Покрай едно от пътуванията ми до София през лятото разгледах изложбата „Моралът е доброто“ с авторски фотографии на починалия през 2017 г. юрист и университетски преподавател доц. д-р Кристиан Таков и си „откраднах“ няколко сентенции, които ме впечатлиха със своята непреходност. „Доброто има непрекъсната нужда в него да се влага енергия, за да продължи да съществува“, казва Кристиан Таков и ни предизвиква: „Не чакайте системата да се оправи и да ви решава проблемите. Пробвайте се вие“.
Впоследствие се свързах с Веселин Диманов, който беше организирал изложбата и лека-полека привършваше документалния филм „Моралът е доброто“.
Премиерата на филма се състоя на 7 ноември в кино „Люмиер“ в Националния дворец на културата (НДК) в София. Аз го гледах два дни по-късно на същото място.
Оттогава насам се надявам филмът да стигне до възможно най-много българи у нас и в чужбина, особено гимназисти, студенти и хора в началото на своя кариерен път, както и учители и училищни директори, университетски преподаватели и ректори, журналисти, активисти, юристи и представители на общински, областни и държавни институции.
.
Защо е важен този филм
Според скромното ми мнение „Моралът е доброто“ е важен филм по три причини.
Първо, филмът ни запознава със сравнително краткия, но плодотворен житейски път на Кристиан Таков, който започва 24 години преди и продължава почти 28 години след рухването на комунистическия режим. От филма можем да придобием по-ясна и пълна представа за личността, влиянието и наследството на Кристиан Таков и така да си дадем сметка за силата на един човек да посее семената на конструктивна обществена промяна – най-малкото като задава устойчиви ценностни ориентири, обединява хората в името на обща кауза и ги насърчава да учат, да бъдат смели, да се раздават за нещата, в които откриват смисъл, да помагат и да прощават.
Второ, през личната история на Кристиан Таков филмът ни провокира да се замислим за въпроси и теми от екзистенциално значение, които остават актуални 33 години след краха на комунизма. Какво зависи от един човек? Кои са отличителните качества на истинските лидери? Възможно ли е да следваме настойчиво своите цели, без да прибягваме до агресия и насилие? Кои са основните пречки пред развитието на България като стабилна и просперираща демократична страна? Защо е важно да умеем да формулираме ясно мислите си, да назоваваме проблемите с истинските им имена и да търсим потенциални решения заедно?
И трето, филмът е плод на усилията на екип от изключително млади наши сънародници. Авторът Веселин Диманов и колегите му доказват, че качествената работа е функция не на възрастта, а на комбинация от кураж, страст, всеотдайност и професионализъм. Веселин е усетил, че историята на Кристиан Такова си струва да бъде разказана, и вместо да чака някой друг да го направи, той е избрал лично да се заеме с изпълнението на тази задача. С много усилия и търпение той си е осигурил достъп до личния архив на Кристиан Таков, свързал се е с хората, които е искал да интервюира, привлякъл ги е на своя страна, намерил е спонсори, сформирал е екип, с който да създаде качествена документална продукция, и ни е поднесъл основните находки от своето изследване под формата на разказ, който е вдъхновяващ, без да е сладникаво сантиментален.
.
Как филмът да стигне до повече хора
Филмът „Моралът е доброто“ заживя свой живот в кино „Люмиер“, където до 13 ноември има по една прожекция всяка вечер. На 10 ноември филмът беше показан във Варна, а на 12 ноември ще бъде представен в Пловдив. На 12 ноември той ще влезе и в програмата на „Дом на киното“ в столицата.
За да изпълни ефективно своята образователна и одухотворяваща функция, филмът на Веселин Диманов е редно да бъде показан в по-големи и по-малки населени места в цяла България – в киносалони, читалища и/или библиотеки, в гимназии, в университети, в институции. Аз лично ще се постарая филмът да бъде представен в Кюстендил, откъдето съм родом, и знам, че моя позната иска да направи същото в Ботевград.
Ако вие, които четете този текст, желаете хората във вашия град също да могат да гледат „Моралът е доброто“ и сте готови да съдействате това да се случи, можете да се свържете с екипа през Facebook страницата на филма или да ми пишете на dani@danipenev.net и аз ще ви свържа с Веселин Диманов.
За представянето на филма пред различни аудитории във и извън страната биха могли да допринесат българските културни институти и университетски общности в европейски столици като Лондон, Париж, Будапеща и Виена, както и неправителствени организации като Сдружение „Тук-Там“, Фондация „Заедно в час“, Българо-германско студентско сдружение „Хъшове“ в Берлин, клуб „Будители“ в Кьолн и др.
Не на последно място, надявам се в немного далечното бъдеще „Моралът е доброто“ да бъде излъчен по Българската национална телевизия (БНТ), която е обществена медия, и/или по bTV, която има свой представител сред интервюираните за филма хора и освен това е позволила да бъдат използвани кадри от нейно предаване. А логичният завършек на тази кампания е след време филмът да бъде достъпен за гледане срещу заплащане в някоя от платформите за легално разпространение на български филми.
.
Защо ми пука за филма
Някои от вас може би допускат, че имам лична причина да популяризирам филма за Кристиан Таков. И ще са прави, само че тази причина не е свързана със самия Кристиан Таков, тъй като нямах честта да го познавам и дори сравнително късно научих за него, а и правото като сфера е доста далечно от мен. Далеч съм и от мисълта, че той е някакво божество, защото безгрешни хора по тази земя не са бродили и надали някога ще бродят.
Като студент в Американския университет в България (АУБ) обаче аз имах привилегията да се вдъхновявам от Козмина Танасою – преподавателка по европеистика от Румъния. Подобно на Кристиан Таков, тя се беше отдала на професията си, отнасяше се към студентите си като към свои приятели и оставяше незаличима следа в съзнанието на всеки от тях. За огромно съжаление на мен и на всички други възпитаници на АУБ, които са се докосвали до нея, Козмина Танасою, също като Кристиан Таков, загуби битката с коварна болест и си отиде без време от този свят през лятото на 2016 г.
Смятам, че Кристиан Таков, Козмина Танасою и всички други представители на тяхната „порода“ са човеци със силно развита душевност, красив поглед над света и заразителна добрина. Дали те ще продължат да внасят светлина в мрака, независимо че вече ги няма, зависи само от нас.
Както посочва един от събеседниците на Веселин Диманов в „Моралът е доброто“, докато продължаваме да говорим за него, Кристиан Таков ще продължава да живее.
П.П. Ако си търсите допълнителна порция храна за душата и сърцето, препоръчвам ви да прочетете историите в сборниците „Кривата на щастието“ и „Хроника на болката“ от Иво Иванов, сборникът с разкази „Гладни сърца“ от Веселина Седларска, сборникът с есета „Говори с Нева“ от Нева Мичева, „Книга на утехата“ от Мат Хейг и преведените от мен книги от английски език „Дарът“ от Едит Егер и „Как ще оцените живота си?“ от Клейтън М. Кристенсен, Джеймс Олуърт и Карън Дилън.
Източник на заглавното изображение: Facebook страница „Моралът е доброто“
