Сибилла Шекерджийска-Бенатова е реставратор на ръкописи в библиотеката на Пенсилванския университет, създателка на организацията с идеална цел A Book a Day, художничка и колекционерка на детски книги.
Родена в София, Сибилла учи в 133. СУ „А. С. Пушкин“ до 7. клас и след това продължава образованието си в гимназия за приложни изкуства. Дипломира се в специалност „Куклена сценография“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Майя Петрова.
През 2000 г. заминава за Филаделфия и специализира в реставрацията на хартия, азиатски гравюри и старинни ръкописи. През 2007 г. илюстрира детската книга The Magic Raincoat на Райън Дейвид.
През 2014 г. основава организацията A Book a Day, която работи за подобряване на достъпа до нови книги на деца от семейства в неравностойно положение и имигранти. Досега организацията е дарила над 3300 книги на училищни библиотеки и общностни центрове.
В момента прави магистратура в сферата на образованието в Пенсилванския университет.
Сибилла описва себе си като събирач на детски книги на два континента, който постоянно пренася куфари, пълни с книги, и пренарежда рафтове със спомени и асоциации. Към днешна дата личната ѝ колекция от детски книги надхвърля 7000 заглавия на български, английски, руски, иврит и други езици.
Можете да научите повече за Сибилла и дейността на A Book a Day от интервюто с нея в сайта „Детски книги“ от 2017 г.
.
10 любими книги на Сибилла
.
„Алиса в Страната на чудесата“ – Луис Карол, превод: Лазар Голдман и Стефан Гечев, илюстрации: Петър Чуклев
Всяко лято, прекарано в горската къща на детството ми, препрочитах две книги, с което откривах летния сезон. „Алиса“ е Хамлетовата роля на илюстратора и в колекцията ми има рафт, посветен на тези роли.
Харесвам изданието от 1965 г. заради превода и илюстрациите. Години по-късно си купих оригиналния английски текст на Алиса и осъзнах, че катерицата всъщност не е катерица, но благодарение на Голдман за мен винаги ще е катерица. „Алиса в Страната на чудесата“ с многобройните ѝ издания, преводи и визуални интерпретации е книгата, която ми помага да мисля как четем по различен начин и превръщаме една книга в своя.
Препоръчвам ви и задълбоченото проучване на Анриета Жекова, посветено на Лазар Голдман, който е преводач на първото българско издание на „Алиса в Страната на чудесата“ от 1933 г.
.
„Приказки“ – Ернст Теодор Амадеуес Хофман, превод: Страшимир Джамджиев, илюстрации: Любен Зидаров
Втората задължителна книга на детските ми лета. Фантазиите на Хофман, лаконично изобразени от Любен Зидаров, правят това издание перфектната книга.
Един от най-ярките ми детски спомени е как отварям напосоки двата тома с приказки на Николай Райнов и нарочно се страхувам от таласъмените тъмни гори с дебели дървета, безтегловно виещи се като водорасли, от слюзестата кожа на принца и дори от прозрачните самодиви, които като ваденки се реят полуголи из поляните. Хофман, наред с подобни сюрреалистични текстове на други автори, заемаше огромна част от детството ми. Все очаквах кое в какво ще се преобрази и си представях стаята ми покрита със зелени тапети на серпентини и странни цветя…
.
„Весела чета с боси крачета“ – Зоя Василева, илюстрации: Яна Левиева
Всяка книга с илюстрации на Яна ми е любима. Избирам тази, защото в нея Яна пъхна писмо, с което ми даде сили и мъдрост, когато се роди първото ми бебе и се чудех как ще се справим далеч от семействата ни. Книгата пристигна в колет от България заедно с дървена играчка за бебето.
Щастие е да четеш книгите, илюстрирани от Яна. Тя умееше да чете и трансформира. Най-ценно за мен нейно качество е да създава хаос в картините си и да избира нещата, които да не включва в тях.
.
„Приключенията на Осмиянко“ – Криста Бендова, превод: Вътьо Раковски, илюстрации: Анри Кулев
Вместо с напудрени приказки можем доста по-забавно да запълним времето си с четене на странни истории. Не се случва често да ти попадне книга, в която всичко да си е на мястото – текст и илюстрации да се преплитат смислено и да е чудата и различна. Всеки път, когато препрочитах „Марципанените лъвове“, усещах вкус на шоколад. И до днес продължавам да влизам в сладкарниците и да търся марципанени лъвове със заострени зъби от бланширани бадеми.
.
Little.com – Ralph Steadman
Картинните книги са често малък преносим музей, в който децата откриват и разиграват форми на визуалното изкуство.
Всички книги на Ралф Стедман влизат в класацията „Любими“, но Little.com се отличава с лудостта си. Мастиленото петно, което е и точката в компютъра ни, е вдъхновяващо с откачените си идеи, пиене на чай с Дукесата и безумните му приключения. В Little.com Стедман завихря историята около черно-червено-сините петна на Хуан Миро и ги прави фон и част от историята. В средния отвор на книгата петното се разпръсква върху двете страници и като огромна черна гарга изкрещява „Аз нямам врагове! Всички ме обичат!“.
