Невена Дишлиева-Кръстева е преводачка от английски език, редакторка и управителка на изд. ICU.
Родена в Ботевград, Невена завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. По-късно придобива магистърска степен по изкуствознание от Нов български университет (НБУ).
Невена предпочита да превежда автори, чиито произведения разглеждат близки до нея теми като междуличностната толерантност, приемствеността между културите, глобализацията и граничността, моделите на митологичното и историчното в литературата.
В неин превод на български ще намерите книги на Джон Ъпдайк, Джоузеф Хелър, Филип Рот, Джефри Юдженидис, Джефри Мур, Зейди Смит, Тери Гудкайнд, Джош Малерман, Роуз Тримейн, Капка Касабова и др.
През 2013 г. Невена получава специалната награда „Кръстан Дянков“ за превода си на „Творците на памет“ от канадския писател Джефри Мур.
.
10 любими книги на Невена
Уточнение: За всички книги е посочена годината на публикуване на съответното издание.
.
Трудна работа е това с избора на десетина книги. Обикалям повече от час от рафт на рафт в разпиляната ми из целия апартамент библиотека и съм готова да извадя и препоръчам почти всяка книга – спомен, състояние, път, преживяване, асоциация.
Накрая въвеждам правило: ще огранича до минимум книгите, които съм превела и издала – за да няма конфликт на интереси. А останалите ще избера почти със затворени очи. Така и така ги обичам всичките. Затова правя бърз рейд по (нестройните) редици и изсипвам заглавията тук:
.
„На смелите се прощава“ (ICU, 2020) – Крис Клийв
Не мога да я прескоча. Обикновено книгата, върху която съм работила последно, ми е най-любима. А тази я завърших съвсем наскоро, появи се на български в началото на декември.
Превеждах я повече от година и половина, бавно, с прекъсвания, с моменти на пълно отдаване, редувани от съзнателно изоставяне. Просто имах нужда от пространство и въздух, докато я работя, защото силата на думите на Крис Клийв е взривоопасна и заплашваше да ме дисбалансира.
Харесва ми всичко в този роман – увлекателната история, диалозите, езиковите игри, хуморът, унищожителните страсти, любовта, пътят към прошката и истинската близост. Изпипана до последния детайл книга, стъпила на съкровени за автора семейни истории, но свръхуниверсална и дълбоко психологическа.
.
„Там там“ (ICU, 2020) – Томи Ориндж (превод: Велин Кръстев)
Сантиментът ми тук е свързан с това, че този роман е първият превод на сина ми (който е едва на 17 г., но има онзи труден за дефиниране преводачески усет за езика, който слага думите по местата им). Говоря като преводач, не като майка. Като майка мога само да съм размазана от кеф.
Освен заради личните моменти този роман ми се струва важен, защото разбива клишетата, свързани с представата ни за индианското и индианците. Дебютна книга с дебютиращ преводач – има ги неошлайфаните ръбчета на неопитността, от които текстът звучи още по-въздействащо и автентично. Паралелно трупане на напрежение – като в сюжета. Както пише Ориндж: „Ние сме спомените, които сме забравили“.
.
„Мост през вечността“ („Гуторанов и Син“, 2015) – Ричард Бах (превод: Маргарита Спасова)
Рязко връщане назад. Пак съм на 20 г., любовта ме вълнува повече от всякога и ми е време за такива книги. Ричард Бах, Робърт Пърсиг, Том Робинс… Мога да ги чета и до днес – в преддверието на палатката във ветровит ден, на неравната светлина на огъня, на челник под завивката.
.
В тази категория бих могла да включа и „Магазинчето Сполука“ („Изток-Запад“, 2017) на Горан Петрович (превод: Жера Георгиева), която, за разлика от споменатите по-горе, открих съвсем наскоро и ужасно се зарадвах, че не съм загубила чувствителността си за литература, която говори директно на сърцето. Литература за мечтите, вълшебствата и свързванията извън видимото пространство.
.
„Времеубежище“ („Жанет 45“, 2020) – Георги Господинов
Усещам поколенческа, приятелска, емоционална близост с книгите на Георги Господинов. Думите му са като чаша топло мляко вечер, след като си се намръзнал по ветровитите тротоари. Потапяне, убежище, все едно говори лично на мен в някой августовски следобед през 90-те.
От всички книги на Жоро „Времеубежище“ намирам за най-цялостно манифестна и осмислена, най-разголваща (и автора, и читателите му) и най-литературно въздействаща. Плашещо гротескна на моменти.
.
The Impossible First (2020) – Colin O’Brady
Finding Ultra (2012) – Rich Roll
Две книги, които слушах в Storytel съвсем наскоро. Първата я няма на български, втората е издадена от „Сиела“ през 2017 г. със заглавие „Ултраздравето“ (превод: Деян Кючуков).
