Иван Шишиев e фотограф и създател на Facebook страницата „Етюд-и-те на София“.
Роден е в с. Петрово, разположено близо до Мелник, но се премества да живее в София 2005 г., когато е на 14 г. Завършва Софийската духовна семинария и следва богословие от СУ „Св. Климент Охридски“.
Участва в окупацията на СУ през 2013 г., а след като края на обучението си прави обиколка Европа на автостоп. Тези преживявания го подтикват да си купи фотоапарат и да започне да снима.
Създава „Етюд-и-те на София“ през 2015 г. Пет години по-късно проектът има над 200 000 последователи, което я прави най-голямата Facebook страница за стрийт фотография у нас.
През 2017 г. Иван създава Facebook страницата „Етюд-и-те на Стара Загора“.
През 2020 г. на пазара се появи албумът „Етюд-и-те на София“, в който са събрани най-добрите фотографии от столицата, публикувани в едноименната Facebook страница. През същата година Иван е отличен с грамота на Столична община за приноса си в развитието на културата на София.
„Може да се каже, че ако не бяха книгите, нямаше да бъда тук и сега и да върша това, което върша – да снимам и да пътувам“, сподели ми Иван, който има и 15 самостоятелни изложби.
Представям ви 10 любими негови книги.
.
10 любими книги на Иван
Уточнение: За всички книги е посочена годината на публикуване на съответното издание, на изданието, посочено от госта в поредицата ми, или на оригиналното издание.
.
„Последното изкушение“ – Никос Казандзакис, превод: Георги Куфов („Ентусиаст“, 2012)
Окей, тук излъгах, защото можеше да бъде всяка една книга на великия критски писател и все щеше да се намира в класацията. Казандзакис е вик в бездната!
.
„Небесните пасбища“ – Джон Стайнбек, превод: Тодор Вълчев („Колибри“, 2019)
Много писатели могат само да се надяват да пишат като Стайнбек. Поставям „Небесните пасбища“, защото това е един роман-мозайка, който ни показва красотата на една малка, но красива долина с нейните малки, но важни проблеми.
.
„Мостът на Дрина“ – Иво Андрич, превод: Жела Георгиева („Унискорп“, 2018)
Да разкажеш векове история на един град през призмата на мост, който е средството, което ни свързва, е просто отвъд всичко, което сме способни да изпитаме като хора.
Често си говорим с приятели, относно великите писатели. Е, за мен съществува т.нар. Балканска Света Троица: Никос Казандзакис, Иво Андрич и Йордан Йовков.
.
„Жетварят“ (1920, преработено издание от 1930 г.) – Йордан Йовков
Йовков е нашият най-велик и сякаш позабравен писател. Защо е най-великият? Ето защо:
„Мъгляво и светло сияние заля необозримото море на узрелите ниви. Гроздан сне шапката си, бавно се прекръсти няколко пъти и, като държеше още едната си ръка на гърдите, остана тъй и се загледа: обкръжен от лъчите на слънцето, които сплитаха около него огромен златен венец, сред узрелите ниви пристъпваше Иисус, замислен, кротък и благославящ…“
Така приключва „Жетварят“.
.
„Скарамуш“ – