Надежда Розова е преводач и редактор от английски и хинди и съставител на няколко сборника с източна поезия и проза.
Родом от Пловдив, Надежда завършва СУ „Св. Климент Охридски“ с магистърска степен по индология и специализация по английски език.
Превежда от английски език както научна, така и художествена литература. Преведините от нея над 100 заглавия включват произведения на автори като Джейн Остин, Джефри Бърджес, Маргарет Атууд, Салман Рушди, Джон Гришам, Джилиан Флин, Халед Хосейни, Джон Барт, Хишам Матар, Санджив Сахота и др.
През годините редактира преводни произведения на Елизабет Гилбърт, Джеф Дайър, Филип Рот, Джефри Мур, Джак Керуак, Зейди Смит и др.
От хинди превежда кратки произаични и поетични творби на автори като Нирмал Варма, Камлешвар, Премчанд, Раджендра Ядав, Удаян Ваджпеи, Кунвар Нараян, Джьотсна Милан и др.
Надежда е носител на специалната награда за превод „Кръстан Дянков“ (2014) за превода на „Създания от време“ от Рут Озеки, на наградата на Съюза на преводачите за ярки постижения в областта на превода на художествена литература (2015) за превода на „Последният дъх на Мавъра“ от Салман Рушди и на награда „Христо Данов“ за преводна художествена литература (2018) за превода на „Химера“ от Джон Барт.
„Книгите за мен са необходимост, професия, удоволствие, любов“,споделя Надежда. „Те присъстват в живота ми много по-осезаемо и реално от някои реални събития, предизвикват, вдъхновяват, случва се и да разочароват, интригуват. Книгите събират екипи от съмишленици, които с интелекта и емоциите си обитават споделени словесни и вузални пространства (нито за секунда не бива да забравяме оформителите на книгите и авторите на техните корици).“
Надежда прие поканата ми да представи няколко книги, които са я заинтригували силно, срещнали са я по неочакван начин или се открояват по друга важна за нея причина.
.
10+ любими книги на Надежда
Уточнение: За всички книги е посочена годината на публикуване на съответното издание, на изданието, посочено от госта в поредицата ми, или на оригиналното издание.
.
„Птици“ – Нирмал Варма, превод: Колектив („Изток-Запад“, 2001 г.)
Има един индийски автор, Нирмал Варма, когото харесах още като студентка, после го работих в часовете си по превод в университета и накрая заедно със студентите създадохме сборника с разкази „Птици“, който се появи преди 20 години и беше едно от първите издания на Индологическа фондация „Изток-Запад“.
Нирмал Варма е пионер на литературното направление Наи кахани (Нов разказ) в съвременната литература на хинди, а разноликото му творчество обхваща разкази, романи, пътеписи и есета. Той напусна земното си тяло, но творческата му аура ще ме съпътства неизменно. По малко и за душевно наслаждение работя в свободното си време над превода на романа му „Една дрипа щастие“. Кога и дали ще го завърша, не знам.
.
Кужали Маникавел е родена в Канада, тринайсетгодишна се завръща в Индия, където живее и до днес в щата Карнатака. Твори на английски език, пише свръхкратка проза (flash fiction), публикувана е в реномирана литературна периодика и има пет самостоятелни книги.
Не познавам друго литературно създание като нея! Най-необикновената, болезнено красива и шокираща проза, която съм чела. Изумява ме, плаши ме и ме трогва дълбоко всеки път.
Източник на изображенията: blaft.com
.
„Непознатият Изток“ – антология, превод: Колектив (УИ „Св. Климент Охридски“, 2001)
Сборникът „Непознатият Изток“ за мен е епоха. По тази книга работих в превъзходен екип от съмишленици изтоковеди (около 60 преводачи и редактори от всички изучавани и преподавани в България източни езици), но всъщност искрата запали д-р Валентина Тодорова-Маринова, българист и индолог.
