Виктория Радославова е режисьор по монтажа, преподавател в Сдружение „Творци“ и Нов български университет (НБУ) и съосновател и изпълнителен директор на Фондация „Чуй ме със сърцето“.
Бакалавър в специалност „Филмов и телевизионен монтаж“ (НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“), Виктория е режисьор по монтажа на филмите „Воевода“, „Христо“, „Събирач на трупове“, Lost and Found in Rome, Royal Blossom, For Better or Worse и Valley of Love, както и предстоящите да излязат „Петя на моята Петя“, „Уроци по немски“ и „Януари“.
Тя е режисьор по монтажа и на сериалите „Денят на бащата“, „Дяволското гърло“, „Дървото на живота“, „Столичани в повече“, „Скъпи наследници“, „Островът на сините птици“, „Съни Бийч“ и „Кантора Митрани“.
Като един от двигателите на Фондация „Чуй ме със сърцето“ Виктория прави българското кино достъпно за глухите хора чрез осигуряването на субтитри към пълнометражни и късометражни филми. Благодарение на усилията на екипа глухите хора вече могат да гледат над 65 филма, сред които „Воевода“, „Възвишение“, „Посоки“, „Слава“ и „Тилт“.
За социална си ангажираност през 2020 г. Виктория получава номинации в конкурсите „Будител на годината“ (Българско национално радио), „Жена на годината“ (сп. „Грация“) и „Човек на годината“ (Български хелзинкски комитет).
.
11+ любими книги на Виктория
Уточнение: За всички книги е посочена годината на публикуване на съответното издание или на изданието, посочено от госта в поредицата ми.
.
„Стоунър“ („Лабиринт“, 2018) – Джон Уилямс (превод: Емилия Л. Масларова)
На корицата на романа има цитат от The New Yorker, който гласи: „Най-великият американски роман, за който не сте чували“.
Обичам да препоръчвам книги, които не са всеизвестни. Това е книга за един обикновен човек, който не притежава никакви специални качества и е напълно незабележим. Красив роман за простотата на съществуването, за малките неща, за незначимия живот, който сам по себе си е съвършено значим.
.
„Бегуни“ (ICU, 2019) – Олга Токарчук (превод: Силвия Борисова)
„…привлича ме всичко развалено, несъвършено, белязано от някакъв недъг или недостатък, разстроено. Интересуват ме най-елементарните форми, грешките в процеса на сътворението, улиците без изход… Всичко, което се отклонява от нормата, което е прекалено малко или прекалено голямо, избуяло или оскъдно, чудовищно и отблъскващо.“ (Из „Бегуни“, Олга Токарчук)
„Бегуни“ е преживяване, което е изключително интимно и остава между читателя и книгата. Прочетете тази книга, няма да съжалявате. Олга Токарчук е явление за мен и автор с особен философски поглед и изключително ярък стил. Любима, любима, любима!
.
„Аз и морето“ („Г. Бакалов“, 1981) – Петя Дубарова
„Най-синьото вълшебство“ („Български писател“, 1988) – Петя Дубарова
Творчеството на Петя Дубарова трудно може да се помести в кратко описание. Още от ученическите си години я намирах за прекрасна поетеса, но с времето започнах все повече да осъзнавам значимостта ѝ.
Имах огромното щастие да работя по филма „Петя на моята Петя“, в чийто сюжет е вплетена Петя Дубарова. Преоткрих я и я обикнах още повече. Останала завинаги на 17 г., тя ще остане завинаги в сърцето ми.
П.П: Българската поезия заслужава специално внимание. Който не се припознае в Петя Дубарова, може да потърси себе си в стиховете на Валери Петров, Христо Фотев, Борис Христов, Дамян Дамянов, Елисавета Багряна, Пейо Яворов…
.
„Пумпал“ („Колибри“, 2017) – Владислав Тодоров
Една брутална приказка, в която безсмъртният човек се връща към своята смъртност, за да открие смисъла на съществуването си. В свят, в който безсмъртието обезсмисля съществуването на жената, любовта към нежния пол изисква нечовешки, титанични жертви.
„Пумпал“ се чете за един ден, но остава за размисъл седмици наред. Антиутопия, която ни се струва реалистична и близка.
.
„Три ябълки паднаха от небето“ („Лабиринт“, 2016) – Нарине Абгарян (превод: Емилия Л. Масларова)
Тази книга е като топла прегръдка. Обичам всички нейни книги, но „Три ябълки паднаха от небето“ е първото ми влюбване в Нарине Абгарян. Чувстваш се като дете, докато четеш и се пренасяш в магични светове, в кухнята на баба, по калдаръма и в задния двор. Дояжда ти се всичко, което е описано, и като че ли помирисваш аромати от страниците.