През 2016 г. Society of Illustrators в Ню Йорк представи Стедман с голяма ретроспективна изложба, прожекция на филм за художника и срещи с него. По стените на тесните стълбища картина до картина водеха до горния етаж на галерията, където се разкрива силата и енергията на политическите му плакати, диви папагали, корици на книги и нарисуваните с чертожна прецизност илюстрации на „Алиса“.
.
Tokyo on Foot: Travels in the City’s Most Colorful Neighborhoods (2009) – Florent Chavouet
Флоран заминава с приятелката си в Токио, където тя има работна покана и виза, а той няма право да работи. В продължение на месеци обикаля града, кара велосипеди под наем, пътува с метро и рисува всичко по пътя си: от опаковките на пакетирана храна и билети за метрото до малките детайли в кварталните задни улички на Токио.
В началото на всяка глава има подробна карта на кварталите на града, следвана от рисунки на къщи, хора, котки и возила. Книгата е щастие за всеки, който обича да се шляе и губи из улиците на непознати места. Google Maps и останалите подобни приложения сериозно навредиха на изкуството да се губиш и сам да се намираш.
.
Small in the City (2019) – Sydney Smith
Много харесвам Сидни Смит и нетърпеливо чаках да излезе тази му книга. В нея има зима, фотографско черно, отблясъци, отражения, мек и тих сняг и история, която те изненадва с това, че не се развива точно както си предполагал, докато я четеш. Дори изборът на шрифт е перфектен. И високият формат на книгата сгушено се побира в ръцете ти. Сидни Смит редува текст, илюстрация, картини, комиксови похвати и докато четеш, изобщо не мислиш с какви средства е разказана историята – тя съвсем органично си върви, докато не те обърне накрая, сякаш си се замотал в снежна виелица.
.
Don’t Cross the Line – Isabel Minhós Martins, илюстрации: Bernardo P. Carvalho
Линията, която е забранена за пресичане, е там, където се срещат зашитите страници в средата на книгата. Изабел Мартинс си играе с това да направи книжното тяло материално и участник в историята (друга авторка, която прави подобно нещо, е Сузи Ли). Книгите са материални предмети и начинът по който ги четем, разлистваме, разгъваме (свитък, например) променя начина ни на четене. Много ми харесва тази игра с формата, размера, зашиването или сгъването на страниците. Малко ще издам историята, но накрая всички пресичат забранената граница.
Работата на екипа на A Book a Day е всекидневно да пресичаме забранени маркировки и да насърчаваме децата от държавните училища да откриват къде са ограничителните линии, за да могат смело да ги прекрачват.
.
Drawing on Walls: A Story of Keith Haring – Matthew Burgess, илюстрации: Josh Cochran
Не знам защо е толкова трудно и забранено да говорим за сексуалността. Мечтая си един ден, докато се разхождам из София, да видя на витрините на любимите ми книжарници изложена Drawing on Walls, защото някой смел издател я е направил достъпна на български.
Историята е за художника Кийт Харинг и е написана с много разбиране и деликатност от поета и преподавател Матю Бърджис. Илюстрациите са на Джош Кохран, който слуша българска музика и прогресивен руски рок, докато рисува.
Работата ми ме свърза с Матю и Джош чрез проект, който Бояна Сиромахова организира и осъществи дистанционно от Европа за училище във Филаделфия по време на най-тежките месеци от ковидпандемията. От апартамента си в Берлин Матю писа стихотворения с петокласници във Филаделфия, след което долетя да Ню Йорк, качиха се с Джош на влака до Филаделфия и три дни рисуваха цветен стенопис, вдъхновен от стихотворенията на учениците.
.
The Longest Letsgoboy – Derick Wilder, илюстрации: Catia Chien
Дерик Уайлдър преподава писане и е създател на инициативата Reading Giraffe. Той умело играе с думите, събира ги, променя ги и ги доизмисля. Катя Чиен е млада илюстраторка, израснала в Бразилия, Тайван и Америка. Говори тихо и спокойно – така и рисува. Допреди да излезе The Longest Letsgoboy, любима ми беше нейната Тhe Town of Turtle.
The Longest Letsgoboy е като нежно сбогуване с мил приятел, който остава до теб завинаги.
.
Снимка на Сибилла Шекерджийска-Бенатова: Личен архив
Искате още книжни препоръки? Тогава се запознайте с част от любимите книги на Боряна Кръстева, Роси Георгиева, Теодора Димитрова, Александър Куманов, Стела Джелепова, Красимир Спасов, Иванка Могилска, Златимир Йочев, Веселина Седларска, Ерик Уайнър, Костадин Николов, Мария Енчева, Невена Дишлиева-Кръстева, Милица Мирчева, Мая Цанева, Виктория Радославова, Любомир Гиздов, Пламена Илчева, Ангел Георгиев, Кристина Петрова, Диляна Денева, Деница Райкова, Даниела Марчева, Манол Пейков, Вероника Стефанова, Иван Шишиев, Надежда Розова, Георги Ненов, Нева Мичева, Гергана Димитрова, Евелина Пенева и Ирина Манушева.
„Книгите, които препоръчвам“ е авторска поредица, в която представям любимите книги на хора от различни сфери. Ако идеята ми ви харесва, можете да ми препоръчате хора с интересни занимания, които обичат да четат и биха споделили любимите си книги в рамките на поредицата ми, като ми пишете на dani@danipenev.net.
