Много хубаво е на още по-хубаво!

„Много хубаво не е на хубаво“, са казали предците ни, оставяйки ни в наследство семето на една крайно песимистична нагласа към живота.

Далеч съм от мисълта, че трябва да оцветяваме в розово всичко, което ни се случва, защото житейският ни път е осеян със случки, преживявания и емоции в краски от цялата цветова гама, включително черно.

В същото време отказвам да приема възприемането на хубавото като сигнална лампа за предстоящо нещастие и вместо това избирам да се наслаждавам на всеки повод за радост и да очаквам да ми се случват още по-хубави неща.

„Трезвият оптимизъм е вярата, че шансът е на твоя страна и във времето нещата ще доведат до добър резултат – дори ако това, което междувременно се случва, е изпълнено с нещастие. И всъщност ти знаеш, че [този промеждутък] ще бъде изпълнен с нещастие. Можеш да си оптимист, че в дългосрочен план вървиш по пътя на израстването, но и да си също толкова сигурен, че пътят между настоящето и бъдещето е осеян с мини и че винаги ще бъде така. Тези две неща не се изключват взаимно.“ (Из The Psychology of Money, Морган Хаусъл – видяно в имейл бюлетина 3-2-1 на Джеймс Клиър)

Последният месец ми напомни, че една хубавинка може да постави началото на верижна реакция от хубавинки.

На 13 септември участвах в първия Маратон на Кюстендил. Освен че подобрих личния си рекорд в тази дисциплина, в тази слънчева неделя видях много усмихнати хора, което само усили вълнението, породено от възможността да бягам в родния ми град.

По-малко от седмица по-късно с един от най-добрите ми приятели проведохме обичайната си тренировка в полите на планина Осогово, след което вечерях с преподвателката ми по английски от гимназията, на която дължа огромна част от това, което съм постигнал до този момент.

За мен септември завърши с ползотворна среща с организаторите и лекторите на събитието за личностно и професионално развитие за младежи Future Makers (21 ноември 2020 г.), на което аз също ще имам честта да изнеса лекция, и с покана от едно от водещите български издателства да преведа книга от английски за тях, която им бях препоръчал.

Октомври започна с подписването на договор с друго утвърдено издателство за превод на любима моя книга, чиито права за България те закупиха също по мое предложение, както и с работа по редакцията на третата ми книга, която предстои да излезе през следващия месец, и по имейл бюлетина „Седмична доза вдъхновение“, който изготвям от юли насам.

Междувременно се срещнах с някои приятели, както и с брат ми, съпругата му и двете ми племеннички, посетих едно село и един малък град по поречието на река Струма, в които баща ми е прекарал детството си, и продължих да се наслаждавам на времето, което мога да прекарвам с майка, татко, вуйчо, вуйна и баба ми по бащина линия (и котката ни Дара), на книгите, които чакат своя ред да бъдат прочетени, и на редовните сутрешни бягания в изпълващия ме със спокойствие и енергия лесопарк Хисарлъка.

През същия този месец станах на 27 г., покрай което се вдъхнових да напиша статия на тема „27 урока, които научих за 27 години“, и по-малката ми племенничка навърши шест месеца.

Споделям всичко това не защото искам да се хваля или да ви карам да си мислите, че през тези пет-шест седмици не съм имал своите периоди на тревожност и униние (каквито имах, разбира се), а за да илюстрирам, че много хубаво е на още по-хубаво.

Убеден съм, че този принцип е валиден и за вашия живот, и за живота на вашите близки и приятели!

Заглавно изображение: Gerd Altmann (Pixabay)