се научите да ги разпознавате. Направите ли го – всичко започва да се променя. В момента, в който осъзнаете, че не сте в животозастрашаваща ситуация, светът става цветен. Това е първата стъпка за справянето с тях.
В това да знаете, че получавате паник атака, се крие чудодейна сила. Когато сте наясно какво ви се случва, мощта на атаката намалява. Тя губи енергията си. Да, усещанията са неприятни, некомфортни, но ако знаете, че всичко ще отмине съвсем скоро и вие ще останете цели, е много по-лесно да я преодолеете.
.
Ролята на емоциите
Когато омаловажават и пренебрегват емоциите ви, вие най-вероятно започвате да ги криете и потискате, дори да ги отричате. А потискането и игнорирането на емоциите е силно възможно да отключи тревожни разстройства. Всички емоции – позитивни и негативни, имат нужда да бъдат пълноценно изживени, за да не се задържат на подсъзателно ниво. Няма абсолютно нищо нередно понякога да се чувстваме тъжни, да ни боли, да се страхуваме, да изпитваме гняв, да сме разочаровани, огорчени или ядосани. Точното обратното – това е напълно нормално и е крайно наложително да изкараме тези емоции от себе си, да ги пуснем на свобода. В противен случай те ни разяждат отвътре. Когато твърде дълго сме ги задържали в себе си, в един момент те просто се проявяват под формата на физичеки симптоми.
Да покажете, че се страхувате, да покажете болката и сълзите си, да изразите гнева си, да признаете, че ви е тежко, да поискате помощ, не е проява на слабост. Проява на сила е! Ако искате да живеете по-здравословно и пълноценно, е […] необходимо да приемете всички емоции, които бушуват във вас, и да започнете да ги изразявате. Няма как избирателно да ги притъпявате. Ако потискате мрака, потискате и светлината.
Потискането и игнорирането на емоциите, отричането и неприемането на себе си, е възможно най-краткият път към Дантевите кръгове на ада. Дали ще отключи у всеки паник атаки? Не, най-вероятно не. Но е силно вероятно да окаже крайно негативни последствия върху живота му. И определено е предпоставка за появата на панически пристъпи и тревожни разстройства.
.
Здравословно изразяване на гнева
Всички се сблъскваме рано или късно със смърт на близък, болест или загуба на любов. Това е естественият ход на живота. Напълно нормално е в подобни ситуации да сме силно стресирани, да страдаме, да изпитваме пронизваща болка. Бедата настъпва, когато не позволяваме на емоциите да излязат от нас. Когато ги задушаваме, потискаме и игнорираме. Когато отричаме случилото се. Когато отричаме себе си и влизаме в неприсъща за нас роля. Когато правим неща, които не искаме да правим. Когато угаждаме на всички, но не и на себе си. Когато пренебрегваме собствените си нужди. Когато не приемаме себе си. Когато се критикуваме за какво ли не. Когато не се харесваме. Когато не се обичаме. Тогава най-вежливо каним паник атаките в живота си.
[Едно] нещо, което не ни преподават никъде – как здравословно да изразяваме гнева си. Никой не ми е казвал, че гневът е дапълно нормална и естествено имоция, точно както радостта. И за да бъда здрава, е наложително да се науча как конструктивно да го изкарвам от себе си. Е, научих го по трудния начин. И продължавам да се уча как градивно да се справям с него.
За да не се събира прекалено много гняв в душата ви, е хубаво да се освобождавате от него регулярно. Не е нужно да чакате голям проблем или да стигате състояние, в което да сте като бомба със закъснител, за да предприемете някакво действие. Намерете вашия начин, чрез който редовно да изкарвате гнева и стреса от себе си. Сами ще се изненадате колко по-добре ще започнете да се чувствате.
.
Освобождаване от перфекционизма
В психологията перфекционизмът се описва като стил на личността, характеризиращ се с натраплив стремеж на човек към безупречност и съвършенство, придружен от критична самооценка и тревожност от оценката на другите. Той кара хората да се занимават с постигането на непостижими идеали или нереалистични цели, които най-често предизвикват ниско самочувствие, тревожност, паник атаки, депресия, обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) и др. Тези психологични трудности в някои случаи водят до суицидни мисли и могат да отключат други физически и социални проблеми при деца, юноши и възрастни.
