Кривата на щастието

Зърнах я за първи път в един най-обикновен ден през 2014 г. Очарова ме на мига. С всеки изминал ден тя пленяваше все повече сърца във и извън България. Месеци наред слушам възторжени коментари и изцяло положителни оценки по неин адрес: прелестна, скромна, мъдра, чувствителна, приятелски настроена… Постепенно започнах да я приемам като част от моя живот, без да я познавам лично. Срещата ни беше въпрос на време.

В крайна сметка тя влезе в моя живот преди няколко месеца. Обикнах я веднага, но някои обстоятелства през изминалата зима постепенно ме отдалечиха от нея. След дълга раздяла, очертана от няколко незабравими пътувания до Белгия и Исландия, през последните две седмици най-накрая намерих времето да й се отдам напълно. Въздигащите я до небесата се оказаха прави: тя наистина е прекрасна.

Малко над 500 страници след първата ни среща съм повече от сигурен: „Кривата на щастието“(„Вакон“, 2014) на Иво Иванов е от онези вълшебни книги, които ни помагат да опознаем не само заобикалящия свят, а и самите нас, книги, които докосват някаква струна вътре в душите ни и ние, авторът и героите започваме да трептим в един и същ ритъм. Прочелите историите на Иво Иванов, които той ни изпраща от другата страна на Атлантическия океан от близо четвърт век, знаят, че в тях той ни представя нереално правдоподобни сюжети от живота на нереално комплексни личности. Всички ние трябва да сме благодарни, че живеем в едно и също време с Иво Иванов и че имаме възможността да се потопим във вълнуващи житейски истории, които ни научават на далеч повече и по-значими неща от часовете в училище или лекциите в университета.

За никого не би трябвало да е изненада, че обожаващ спорта човек като Иво Иванов черпи вдъхновение предимно от света на спорта. Тук става въпрос за журналистика в пълния й блясък: търсене на онези истории, които чакат своя разказвач, солидно проучване на факти и мнения, интервюта с възможно най-подходящите източници, отсяване на същественото от фоновия шум, изобретателно поднасяне на информацията, логическа цялост на повествованието и десетки часове писане и редактиране. Текстовете на Иво Иванов обаче излизат далеч извън оковите на стандартната журналистика. Той ни отваря очите за невидимото с просто око и извлича универсални послания за човешкия характер, за природата и, както много точно е отбелязано на корицата на книгата, за „Вселената и всичко останало“. Нашият любопитен, търсещ и талантлив сънародник поглежда отвъд цифрите и имената и гради неразрушими мостове между на пръв поглед напълно несвързани събития и личности – журналистика, която дължи своето очарование на неизчерпаемото любопитство и енциклопедичния ум на разказвача, както и изкусното боравене с техники и похвати, характерни предимно за художествената литература.

Отдавна не бях попадал на автор, който да пише на толкова високо ниво по теми, които изискват коренно различен тон, регистър и подход. Според скромното ми мнение написаното от Иво Иванов е от световна величина. Мога единствено и само да се гордея и съм благодарен, че имаме такъв сънародник – човек, който е сред най-достойните посланици на родината ни и я представя пред света в изцяло положителна светлина.

Отдолу ще откриете 14 съвета за добър живот от историите на Иво Иванов, които, надявам се, ще ви убедят да прочетете „Кривата на щастието“ (ако вече не сте го направили, разбира се). Творчеството му е интелектуално и духовно пиршество за читателите, които, след като затворят последната страница, неизменно, неусетно и необратимо ще са станали с една идея по-добри човешки същества.

.

Вземи живота си в свои ръце

„От първата секунда, в която се появим на този свят, ние всички сме една и съща ненаписана книга. С какво ще бъдат запълнени белите страници? Много са факторите, разбира се, но в крайна сметка ти си авторът на своя собствен роман и когато бъде написана последната дума, само от теб ще зависи дали ставаш за четене. И колкото по-бързо разберем, че корицата няма значение, толково повече време ще можем да отделим за самия сюжет. Някой беше изчислил, че човек взема средно по пет хиляди решения на ден. Това са 130 милиона решения за един човешки живот. Не смятате ли, че в крайна сметка ние дължим своята идентичност не на начина, по който изглеждаме, и не на това, с което сме напълнили къщата си, а на сбора от тези решения и техните последствия… Не е ли напълно очевидно това простичко и екзистенциално уравнение: ние сме това, което правим!“ („У дома“)

.

