Мая Цанева е журналист, блогър и съосновател на Сдружение „Безопасни детски площадки“.
Специализира в създаването на текстове по теми като образование, родителство, иновации и предприемачество, социални каузи и добротворчество.
Като гражданин и родител се бори децата да имат достъп до безопасна и развиваща уменията им среда за игра, спорт и образование.
Можете да четете текстовете на Мая в личния ѝ блог: mayatsaneva.com.
.
11+ любими книги на Мая
Уточнение: За всички книги е посочена годината на публикуване на съответното издание.
.
„Пипи Дългото чорапче“ („Народна младеж“, 1978) – Астрид Линдгрен (превод: Вера Ганчева)
Пипи е класика по много причини, но най-важната за мен е, че това е история за свободата, играта и отговорността към собствения живот и този на другите, поднесена по интуитивен, дълбок и лек за четене начин. Моят син, на 7 г., я знае почти наизуст, защото му я четем от поне три години, редовно, по негово желание. Имаме и допълнителните истории, издадени от изд. „Пан“. Затова с Пипи никога няма да „пораснем“!
Повече за уроците, които научихме чрез Пипи, можете да прочетете тук.
.
„Моето семейство и други животни“ („Колибри“, 2016) – Джералд Даръл (превод: Огняна Иванова)
Открих този извор на смях, мечти, любов и смях през сълзи, в кварталната библиотека. Не оставих томчето, докато не го прочетох поне два пъти, а след това се снабдих с всичко на любимия Даръл. Тази книга се оказа и пресечна точка в интересите ни със съпруга ми, когато се гаджьосвахме.
Накратко, без оглед на пол и възраст, семейство Даръл и компания са задължителен тест за всички, които твърдят, че имат чувство за хумор. Разбира се, книгата е истинско съкровище за млади природолюбители и им дава отлични идеи, които не се нравят на възрастните. А те, големите, мечтаят за Корфу…
.
„Български приказки“ („Народна култура“, 1976) – Николай Райнов
Вероятно тази книга съм я чела и като дете, защото майка ми каза, че ѝ е любима и я имаме и вкъщи. Като възрастен я преоткрих, когато мъжът ми реши да я чете на тригодишния ни тогава син, който не се уплаши нито веднъж от доста реалистичните описания на приключения в някои от приказките.
Имаме изданието отпреди 40 години и го пазим като очите си. Когато започнах да пиша за иновации и предприемачество, открих, че в тези уж истории за деца има толкова ценни уроци и интересни казуси, които показват, че бизнесът е бизнес независимо от времето.
.
„Приказки на Ева Луна“ („Колибри“, 2005) – Исабел Алиенде (превод: Самуел Франсес)
Исабел Алиенде влезе в живота ми, когато бях в гимназията и оттогава има място в сърцето ми. Колебаех се коя нейна книга да посоча, защото съм страстен неин почитател, затова реших да е първата. Някой би могъл да каже, че това е женска книга или дори чиклит, но при по-задълбочен поглед в нейните истории ще откриете и политика, и бизнес, и кулинария, и утеха и смях, от които всеки има нужда.
Преди време препоръчах „Къщата на духовете“ („Колибри“, 2019 – превод: Венцеслав Николов) на всеки, който в този неспокоен исторически момент се чуди накъде, какво, защо.
.
„Дневникът на Бриджит Джоунс“ („Хеликон“, 2019) – Хелън Филдинг (превод: Савина Манолова)
Получих книгата като подарък от гаджето си, англичанин, когато отидох при него на гости. И както я взех, не я пуснах за един цял ден, превивайки се от смях, с малко рев и с много облекчение, че не съм луда. Парадоксът е, че книгата е за неомъжена жена англичанка в търсене на любов и реализация, а в онзи момент аз бях щастливо влюбена.
Това е книгата, която и днес, много години по-късно, ми припомня простата истина, че сме подвластни на любов, храна, страст и гняв и че изход винаги има, стига да отхвърлим стремежа към съвършенство и да живеем пълноценно и честно.
Ако сте мъж и искате да спечелите точки пред приятелката си, която мрънка, страда или просто ѝ е криво, купете ѝ книгата, пуснете ѝ филма и очаквайте продължение.
.
„На изток от рая“ („Колибр“, 2013) – Джон Стайнбек (превод: Кръстан Дянков)
Прочетох тази книга по време на една слънчева ваканция в Гърция. Спомням си, че прекарах няколко дни в опити да се клонирам до детето си в морето и на шезлонга на плажа, защото не исках да оставя киндъла. Аз обичам семейни истории, те ми дават възможност да анализирам собствени и други ситуации, да вземам решения, да гледам на живота си отстрани. „На изток от рая“ ме погълна, помогна ми да изплувам от собствената си тогава обърканост и ми даде посока.
След нея прочетох „За мишките и хората“ („Колибри“, 2012 – превод: Тодор Вълчев), гледах и класическия филм. И плаках, и мислих.
.
