Линдзи Вон (1984) е американска състезателка по ски алпийски дисциплини, определяна за най-добрата скиорка за всички времена.
В своята близо 20-годишна кариера Вон печели 82 състезания за Световната купа, с което се нарежда на първо място сред жените по този показател. С повече първи места (86) в състезания за Световната купа е единствено шведският скиор Ингемар Стенмарк, който се състезава през 70-те и 80-те години на миналия век.
Вон е носител на 3 медала от Олимпийски игри – златен медал в спускането и бронзов медал в супергигантския слалом от Олимпийските игри във Ванкувър (2010) и бронзов медал в спускането от Олимпийските игри в Пьонгчанг (2018). В колекцията си тя има и 2 златни, 3 сребърни и 2 бронзови медала от Световни първенства.
Оттегля се от професионалния спорт през февруари 2019 г., като последното ѝ състезание е в Оре, Швеция. Сред феновете край пистата е самият Ингемар Стенмарк.
.
Автобиографичната книга на Линдзи Вон
Преди седмица на английски език излезе Rise: My Story – автобиграфична книга на Линдзи Вон.
В нея освен за тренировки, подготвителни лагери и състезания Вон говори по теми като:
- необходимостта да се грижим за себе си
- жертвите, които нейните родители и четирима братя и сестри са правили в името на нейните успехи на пистата
- трудностите, съпътстващи ежедневието на професионалните спортисти – самота; ограничени възможности за създаване и поддържане на устойчиви приятелски и интимни взаимоотношения; постоянен стремеж към все по-големи успехи, което може да доведе до самобичуване и действия, застрашаващи здравето (и съответно кариерата) на спортиста
- дългите и мъчителни периоди на възстановяване от тежки контузии
- постоянното търсене на смисъла във и отвъд спорта
- ролята на маркетинг и бизнес елементите в нетолкова популярни и платени (но скъпи) спортове като ските
- двойните стандарти в отношението на медиите и обществото към мъжете и жените в спорта като цяло и в частност в ските
.
Вон за психичното здраве и депресията
В Rise Линдзи Вон обръща специално внимание на още една много важна тема, която дълги години беше табу, включително в професионалния спорт, а именно – депресията.
Хубаво е, че все повече спортисти и други популярни личности по света говорят открито за депресията и своите лични битки с нея и/или свързани състояния (като тревожност, обсесивно-компулсивни разстройства, хранителни разстройства и др.), защото думите им буквално могат да спасят хиляди човешки животи.
Ето защо реших да споделя с вас част от размишленията на Линдзи Вон за депресията, които тя споделя в книгата си.
Надявам се нейните послания да подействат лечебно и обнадеждаващо на вас и/или ваши близки, приятели, колеги и познати.
.
Депресията влияе върху живота на изключително много хора и затова смятам, че най-важното нещо е да говорим открито, за да спомогнем за заличаването на стигмата, витаеща около нея. Някои хора продължават да смятат, че не е трябвало да говоря за [депресията си], защото това е много личен въпрос, но имайки предвид колко по-открити са станали спортистите по отношение на своя живот, днес тези гласове са по-малко. В края на краищата това е моята история и [окритото говорене по темата] определено беше правилното решение за мен. Веднъж щом проговорих публично, се почувствах така, сякаш мога да сваля от плещите си тежък товар, който не осъзнавах напълно, че нося. Преди това пазенето на тази тайна ме караше да се чувствам, все едно има нещо сбъркано с мен. Но щом открехнах вратата, това промени и начина, по който аз възприемам депресията си. Почувствах се в добра компания, имах усещането, че другите ме разбират, и повече нямаше какво да крия. През годините [оттогава насам] съм споделяла все повече и повече с близките до мен хора. Да се науча да говоря за тази част от живота ми, беше ключова първа стъпка към това да разбера, че откритото говорене за нашите лични битки всъщност е от полза за всички, защото създава пространството, където хората могат взаимно да се подкрепят.
.
Депресията не е логична. Тя е химичен дисбаланс, който не прави разлика между хората. Може да сте постигнали всеки възможен успех и да притежавате всяко материално нещо във вселената и пак да сте нещастни. Аз мога да си дам сметка, че нещата са добре, и въпреки това да съм тъжна. Голяма част от живота ми е преминала, докато в мен по едно и също време са бушували тези несъвместими емоции – не защото е рационално, а защото това съм аз.
.
Ето какво искам да кажа на всеки, който в момента се бори с депресия – трябва да позволите на вашите приятели, роднини или други хора, които ги е грижа за вас, да ви помогнат да превъзмогнете това състояние. Не се опитвайте да се справите сами. Депресията е изключително изолиращо чувство и физическата изолация само прави положението, в което се намирате, още по-тежко. Дори ако си мислите, че никой не ви разбира, обърнете се към някого за помощ и поговорете с него, независимо дали е ваш близък, или терапевт. Имате нужда от подкрепа. Аз се нуждаех от подкрепа дълги години, но не можех да я получа, защото изпитвах твърде силно чувство на срам.
.
Изпитвала съм всякакви емоции – от това да мисля, че нямам нужда от терапевтична помощ, през това да се затруднявам да говоря открито по темата с други хора, докато стигна там, където съм днес. Накрая осъзнах, че няма просто да се събудя един ден и да откря, че всичките ми проблеми са се изпарили. Никой не може да се справи сам с всичко – дори и толкова независим и упорит човек като мен. Що се отнася до психичното здраве, аз съм установила, че е хубаво да бъдем непредубедени. Психичното здраве е в основата на доброто здраве като цяло. Терапията може да бъде толкова полезен инструмент, място, на което можем да разберем кои сме и как най-добре можем да живеем живота си – това е точно толкова важно, колкото ходенето на зъболекар или работата със спортен инструктор е за поддържането на добро базово здравословно състояние. Всеки от нас може да извлече полза от наличието на допълнителна система за подкрепа, защото понякога животът е труден и е важно да има човек, с когото да можем да поговорим.
.
Заглавна снимка на Линдзи Вон: Facebook страница на Линдзи Вон