Помни, че си наемател на този свят

„Не мислете нито за миг, приятели, че сте собственици на този свят. Всички сме наематели. Всичко е крехко като кристал. Взели сме живота за малко като колелото на съседчето. Ще направим едно кръгче и ще трябва да го върнем. И нека бъдем щастливи, ако успеем да не паднем преди да сме направили своята кратка обиколка.“ („Душа без дом“)

.

Подхранвай любопитството си всеки ден

„Идва момент в живота, в който човек влиза в цикъл „дом – работа – дом – работа“. Това е опасен затворен кръг. Той започва постепенно да се пълни с отговорности, работни проекти, плащане на сметки, мастика преди лягане, телевизионни сериали, монотонна повторяемост, дивана в хола, клишетата в компютъра и т.н. Постепенно не остава място за теб самия. Не е ли странно и тъжно, когато кръгът е пълен, а в него няма нищо? Хубаво е да знаеш как да разчупиш кръга, да нарушиш цикъла, да пуснеш на улицата невидимия просяк. Но ако не си правел безобидни пакости в детството си, няма да знаеш как да ги правиш, когато пораснеш. На този свят не му трябват деца със сърца на възрастни – трябват му повече възрастни с детски сърца.“ („Невидимият просяк“)

.

Намери своя смисъл

„Дори утре да спечеля сто милиона от лотарията, пак ще отида на работа на следващия ден. Няма нищо по-важно от това да се чувстваш полезен, да имаш някаква мисия, колкото и малка да е тя. Вглеждам се в монотонно тичащото под колата шосе и започвам да разбирам, че смъртта не настъпва, когато умрем, а когато спрем да живеем.“ („По пътя“)

.

Търси светлината в края на тунела

„Щастието не е състояние – то е момент, който често отминава още преди да сме успели да му се насладим. Ако успехите в живота са графична крива, то за повечето от нас тя ще се движи вълнообразно – единици са благословените, за които щастието е вечно възходяща линия. Това, което помага на непоправими оптимисти […], е разбирането, че монетата има обратна страна и дори нещастието не е нищо повече от предчувствие за щастие.“ („Кривата на щастието“)

.

Бъди отговорен посланик на България

„[А]з винаги съм вярвал, че независимо дали го желаем, или не, всеки един от нас, българите зад граница, е посланик на страната ни в чужбина. За повечето хора, особено тук в Америка, нашите постъпки, поведение, решения и думи са единственото впечатление от България. Ние сме визитната картичка, брошура и прозорец към страната ни. Така че всеки български дом е консулство. Всички неофициално носим официална отговорност и където ни е подхвърлил животът, там е посолството ни. Даката, шофьор в Чикаго – посланик, Методи, зъболекар в Денвър – посланик, Оги, механик в Бостън – посланик, Елена Поптодорова, посланик във Вашингтон – посланик, Георги Фунтаров – ученик в гимназията „Фрий Стейт“ в Лоурънс, Канзас – посланик.“ („Мисията на посланика“)

.

Черпи знания и опит от всяко изпитание

„Казват, че най-хубавата поезия, музика и изкуство се раждат във времена на бедност и болка. Най-искреното сърце е разбитото. Най-изобретателната душа е ранената. Най-силната стомана е калената.“ („Краят на едно проклятие“)

.

Запази човешкото у себе си

„За някои тя е може би цинична игра или икономически механизъм, за други професия, но дълбоко в димящата си сърцевина войната е просто вонящ и гнусен Дантев ад – за момчетата с каски тя бързо напуска политическия си контекст и се превръща в кърваво, първично съревнование по оцеляване. На такова място човек често губи досег с рационалното и хуманното и погълнат от хаоса и варващината, се превръща в това същество, от което се опитваме да се отдалечим вече десетки хиляди години и което погрешно мислим, че сме оставили завинаги в пещерата.“ („Съхранение на енергия“)

.

