Любомир Гиздов - Дани Пенев

Любомир Гиздов е преводач от шведски и датски език.

Работи с издателства и преводачески агенции от 2012 г.

Сред преводите му ще откриете книги на писатели като Фредрик Бакман, Юнас Юнасон, Давид Лагеркранс, Камила Лекберг, Андерс Руслунд, Стина Джаксън, Катрине Енгберг, Андериш де ла Моте и Карин Бойе. Преводач е и на стихотворения на Нобеловия лауреат Тумас Транстрьомер за сборника „Голямата загадка“ и на пиесата „Демони“ на Ларш Нуре́н.

Любомир има бакалавърска степен по „Скандинавистика“ от СУ „Св. Климент Охридски“ и професионална квалификация „Графичен дизайн“ (трета степен) от ЦПО към „Национален образователен център“.

През 2017 г. получава награда от Фондация „Васа Ганчева“ за приноса си към превода и популяризирането на произведения от шведски автори.

В свободното си време Любомир се занимава полупрофесионално с визуални изкуства, по-специално векторни илюстрации, фотография и ретуш.

.

10 любими книги на Любомир

Уточнение: За всички книги е посочена годината на публикуване на съответното издание, на изданието, посочено от госта в поредицата ми, или на оригиналното издание.

.

„Девет разказа“ („Дамян Яков“, 2009) – Дж. Д. Селинджър (превод: Тодор Вълчев)

Произведенията на Селинджър са едновременно забавни и тъжни, и преди всичко ужасно добре написани.

„Спасителят в ръжта“ („Дамян Яков“, 2017 – превод: Светлана Комогорова – Комата) ми е не по-малко любима от „Девет разказа“, може би дори повече, но нея всеки я знае, пък и обичам кратки разкази и нямаше как да не включа поне един сборник в списъка.

На любителите на добрите диалози пък препоръчвам и „Франи и Зуи“ („Дамян Яков“, 2020 – превод: Светлана Комогорова – Комата).

Девет разказа, Дж. Д. Селинджър - Дани Пенев
Източник: damyanyakov.com

.

„Пустата земя“ (1922) – Т. С. Елиът (превод: Георги Рупчев)

Не съм сигурен какво да кажа за тази поема, просто я прочетете. На български съществуват два превода – на Георги Рупчев и на Владимир Левчев.

Във всеки случай препоръчвам да си намерите и анотациите на Елиът. Още по-добър вариант е издание с коментари, което да включва и Prufrock and Other Observations (1917) и Poems (1919), защото тези две стихосбирки образуват своеобразна трилогия заедно с „Пустата земя“.

Една от преводаческите ми амбиции е някой ден и аз да преведа тази поема, не с претенцията моят вариант да е по-добър, а просто защото би ми доставило удоволствие и защото би било много интересно предизвикателство. Освен това в поезията винаги има място за различни преводачески решения, а „Пустата земя“ си заслужава колкото се може повече от тях да видят бял свят.

Между другото, тъй като в списъка ми не остана място за друга поезия, да кажа, че в момента чета Averno на Луиз Глюк, с която не бях запознат, преди да спечели Нобелова награда през 2020 г., и определено препоръчвам.

Пустата земя, Т. С. Елиът - Дани Пенев
Източник: goodreads.com

.

„Пяната на дните“ („Фама“, 2007) – Борис Виан (превод: Симеон Лекарски)

Френски екзистенциализъм минус философстването и плюс джаз и чувство за хумор.

Може би най-известната и харесваната книга на Виан е „Сърца за изтръгване“, която също е прекрасна, но моите любими са „Пяната на дните“, „Есен в Пекин“, „Човекът вълк“ и „Червената трева“. Тук можех да сложа която и да е от тях.

Пяната на дните, Борис Виан - Дани Пенев
Източник: famapublishers.com

.

„Сърцето на мрака“ (My Book, 2018) – Джоузеф Конрад (превод: Григор Павлов)

Книгата е дори по-тягостна от режисьорската версия на „Апокалипсис сега“, но аз ги харесвам такива.

Понеже малко по-горе препоръчах Елиът, ще отбележа, че един от многото източници, от които черпи той, е именно „Сърцето на мрака“. А „Апокалипсис сега“, също вдъхновен от книгата на Конрад, на няколко места отдава почит и на Елиът.

Сърцето на мрака, Джоузеф Конрад - Дани Пенев
Източник: my-book.bg

.

„Силмарилион“ („Бард“, 2010) – Дж. Р. Р. Толкин (превод: Любомир Николов)

Първата книга на Толкин, която прочетох, и тази, която съм препрочитал най-много пъти. „Силмарилион“ катализира любовта ми към митовете и езиците, което повлия и при избора ми на висше образование, и по-важно – покрай Толкин се запознах с множество нови приятели, което имаше още по-голямо отражение върху развитието на живота ми.

Силмарилион, Дж. Р. Р. Толкин - Дани Пенев
Източник: bard.bg

.

„Полет над кукувиче гнездо“ („Фама“, 2011) – Кен Киси (превод: Мариана Неделчева)

Плаках на филма, плаках на книгата, плаках и на спектакъла на Явор Гърдев. Просто ужасно красива история!

Полет над кукувиче гнездо, Кен Киси - Дани Пенев
Източник: famapublishers.com

.

„Соларис“ („Колибри“, 2007) – Станислав Лем (превод: Андреана Радева)

Известно време се колебаех между екзистенциализма на Сартр и абсурдизма на Камю, но тъй като не съм безрезервен привърженик на нито един от двамата, в крайна сметка се спрях на философска книга, която обичам без забележки. А пък освен това е и фантастика, което ѝ дава бонус точки.

Тук можех да сложа и „Пикник край пътя“ („Сиела“, 2017) – превод: Милан Асадуров) на Аркадий и Борис Стругацки, също любима, но „Соларис“ ми е по на сърце.

Соларис, Станислав Лем - Дани Пенев
Източник: colibri.bg

.

„Измислици“ („Колибри“, 2010) – Хорхе Луис Борхес (превод: Анна Златкова)

Обожавам автори с енциклопедични познания като Борхес, Еко и Калвино, но аржентинецът определено ми е любимият, а „Измислици“ ми е може би любимата негова книга.

Измислици, Хорхе Луис Борхес - Дани Пенев
Източник: colibri.bg

.

„Мозъкът. Това си ти“ („Сиела“, 2017) – Дейвид Игълман (превод: Елена Филипова)

Всеки човек трябва да прочете поне една книга за човешкия мозък и съзнанието и към днешна дата „Мозъкът. Това си ти“ е един доста добър избор.

Мозъкът. Това си ти, Дейвид Игълман - Дани Пенев
Източник: ciela.com

.

Saga (2012-) – Brian K. Vaughan & Fiona Staples

Нямаше как да мина без поне един комикс в списъка. Този съм го препоръчвал и друг път, но лошо няма да повторя. Saga е прекрасно илюстрована цинично-романтична космическа опера, пълна с живот, смърт и въображение.

Имам и други много любими като Watchmen („Пазителите“) на Алън Мур, но той е ясен.

Saga, Brian K. Vaughan & Fiona Staples - Дани Пенев
Източник: goodreads.com

Заглавна снимка на Любомир Гиздов: Личен архив

Искате още книжни препоръки? Тогава се запознайте с част от любимите книги на Боряна КръстеваРоси ГеоргиеваТеодора ДимитроваАлександър КумановСтела ДжелеповаКрасимир СпасовИванка МогилскаЗлатимир ЙочевВеселина СедларскаЕрик УайнърКостадин НиколовМария ЕнчеваНевена Дишлиева-КръстеваМилица МирчеваМая Цанева и Виктория Радославова.

„Книгите, които препоръчвам“ е авторска поредица, в която представям любимите книги на хора от различни сфери. Ако идеята ми ви харесва, можете да ми препоръчате хора с интересни занимания, които обичат да четат и биха споделили любимите си книги в рамките на поредицата ми, като ми пишете на dani@danipenev.net.

Leave a comment

Your email address will not be published.