Перфекционизмът е саморазрушителна система от вярвания, която подхранва основната мисъл: „Ако изглеждам перфектно и правя всичко перфектно, мога да избегна болезненото чувство на вина и срам“. Той е пристрастяващ. Когато изпитваме срам, понеже някой ни осъжда или обвинява, често вярваме, че причината е в нас – не сме били достатъчно перфектни. Някой някога ни е казал, че не сме достатъчно добри или умни, и ние, вместо да поставим под съмнение погрешната му преценка, ставаме още по-упорити в стремежа си да изглеждаме перфектни и да правим всичко както трябва.
Данни от изследвания сочат, че тенденцията младото поколение да се стреми към перфекционизъм се увеличава. Социалните мрежи имат сериозен принос за това. Днешните деца, а и възрастни, прекарват часове наред пред малките екрани. Превъртат снимки на жени и мъже с перфектни тела, коси, кожи и си мислят, че трябва да изглеждат като тях. Гледат колко интересен и перфектен живот водят познати и непознати за тях хора. Как се забавляват, как пътуват по света и у нас, как пазаруват скъпи бижута, дрехи, как радостно прекарват време със семейство и приятели, как умело жонглират на всички фронтове. Възприятието в повечето случаи е лъжливо. Снимките не са истински, щастието е измамно, усмивките фалшиви, а мечтаната ваканция често е досадно и скучно време, прекарано в разправии. Въпреки че повечето хора са наясно с тези факти, социалните медии провокират съревнования и поводи за непрестанни сравнения, които засилват жаждата за съвършенство и перфектност.
Стремежът към перфекционизъм води до желание за контрол. Наблюденията ми са, че твърде много хора се опитват да контролират децата, партньорите, приятелите си, времето, трафика. Да държат под конец всичко както в дома си, така и в офиса […] Хората, пристрастени към контрола, изпитват силна нужда да контролират всеки аспект от живота си. Склонни са да налагат правила и ред за всички и да изискват перфекционизъм както от другите, така и от себе си. Когато нещо не се случи по план, те изпадат в състояние на стрес и паника. Нуждаят се от контрол, защото се страхуват, че без него животът им ще се разпадне.
Отлично знам колко е трудно да признаем, че се страхуваме, и да покажем уязвимост. Много по-лесно и удобно е да прикриваме страховете и слабостите си зад маските на перфекционизма, на отдадеността, на контрола. Вярвам, сега разбирате по-добре защо паник атаките се появяват в живота ни. Искам да знаете, че не сте сами в това пътешествие. Помнете, че всички ваши мечти са от другата страна на болката и страха.
Понякога е необходимо просто да изкараме болката от себе си и да я споделим с друг човек, за да ни олекне. По-чувствителните хора сме по-склонни да изпадаме в депресия. Затова вярвам, че е изключително важно да се научим да говорим за вътрешния си свят. Защото колкото по-упорито отказваме да споделяме и преживяваме всичко сами, толкова повече се засилва усещането, че никой не ни разбира и че има нещо сбъркано в нас. Това е силно вероятно да доведе до затваряне и изолация от света, което може да окаже тежки последствия върху живота ни. Ако наистина искаме да живеем пълноценно, щастливо и в хармония с другите, е желателно да говорим за трудните неща, които ни спират и блокират. Без да положим усилие, не може да растем и да вървим напред.
.
Грижа за себе си
Единственият човек, с когото ще прекараме целия си живот, всяка секунда от него, сме ние самите […] Когато се преструвате, че харесвате нещо, или се правите на някого, когото не сте, вие реално отричате себе си. Поставени пред избора дали да разочаровате родителите си, децата си, партньорите си, приятелите си, колегите си, ваше изконно право е да не разочаровате себе си. Собствената ни трагедия настъпва, когато започнем да разочароваме и лъжем себе си, а не останалите.
Да се погрижите за нуждите си не е проява на егоцентризъм, а висша форма на любов към себе си. Моля ви, разберете, това не ви прави лоши, нито себични. Нито означава, че обичате по-малко близките си. Когато вие сте добре, когато вашият резервоар е пълен, тогава ще ви е много по-леко и приятно да се погрижите за останалите и да им дадете от енергията си. Тогава ще го правите с желание и ентусиазъм, а не защото така трябва. Не от страх, не от задължение. Ще ви доставя удоволствие, вместо да ви изпълва с досада и напрежение.