Това е връщане за мен към книги на вдъхновяващи личности, практическо упражнение, свързано със самата мен. Дълго мога да говоря за двамата, но ще се огранича до едно изречение на Колин, което според мен говори много и за двамата автори: „Достатъчно е да вдъхновиш дори един човек да отключи своя потенциал и лавината е отприщена“.
„Около Исландия за 14 дни“ („Вакон“, 2020) – Крум Крумов
Много моя книга. Моя като усещане за пътя и силата му. Потъване в пролуката между битовото и магичното, където се чувстваш пълноценен, във вихъра си, с отворени сетива. В това гранично състояние си способен да усещаш повече, да привличаш точните хора и да се сливаш с онова голямо Всичко, от което си почти невидима прашинка.
Чудесен текст на Крум Крумов, емоционален, съзерцателен, дързък. В някакъв смисъл документална, доколкото проследява пътешествието му с колело по исландския Ринг Роуд, но и красива като език, литературна, талантливо написана. Книга, след която ти се приисква да вкусиш вятъра, да тръгнеш без посока, да отместиш и своите граници.
.
„Митът за вечното завръщане“ („Захарий Стоянов“, 2002) – Мирча Елиаде (превод: Лидия Денкова и Галина Вълчинова)
Това е една тъничка книжка от поредица, озаглавена „Митология и културантропология“, на изд. „Христо Ботев“, която ритуално събирах през цялото си студентство през 90-те. Хуманитарното ми образование възпита у мен този копнеж по периодичното завръщане към „митичното време на първоизточника“.
Докато разгръщах книгата сега, ми беше интересно да се зачитам в изреченията, които съм подчертавала – една забравена карта на някогашното ми аз. И мост към толкова много други книги… За Кундера и „Непосилната лекота на битието“ се сещам. И за още.
.
А Book of Silence (2008) – Sara Maitland
Документална книга, своеобразна възхвала на тишината. Сара Мейтланд израства в най-шумното възможно семейство. Цяла орда братя и сестри, несекваща глъчка в неуправляем кошер. На свой ред става майка на забравих-колко-деца и хаосът се пренася в следващия етап от живота ѝ. Докато не идва времето да се оттегли в самотна къща някъде насред нищото и да посвети време в изследване природата на тишината. И го прави забележително – потапя се дълбоко в културната история, цитира автори от различни епохи, задълбава до мита, минава през религията и стига чак до съвременната съпротива спрямо тишината, до страховете ни, свързани с нея.
Тази книга е постоянно около мен вече може би десетина години. От книгите, които обичам да разгръщам напосоки и да препрочитам по няколко страници без конкретен повод. Обикновено точно тези, от които имам нужда. Като изречението, на което попаднах сега: „Натрупвах и израствах в тишина“.
.
Бонус препоръки
Няколко книги, които обичам, но този път остават извън класацията, защото все някъде трябва да спра:
„Изгубената душа“ (ICU, 2019) – Олга Токарчук (превод: Силвия Борисова)
.
„Бегуни“ (ICU, 2019) – Олга Токарчук (превод: Силвия Борисова)
.
„Пътуване по посока на сянката“ („Жанет 45“, 2014) – Яна Букова
.
„Хазарски речник“ („Колибри“, 2018) – Милорад Павич (превод: Христиана Василева)
.
„Октомври“ (ICU, 2019) – Елин Рахнев
.
„Вавилонската библиотека“ („Народна култура“, 1989) – Хорхе Луис Борхес (превод: Анна Златкова и Роза Хубеш)
Препоръчвам ви и книгите на Зейди Смит, Айобами Адебайо и Казуо Ишигуро.
Заглавна снимка на Невена Дишлиева-Кръстева: Ивелина Чолакова
Искате още книжни препоръки? Тогава се запознайте с част от любимите книги на Боряна Кръстева, Роси Георгиева, Теодора Димитрова, Александър Куманов, Стела Джелепова, Красимир Спасов, Иванка Могилска, Златимир Йочев, Веселина Седларска, Ерик Уайнър, Костадин Николов и Мария Енчева.
„Книгите, които препоръчвам“ е авторска поредица, в която представям любимите книги на хора от различни сфери. Целта ми е чрез тези материали да събера книжни препоръки, които биха били от полза на хора с разнообразни интереси и занимания, и същевременно да подпомогна работата на българските издателства, като промотирам техни книги и насочвам вниманието им към заглавия, които си струва да бъдат издадени на български език. Ако идеята ми ви харесва, можете да ми препоръчате хора с интересни занимания, които обичат да четат и биха споделили любимите си книги в рамките на поредицата ми, като ми пишете на dani@danipenev.net.
