Маратонът, който накара цял град да се усмихне

Какво е нужно, за да могат няколко хиляди души да се превърнат в сплотена и изпълнена с надежда общност, улиците на един град и околностите му да бъдат изпъстрени с усмивки и въздухът да е пропит от желание за живот?

Както жителите и гостите на Кюстендил разбраха на 13 септември 2020 г., едно състезание по бягане е напълно достатъчно.

.

От Будапеща до Кюстендил

В края на септември 2016 г., докато следвах в Централноевропейския университет, участвах в първото си състезание по бягане на дълго разстояние. Тичайки по улиците на Будапеща и покрай река Дунав, разделяща унгарската столица на две части, аз се заредих с положителна енергия, която ми подсказа, че бягането може да ме направи по-силен и по-уверен и да ми осигури усещане за свобода и ефективно средство за разтоварване.

Будапеща предлага идеални условия за бягане в градска среда. Със своята лекоатлетическа писта пък остров Маргарет е рай за всеки бегач. След споменатото състезание с дистанция от 10 км продължих да тичам редовно. И колкото повече бягах, толкова повече заобичвах тази толкова естествена за хората дейност.

От септември 2016 г. до октомври 2018 г. бягането се утвърди като едно от любимите ми занимания. Въпреки това в този период не участвах в нито едно състезание. През октомври 2018 г., когато вече се бях завърнал в България, направих първия си полумаратон – този на София. Половин година по-късно надградих с полумаратон в пресечена местност край езерото Панчарево, а още половин година по-късно – с първи маратон (отново в София).

През зимата на 2020 г. се записах за маратона в пресечена местност край Панчарево. Състезанието трябваше да се проведе през април, но беше отменено заради епидемията от коронавирус. То все пак се проведе на 12 юли и аз успях да прескоча още една стена, пред която бях застанал по собствено желание.

Така стигаме до 13 септември 2020 г.

За организирането на първия Маратон на Кюстендил разбрах близо година по-рано. Изгарях от желание да участвам в състезанието, защото говорим за родния ми град, и се записах за участие още през зимата на тази година. Очаквах с нетърпение този ден.

И ще го помня дълго!

.

Цял град, облечен в усмивки

Като човек, който обича да преначертава границите на собствената си зона на комфорт, ще запомня „Маратон Кюстендил“ с подобреното си лично постижение в дисциплината – от малко над 3 часа и 29 минути (времето ми на Маратона на София през 2019 г.) на малко над 3 часа и 22 минути.

От чисто бегаческа гледна точка ще запомня „Маратон Кюстендил“ и с успеха на Маринела Нинева – връстничката ми от Дряново и една от най-талантливите български състезателки в маратона, която финишира първа при дамите за малко под 2 часа и 58 минути, печелейки едновременно балканската и националната титли.

Ще запомня състезанието също с отличното представяне на Калин Василев – основател на TarnovoRuns и един от героите на книгата ми „Хората, които променят България“, който се нареди на 13-то място при мъжете с време от 2 часа 55 минути и 33 секунди.

Както и с великолепното представяне на съгражданката ми Джейн Анатолиева, която имам честта да познавам от над 10 години и която се класира на второ място в полумаратона за жени.

Преди всичко обаче ще запомня първото издание на „Маратон Кюстендил“ с атмосферата, която цареше в града и в петте села, през които преминаваше трасето.

Със сияещите лица на децата, майките, бащите, бабите и дядовците, които окуражаваха познати и непознати, българи и чужденци, любители и професионалисти да продължават напред въпреки умората и горещото време.

С гордостта в очите на баба ми по бащина линия, която ме подкрепи в село Слокощица, откъдето минахме в самото начало на маратона.

С подкрепата на родителите ми, вуйчо ми и вуйна на финалната права.

С жеста на родителите на най-добрия ми приятел, които ми помогнаха да забравя за умората поне за няколко минути в средата на състезанието.

С приятелското отношение на една журналистка от регионална медия, която се зарадва от сърце, когато ме видя на 21-ия километър – така, както се радва всеки път, когато отразява един или друг мой успех през последните 15 години.

С чашата с вода, поднесена ми след финала от моя приятелка, която минути по-рано завърши успешно първия си полумаратон.

С добрината, която струеше от думите и действията на участниците, организаторите, полицаите и всички хора, излезли навън в неделната сутрин, за да ни вдъхнат кураж.

„Маратон Кюстендил“ ще остане в съзнанието ми не просто като международно състезание по бягане на дълго разстояние, а като празник за живеещите в града и региона. Надявам се маратонът да се превърне в традиция, която да ни обединява и вдъхновява за добри дела през цялата година!

Заглавна снимка: Победителите в маратона Артьом Казбан (Украйна) и Маринела Нинева (България) заедно с Петър Паунов (кмет на Кюстендил). Източник: Списание АТЛЕТИКА

.