„Изборът на Софи“ („Хермес“, 1993) – Уилям Стайрън
Открих двете меки томчета на тази книга на вилата на приятели. Прочетох ги без дъх. Все още не мога да си обясня защо тази история остава някак пренебрегната на фона на многото книги за Холокоста. Може би защото е много трудна – повдига въпроси за изборите, за живота след смъртта, за прошката и наказанието.
За мен това произведение е изключително важно за всички, които искат да бъдат или вече са родители, защото дава друга перспектива към нашите решения.
.
„Майките“ („Сиела“, 2020) – Теодора Димова
Прочетох тази книга три пъти досега. Веднъж, когато я купих преди доста време, много преди да искам да стана родител. Тогава я възприех като хроника на моето поколение и си обясних много неща в нишката на битието. След това я препрочетох, когато забременях. Тогава я възприех като антидот на всички страшни, смешни и важни неща, които трябва да науча като майка първескиня. Реших, че е по-важно да знам как да бъда човек и майка в преходни времена, в каквито живеем. И третият път беше преди месеци, когото имаше няколко фатални случая на майки в депресия. Намерих сили да се справя чрез „Майките“. Затова, бъдещи родители, не пропускайте тази книга.
Нека добавя, че „Тютюн“ в оригиналния вариант на Димитър Димов и „Адриана“ на Теодора Димова са сред златните за мен книги.
.
„Живот и политика. Маргарет Тачър“ („Слънце“, 2013) – Маргарет Тачър
През последните два месеца на бременността ми се наложи да си стоя вкъщи. И, разбира се, четях, но не книги за отглеждане на деца, а „Биографията на Маргарет Тачър“ и други книги, които ще спомена после.
Г-жа Тачър е удивителна жена, политик, държавник. Томът, описание на живота ѝ преди, по време и след политическата ѝ кариера, е летопис на особено време за жените във Великобритания и по света, а също така и епоха на малки, но значими промени в обществото, последиците от които виждаме и днес. Ако не се уплашите от обема на книгата и вникнете в нейните послания, ще разберете, че голямата политика и сериозните решения се взимат на базата на прости, но също така важни решения от всекидневието. Отговорността изглежда различна, но е същата.
Другите две книги, които прочетох през тези два месеца на „гнездене“, са „Защо нациите се провалят“ („Изток-Запад“, 2013 – превод: Жана Ценова) на Дарон Аджемоглу и Джеймс Д. Робинсън и „Европа. История“ („Абагар“, 2006) на Норман Дейвис. Според мен те са задължителни за тези, които говорят аргументирано за съвременните събития и твърдят, че знаят как и защо ни се случват тези времена.
.
„Падение и спасение“ („Жанет 45“, 2019) – Весела Тотева
Това е първата ми аудиокниега, изслушах я преди около две години. Слушах, мълчах, плаках, отново слушах, мислих. Определено това е история, която ми се запечата в съзнанието като марка за майсторство, за богатство на сюжета, за честност.
Нямам опит с наркотици, нито съм се сблъсквала с този бич в обкръжението си, но изповедта на Весела е извън рамките на тази конкретна зависимост. Тя е история на едно време, което още не можем да смелим ш преглътнем, камо ли да преживеем и осмислим. Това е книга за смелостта да живееш с изборите си и да ги променяш. И е нужна на всеки, който прави избори.
.
„Овладей живота си“ („Изток-Запад“, 2015) – Ариана Хъфингтън (превод: Весела Василева)
Книгата ми помогна при бърнаут, и ми показа, не, че знаех, колко е важно да спя достатъчно и качествено, да бягам в маратон, а не в спринт, и да живея в здраве. Избягвам книгите, които учат назидателно как да живеем, но тази е история, в която няма абсолютни истини, а изстрадани факти и посока. Ариана е гъркиня и си личи, че ѝ се живее, затова е намерила решението си за по-дълъг и качествен живот – с много сън и в следване, а не преследване на цели.
Извън този списък остават книгите на вечния сър Тери Пратчет, „Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин и някои поетични книги, но вярвам, че и за тях ще намерите време.
Четете, четете, четете! Ако не искате дете със заложби на адвокат или политик, избягвайте г-жа Тачър и други подобни преди раждане. Останалото е ваша отговорност.
Заглавна снимка на Мая Цанева: Личен архив
Искате още книжни препоръки? Тогава се запознайте с част от любимите книги на Боряна Кръстева, Роси Георгиева, Теодора Димитрова, Александър Куманов, Стела Джелепова, Красимир Спасов, Иванка Могилска, Златимир Йочев, Веселина Седларска, Ерик Уайнър, Костадин Николов, Мария Енчева, Невена Дишлиева-Кръстева и Милица Мирчева.
„Книгите, които препоръчвам“ е авторска поредица, в която представям любимите книги на хора от различни сфери. Целта ми е чрез тези материали да събера книжни препоръки, които биха били от полза на хора с разнообразни интереси и занимания, и същевременно да подпомогна работата на българските издателства, като промотирам техни книги и насочвам вниманието им към заглавия, които си струва да бъдат издадени на български език. Ако идеята ми ви харесва, можете да ми препоръчате хора с интересни занимания, които обичат да четат и биха споделили любимите си книги в рамките на поредицата ми, като ми пишете на dani@danipenev.net.