Подарявам тази книга много често, а хубавото е, че като свършите, можете да утолите жаждата си за още с „Манюня“ („Лабиринт“, 2017 – превод: Емилия Л. Масларова) и „Хората, които са винаги с мен“ („Лабиринт“, 2017 – превод: Емилия Л. Масларова). Имам извадени цитати от всички и често си ги препрочитам.
.
„Назови ме с твоето име“ (Black Flamingo Publishing, 2019) – Андре Асиман (превод: Ростислав Пламенов)
Зад прекрасния филм стои още по-прекрасен роман. Ако сте гледали филма, ще ви е празник за душата да прочетете книгата. Ако не сте гледали филма, със сигурност ще го направите, след като прочетете книгата.
Всепоглъщаща любов, облечена в най-нежните и красиви думи. Леко четиво, което възбужда всички сетива за любов.
.
„Райският проект: в търсене на Магическия Друг“ („Леге Артис“, 2015) – Джеймс Холис (превод: С. Шаранков)
Психоанализа. Поезия. Проникване в дълбините на илюзията за спасение чрез другите. Кои сме ние? Кого обичаме и защо?
Тази книга няма мигновено да ви превърне в експерт по човешките взаимоотношения, но ще ви даде познанията за търсене и откриване на скритите кътчета в душата ви, от които произтича влюбването и привличането. Написана е на разбираем език, въпреки че в основата ѝ заляга сериозна психология. Райският проект е нашият мечтан свят на осъщественост, в който не оставяме щастието в ръцете на другия, а го притежаваме, за да го споделяме.
.
„Норвежка гора“ („Корибри“, 2019) – Харуки Мураками (превод: Людмил Люцканов)
„Ако четеш само книгите, които всички четат, можеш да мислиш само за онова, което всички мислят.“ (Из „Норвежка гора“, Харуки Мураками)
„Норвежка гора“ е прекрасен избор за първо потапяне в труда на Мураками, но и друго да подхванете, няма да сбъркате. Неговите магични светове са ми любимо бягство от реалността. Вярвям, че почти всеки запален читател минава през поне една от неговите книги.
„Норвежка гора“ може би остави най-трайна следа в мен, но ако ме попитате в друг ден, може и да кажа „Спутник, моя любов“ („Колибри“, 2014 – превод: Людмил Люцканов) или „Кафка на плажа“ („Колибри“, 2014 – превод: Людмил Люцканов).
.
„Изхвърлени в Америка“ (ICU, 2020) – Джанин Къминс (превод: Надежда Розова)
Ако все не ви остава време да четете и оставяте книгите на 10-та страница, то препоръчвам този роман. След първите няколко страници книгата не те пуска и четеш с настървение, докато не стигнеш до края. Изключителна книга, която проследява една майка, която бяга от мексикански картел и се опитва да стигне до Америка, за да спаси детето си. Толкова силно съм се молела да стигнат до заветната цел, като че ли ги познавам. Дишаш, пътуваш и се страхуваш наравно с Лидия Перес и нейното малко момче.
Нямам търпение някой да екранизира този роман. Той се чете като кино.
.
„Да убиеш присмехулник“ („Бард“, 2011) – Харпър Ли (превод: Цветан Стоянов)
Оставям една класика в списъка, защото много често задължителната литература се чете по принуда в училище, а после бива забравена.
„Да убиеш присмехулник“ е много важна книга, компас за морала, за достойнството и за човешките ценности. Тази книга е ментор и приятел. Тя е важна за израстването, за уроците от детството и за безмълвното възхищение към родителите ни, което рядко демонстрираме. Просто прекрасна!
Заглавна снимка на Виктория Радославова: Личен архив
Искате още книжни препоръки? Тогава се запознайте с част от любимите книги на Боряна Кръстева, Роси Георгиева, Теодора Димитрова, Александър Куманов, Стела Джелепова, Красимир Спасов, Иванка Могилска, Златимир Йочев, Веселина Седларска, Ерик Уайнър, Костадин Николов, Мария Енчева, Невена Дишлиева-Кръстева, Милица Мирчева и Мая Цанева.
„Книгите, които препоръчвам“ е авторска поредица, в която представям любимите книги на хора от различни сфери. Ако идеята ми ви харесва, можете да ми препоръчате хора с интересни занимания, които обичат да четат и биха споделили любимите си книги в рамките на поредицата ми, като ми пишете на dani@danipenev.net.