Тя продължи да подклажда огъня и впоследствие излязоха още пет-шест великолепни сборника със съвременна източна проза и поезия, различни по жанр, обхват и тематика. Много неща научих от нея, много научни и художествени проекти реализирахме заедно. Валентина е един от най-всеотдайните и неуморни хора, един от най-оригинални умове, които познавам, и моята най-щастлива професионална среща.
.
„Богът на дребните неща“ – Арундати Рой, превод: Леда Милева („Жанет 45“, 2009)
Когато прочетох дебютния роман на Арундати Рой – The God of Small Things (няколко години по-късно излезе и българският му превод), бях поразена от свръхсетивния език на индийската архитектка. Двайсет години по-късно, след много превъплъщения на Арундати и мои, се срещнахме като автор и преводач (а дори не дръзвах да мечтая!) в нейната втора художествена книга – „Министерство на върховното щастие“, чието излизане предстои.
.
„Голямата тетрадка. Доказателството. Третата лъжа“ – Агота Кристоф, превод: Росица Ташева („Колибри“, 2000)
Агота Кристоф е писателка от унгарски произход, която до смъртта си живее в Швейцария и пише на френски. Първо прочетох „Голямата тетрадка“, която излезе самостоятелно на български език преди трилогията. После прочетох цялата трилогия във великолепния превод на Росица Ташева. Незабравима, оригинална, покъртителна! Не подозирах истината почти до последната страница.
.
The Tale of the Unknown Island (1997) – Жозе Сарамаго
Жозе Сарамаго, когото ценя и чета неотклонно, ме грабна с разказа си The Tale of the Unknown Island, който прочетох в Лондон в края на 90-те години по една случайност – преводът на този разказ на английски език току-що беше удостоен с награда в Англия. Попадна ми елегантно илюстрирано книжле, красива и трогателна притча. Изненадващ, но – вече знам – единствен възможен финал. (бел. ред. – част от книгите на Жозе Сарамаго са издадени на български език от изд. „Колибри“)
Същото пътуване в Лондон ме запозна и с Пол Остър, когото и досега ритуално винаги чета само на английски.
.
„На Изток от Запада“ – Мирослав Пенков („Сиела“, 2011)
Сборникът с разкази на Мирослав Пенков ме порази със своето зряло майсторство, а му е дебютен в този труден жанр – великолепно намерени фрази, свръхнаситени и синтезирани, богата и широка тематика, исторически и съвременни, болезнено български. Първата ми среща с автора, неочаквана и незабравима!
.
Little Black Book of Stories (2003) – A. S. Byatt
И накрая една случайна, но паметна среща: разказите от сборника Little Black Book of Stories на А. С. Байът – недостатъчно представена на български (напоследък пропускът се преодолява благодарение на изд. „Агата-А“), а всъщност една от гранд дамите на световната литература. Изумителна стилистика и смайващо въображение!
Снимка на Надежда Розова: Личен архив
Искате още книжни препоръки? Тогава се запознайте с част от любимите книги на Боряна Кръстева, Роси Георгиева, Теодора Димитрова, Александър Куманов, Стела Джелепова, Красимир Спасов, Иванка Могилска, Златимир Йочев, Веселина Седларска, Ерик Уайнър, Костадин Николов, Мария Енчева, Невена Дишлиева-Кръстева, Милица Мирчева, Мая Цанева, Виктория Радославова, Любомир Гиздов, Пламена Илчева, Ангел Георгиев, Кристина Петрова, Диляна Денева, Деница Райкова, Даниела Марчева, Манол Пейков, Вероника Стефанова и Иван Шишиев.
„Книгите, които препоръчвам“ е авторска поредица, в която представям любимите книги на хора от различни сфери. Ако идеята ми ви харесва, можете да ми препоръчате хора с интересни занимания, които обичат да четат и биха споделили любимите си книги в рамките на поредицата ми, като ми пишете на dani@danipenev.net.
