Веселина Седларска е журналист и автор на художествени и нехудожествени книги, най-известна с коментарните си статии по актуални общественозначими теми.
Родена в град Стралджа през 1954 г., Веселина завършва гимназията с преподаване на английски език в Пловдив. После следва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“ и специализира в САЩ.
Работила е във вестниците „Сливенско дело“, „Черноморски фар“, „Труд“ и „Стандарт“, сп. „Тема“ и радио „Свободна Европа“. Днес пише за коментарния сайт „Редута“ и сп. „Клуб Z“.
Веселина е автор на пет книги – публицистичните „Сънувах Мисисипи“ (1996), „Пасажерите на Ной“ (2001), „България за начинаещи“ (2017) и „Депресията ме обича“ (2018) и романа „Кладенецът“ (2016).
Имам честта да познавам Веселина вече повече от седем години. Тя е първият български журналист, който ми подаде ръка още докато бях студент. Докато следвах журналистика в Американски универститет в България (АУБ), направих дистанционен стаж към „Редута“ и имах щастието да почерпя от знанията и опита на Веселина, която беше мой ментор по програмата. Независимо че живеем на няколкостотин километра един от друг, ние продължаваме да поддържаме приятелството си и да обменяме идеи и впечатления за случващото се около нас, както и за книги, които сме чели или планираме да прочетем.
Благодарен съм на Веселина, че прие поканата ми да напише предговор към дебютната ми книга – „Хората, които променят България“. В списъка ми с любими книги пък влизат и две от нейните книги – „България за начинаещи“ и „Депресията ме обича“, – на които непременно трябва да обърнете внимание, ако случайно са ви убегнали до този момент.
.
14+ любими книги на Веселина
Уточнение: За всички книги е посочена годината на публикуване на съответното издание.
.
„Към себе си“ („Изток-Запад“, 2015) – Марк Аврелий (превод: Богдан Богданов)
Написана през I век и все по-актуална. Две хиляди години са кратък срок за промяна на човека и обществото, както ни убеждава и друг любим автор – Ювал Ноа Харари. Някои неща ще останат вечни, независимо колко се променят технологиите. Човекът зад тях ще е винаги по-важен.
.
„Цитадела“ („Лъчезар Минчев“, 2010) – Антоан дьо Сент-Екзюпери
Тази книга е толкова неизвестна, че често ме подозират, че я бъркам с „Цитаделата“ на Арчибалд Кронин. Книгата на Екзюпери е без начало, без край, без сюжет. Тя е размислите на един бедуински владетел за всичко. Наистина за всичко. Книгата е „създадена“ след смъртта на Екзюпери от негови бележки. Не се знае дали той би подредил бележките в точно този ред, но то няма и значение. Ще ви цитирам само първото изречение, за да усетите, че става дума за необикновена книга: „Защото се нагледах на заблуди в милосърдието“.
.
„Животът пред теб“ („Леге Артис“, 2018) – Ромен Гари (превод: Красимир Мирчев)
Учебник по човечност. Най-добрият.
.
БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА
.
„Чардафон Велики“ – Захари Стоянов
Препоръчвам всичко от Захари Стоянов, особено Чардафон Велики. Плътно, истинско писане, гениална народопсихология, непостигнати от нито един български писател по-късно (мое пристрастие). А „Чардафон Велики“? Прочетете го и въпросът ви ще отпадне – няма друг толкова симпатично и цветно обрисуван герой.
.
„Малки състезания. Самотният пътник на Берлин. Биплан в дъжда. Незавършен ръкопис“ („Лексикон“, 2018) – Димитър Паунов
Не ми се иска този човек да остане забравен. В сивите времена на социализма той създава необикновена за времето си проза.
От съвременните български писатели ще откроя Милен Русков, Захари Карабашлиев, Иво Беров, Христо Карастоянов.
.
РУСКА ЛИТЕРАТУРА
Недостижимите руснаци. Имам си вярване: от двама еднакво добре пишещи писатели по-добре пишещият е руснак. А от двама еднакво добре пишещи руснаци по-добрият е руски евреин.
.
„Чевенгур“, „Ювенилно море“ и „Латерна“ (пиеса) – Андрей Платонов
.
„Кенгуру“ („Жанет 45“, 2006) – Юз Алешковски
.
„Монументалната пропаганда“ („Факел Експрес“, 2005) – Владимир Войнович (превод: Иван Тотоманов)
.
Заглавна снимка на Веселина Седларска: Личен архив
Искате още книжни препоръки? Тогава се запознайте с част от любимите книги на Боряна Кръстева, Роси Георгиева, Теодора Димитрова, Александър Куманов, Василена Вълчанова, Стела Джелепова, Красимир Спасов, Иванка Могилска и Златимир Йочев.
„Книгите, които препоръчвам“ е авторска поредица, в която представям любимите книги на хора от различни сфери. Целта ми е чрез тези материали да събера книжни препоръки, които биха били от полза на хора с разнообразни интереси и занимания, и същевременно да подпомогна работата на българските издателства, като промотирам техни книги и насочвам вниманието им към заглавия, които си струва да бъдат издадени на български език. Ако идеята ми ви харесва, можете да ми препоръчате хора с интересни занимания, които обичат да четат и биха споделили любимите си книги в рамките на поредицата ми, като ми пишете на dani@danipenev.net.