Храни добрия вълк

„В залеза на дните си старият индиански вожд [от племето чероки] повикал внука си, за да му предаде част от мъдростта си и да го подготви за живота. „Жестока битка се води в момента вътре в мене – казал старецът на момчето. – И знаеш ли кой се бие така свирепо? Два вълка, чедо! Единият вълк е зъл, мнителен, алчен, глупав, импулсивен и самовлюбен. Другият вълк е добър, мъдър, щедър, уравновесен, трудолюбив и скромен. Тази битка продължава и кипи не само в мен, но и в теб, и във всеки друг човек на земята.“ Момчето притихнало замислено и след минута мълчание попитало: „Кой от двата вълка ще победи?“. Старият индианец погледнал внимателно детето в очите и отговорил: „Този, чедо, когото храниш!“.“ („Двата вълка“)

.

Мечтай смело

„[Лесно е] да кажеш на някого, че е луд, но къде ли щеше да бъде светът, ако нямаше луди хора и ако те винаги се вслушваха в думите на скептиците? Сигурно щях да пиша тази статия на свещи, с перо и мастило. Щяхме да умираме от гнойна ангина, да се чудим какво лежи отвъд Атлантическия океан и едва ли някога щеше да има следи от човешки крак на Луната… [Л]удите хора движат света напред. Имате ли някоя лудост в главата? Или нещо много важно, което е останало незавършено? В никакъв случай не ги погребвайте: никога не е късно да опровергаете диагнозата на другите.“ („Интересното в случая…“)

.

Вярвай в себе си

„От време на време всеки един от нас има усещането, че е аутсайдер. Че нещата са насочени срещу теб. Че късметът те е изоставил. Това е нормално: такъв е животът. Понякога ти ще си кучето, но друг път ще си дръвчето. Въпросът е да не губиш целите си и вярата в себе си, защото тя, вярата, винаги е способна да надбяга с много километри очакванията на другите. Ще дойде ден, в който съдбата ще замахне с юмрук и ще предложи и на теб ролята на аутсайдер… и ти ще я откажеш!“ („На върха на пръстите“)

.

Води се от разума

„Може би един от най-озадачаващите аспекти на допинг културата е, че спортистите са готови на всичко, за да победят, независимо колко налудничаво е то. Генният допинг е все още много опасен и неизяснен. Никой не е сигурен какви са дългосрочните изменения вследствие на манипулацията на човешкото ДНК. Природата е далеч по-сложна от нашето мислене и кодът, с който е програмиран всеки един от нас, зависи от прекалено много крехки, филигранни връзки, готови да се разпаднат при първата груба намеса на непохватна ръка. Никой не знае точно каква е цената, която един ден ще трябва да платим. Какво от това, че си скочил три метра, ако след месец бъбреците ти ненадейно се превърнат в сребърен нитрат? Има ли смисъл да спечелиш Обиколката на Франция без велосипед, ако след това кръвта ти започне да тече наобратно? Каква е логиката в това да забиваш в коша с тройно салто, ако трябва да платиш с агония и смърт? Но в днешно време здравият разум е чужд на много от професионалистите и винаги ще има луди глави, които да се хвърлят надолу с главата, без да знаят дали в басейна има вода.“ („Краят на илюзиите“)

.

Помни, че играта е по-голяма от играчите

„Трагедията на великите комбинатори е, че не могат да разберат, че някъде под многобройните слоеве от алчност, далавери, престъпления и кръв тръпне в очакване да бъде открита голата плът на истината. А тя е, че играчът никога не е по-голям от играта. Дори когато си мислиш, че ти пишеш нейните правила, играта, рано или късно, винаги печели. Тя чака мълчаливо в храстите, защото знае, че времето е на нейна страна и търпението е най-силният ѝ коз.“ („Последната степен по скалата на Бендер“)

.

Управлявай парите си

„Забелязъл съм, че парите се превръщат в катастрофален проблем в два случая: когато имаш прекалено малко или прекалено много от тях. Вместо ти да управляваш парите си, парите започват да управляват теб. И чак когато всичко е купено и продадено, спечелено и пропиляно, заложено и загубено, взето и неиздължено, човек намира време да се огледа, да установи, че мацките и клакьорите са си тръгнали и е останал сам-самичък с дълговете си, с отминалата си младост и с бързо тлееща спортна кариера. За съжаление, повечето хора прекалено късно стигат до извода, че е по-добре да си умен човек с малко пари, отколкото глупав човек с много пари.“ („Девет без нещо“)

Източник на заглавното изображение: Facebook страницата „Кривата на щастието“

Текстът е публикуван за първи път в TrueStory.bg на 2 септември 2016 г.

One thought to “14 съвета за добър живот от Иво Иванов”

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *