Иванка Могилска е фрийланс копирайтър и консултант по писане на текстове за уеб. Създава и развива блога „Свободна практика“ и видеокурса „Как да успеем на свободна практика“. Води лекции и обучения по копирайтинг за уеб и помага на начинаещи фрийлансъри и собственици на малък бизнес да подобрят представянето на продуктите и услугите си, комуникацията си с клиенти и организацията на времето си.
Като човек, който обожава да си играе с думите, Иванка изразява себе си и чрез поезия и проза. Досега е написала пет книги: стихосбирките „ДНК“ и „Иначе казано“, романите „Места за загубване“ и „Внезапни улици“ и сборника с разкази „Тая земя, оная земя“.
Носител е на наградата за дебют „Южна пролет“ (2005) и на Националната литературна награда за поезия „Владимир Башев“ (2012). Романът „Внезапни улици“ е преведен на унгарски, а нейни стихове и разкази са преведени на английски, френски, руски, сръбски и фарси.
Иванка притежава бакалавърска степен по връзки с обществеността от СУ „Св. Климент Охридски“. В свободното си време обича да чете, да пътува, да танцува и да прекарва време със семейството си.
.
11+ любими книги на Иванка
Уточнение: За всички книги е посочена годината на публикуване на съответното издание.
.
„Шейсет разказа“ („Колибри“, 2011) – Дино Будзати (превод от италиански: Нева Мичева)
Досега не съм попадала на друг автор, който с такава лекота да владее вниманието на читателя, да поражда в него напрежение, вълнение и страх с уж обикновени истории. Истински виртуоз на внезапните обрати в разказа, на естественото преминаване от реалното към фантастичното и обратно. От Будзати може да се научи много за задържането на вниманието, езика и човешката природа.
.
„Весел, гъделичкащ смях“ („Жанет 45“, 2015, 2017) – Маргарит Минков
Това са два тома приказки, които децата обичат, а възрастните обожават. Те са смешни, уж леки. Авторът борави изумително с реалности и пространства и с две-три изречения създава нови светове насред делничните ситуации. За мен двамата с Будзати имат много общо. Препоръчвам ги на всички, които обичат увлекателни истории. Препоръчвам ги настоятелно на хора, които искат да се занимават с писане на текстове – на каквито и да било текстове.
.
„Кого живея?“ („Стигмати“, 2012) – Костас Монтис (превод от: Яна Букова)
Поезията е един от най-добрите начини да видим познатите неща от различна гледна точка. Обичам руска и гръцка, но поетът, към чието томче посягам най-често, е Монтис. Изключително кратки, нежни и хапливи едновременно, красиви стихове.
.
„Събрани съчинения в три тома. Том 1: Поезия“ („Казански“, 1998) – Христо Фотев
„Инстинкт за неприспособимост“ („Военно издателство“, 2007) – Георги Рупчев
Четенето на поезия дисциплинира ума, помага на ухото да улови музиката на езика, учи пишещия човек на ритъм, развива усета му за фраза. Обожавам стиховете на тези двама поети. Чета ги, препрочитам ги. Не искам да рационализирам и да обяснявам пристрастеността си към тях. Според мен е достатъчно просто да се прочетат стиховете им.
.
„Центурия“ („Жанет 45“, 2013) – Джорджо Манганели (превод от италиански: Нева Мичева)
Манганели е богът на въображението и в писането му има замах, сила, лекота, които ви захвърлят от история в история, докато останете без дъх. Освен това тези съвсем кратки текстове (страница – страница и половина) са чудесен урок как се прави скеле на роман в действителност.
.
„Ние, удавниците“ („Жанет 45“, 2016) – Карстен Йенсен (превод от датски: Мария Змийчарова)
Прилича на обикновен приключенски роман, но не е. Това не пречи да е написана страшно увлекателно. Йенсен е разказвач от класа и осемстотинте страници изобщо не се усещат. Четеш и няма насищане. Действието се развива в рамките на век и за мен е не толкова разказ за морето, колкото разказ за минаващото време и как хората се справят с него – лично, докато всеки един пораства, променя се, остарява, стига до смъртта; и заедно – докато воюват, търгуват, откриват нови земи, съобразяват се или не се съобразяват с технологичния напредък.
.
„Изключителните“ („Жанет 45“, 2019) – Малкълм Гладуел (превод от английски: Мария Йолова)
Аз съм голям почитател на Гладуел. Чета историите му, слушам подкаста му – много често това, което разказва е по-увлекателно от роман. „Изключителните“ е най-добрата му книга според мен, затова ви препоръчвам нея. Четейки неговата нехудожествена проза, се забавлявате, удивлявате се безкрайно на човека, съзирате връзки между на пръв поглед несъвместими неща, научавате куп нови интересни факти и си правите гимнастика на ума.
.
Поредица биографии на импресионисти („Български художник“) – Анри Перюшо
Обичам да чета биографии по принцип, но поредицата за живота на Ван Гог, Сезан, Тулуз-Лотрек, Мане, Гоген, Реноар и Сьора на Анри Перюшо ми е любима и я препоръчвам по няколко причини: помага ви да си наместите и подредите в главата един ключов етап от развитието на европейското изкуство и култура; помага ви да се научите да гледате и виждате картините на тези художници (умения, които после лесно прехвърляте върху творчеството и на други художници); вдъхновява ви, и ви дава сили и кураж да продължите, когато смятате, че ви е трудно да следвате пътя си, независимо дали той има общо с изкуството или не.
.
„Новите правила в маркетинга и в ПР“ (ROI Communication, 2009) – Дейвид Миърман Скот
Това е една от първите книги, които прочетох, когато реших, че ще се занимавам по-сериозно с копирайтинг за уеб и смея да кажа, че и до днес е основополагаща за работата ми. Основното правило, което научих от нея, „бъди полезен, дай, за да получиш“, за мен е в основата на маркетинга чрез съдържание и би трябвало да е отправна точка, когато се мисли за присъствието и развитието на който и да е бранд онлайн. Ако сте я пропуснали, а се занимавате с реклама, маркетинг или копирайтинг, горещо ви препоръчвам да я прочетете.
.
Letting go of the Words (2007) – Janice G. Redish
Джанис Редиш създава първата лаборатория за тестване на ползваемост през 1985 г. Книгата ѝ Letting go of the Words за мен е най-добрият учебник за всеки, който иска да създава съдържание за сайтове, социални мрежи и всякакви онлайн канали.
Заглавна снимка на Иванка Могилска: Личен архив
Искате още книжни препоръки? Тогава се запознайте с част от любимите книги на Боряна Кръстева, Роси Георгиева, Теодора Димитрова, Александър Куманов, Василена Вълчанова, Стела Джелепова и Красимир Спасов.
„Книгите, които препоръчвам“ е авторска поредица, в която представям любимите книги на хора от различни сфери. Целта ми е чрез тези материали да събера книжни препоръки, които биха били от полза на хора с разнообразни интереси и занимания, и същевременно да подпомогна работата на българските издателства, като промотирам техни книги и насочвам вниманието им към заглавия, които си струва да бъдат издадени на български език. Ако идеята ми ви харесва, можете да ми препоръчате хора с интересни занимания, които обичат да четат и биха споделили любимите си книги в рамките на поредицата ми, като ми пишете на dani@danipenev.net.