Допускате грешки, обвинявате се за тях. Понякога дори умишлено се наказвате. Не харесвате начина, по който бягате от реалността – чрез наркотици, алкохол, хазарт, секс, храна. Не понасяте моментите си на слабост. Недейте да им се съпротивлявате, да негодувате срещу тях, да ги отричате. Опитайте се да ги приемете. Те са част от вас. Първата крачка да се справите с тях е, като си ги признаете. За да живеете здравословно и пълноценно, се налага да се приемете такива, каквито сте. Брене Браун казва, че най-голямата смелост е да разкажеш на себе си историята на това кой си с цялото си сърце.
[С]прете да се критикувате и да си повтаряте, че не сте достатъчни. Спрете да си прикачвате обидни епитети като „слабак“, „глупак“ и всякакви производни. Спрете да мислите, че сте провал, разочарование, че сте счупени, че не сте наред, че не струвате, че сте жалки или смешни. Мислите ви се превръщат в истина. Колкото повече мислите по този начин, толкова по-силно започвате да вярвате на всичко това. Ако вие непрестанно се критикувате и обиждате, как очаквате другите да имат по-различно мнение и отношение към вас?
.
Превенцията като навик
Повечето хора посещават лекар, когато ножът опре до кокала. Затова искам да ви споделя за полезен навик, който изградих с течение на времето. Всяка година си пускам профилактично пълна кръвна каартина и минавам определени прегледи. Нещо изключително съществено, което научих от психотерапевта ми, е, че по-ниските нива на витамин Б12, витамин Д, желязо и фолиева киселина оказват влияние и могат да усилят тревожността и депресията. Затова си проверявам и тях, заедно с хормоните на щитовидната жлеза. След като резултатите излязат, се консултирам с лекар. Превенцията е ключова за здравето ни. Не я подценявайте.
За да посетите психолог или психотерапевт, не е необходимо да сте ударили дъното. Разговор със специалист е препоръчителен за всеки човек Най-малкото за да опознае по-добре себе си. Всички ние се сблъскваме с различни предизвикателства и трудности. Колкото по-добре познаваме себе си, толкова по-адекватно ще се справяме с по-тежките ситуации, в които животът ни поставя рано или късно.
Когато ни се случи нещо неприятно – разболеем се от грип, боли ни главата, схванем се, не е заради „лошия“ ни късмет. Най-вероятната причина е, че не се спираме, изтезаваме се под някаква форма и тялото ни казва „стоп“ – взима мерки вместо нас. То наистина е много умно и е крайно необходимо да се научим да се вслушваме в него.
С течение на годините започнах да обръщам по-голямо внимание на това как се чувствам в определени периоди от деня, от седмицата, от месеца, от годината. Разбрах, че имам моменти, в които съм по-уязвима, по-слаба, по-изнервена, по-изморена и това е напълно в реда на нещата. Няма как вечно да съм като навита пружина. Стремя се да не се съпротивлявам на тези моменти, да им се отдам и да ги оставя да отминат. Разбрах, че е особено важно да не се обвинявам и критикувам заради тях.
.
Терапия и лична отговорност
Не очаквайте от психолозите и психотерапевтите да разрешат проблемите ви и да ви дадат решение за тях. Това не влиза в задълженията им. Те не могат да ви кажат дали да се разведете, дали да запишете детето си в частно или държавно училище, дали да напуснете работа и да заминете за ашрам в Индия, дали да се оперирате, или не. Разбирате ли, не е редно някой друг да взима решения вместо вас. Вие сте единствените, които имате право да го правите.
Ако позволите на някого да решава проблемите ви и да определя изборите ви, то той ви изхвърля от собствения ви път. Лишава ви от силата и ви изключва от вътрешните ви процеси. Да не говорим, че след време е много вероятно да се обърнете и да го обвините за избора, който ви е накарал да направите. Затова не се сърдете на специалистите, че не ви дават готови решения. Тяхната работа е да ви насочат към проблема, да ви помогнат да го видите от възможно най-много ъгли, да ви накарат да обмислите плюсовете и минусите на различните сценарии. Не е достатъчно просто да посетите психолог или психотерапевт. Налага се да положите усилие. Терапевтите могат да ви дадат нужните инструменти, чрез които да промените ситуацията си, но само от вас зависи дали ще ги използвате.
.
Корица на книгата, използвана в заглавното изображение: tedyangelova.com
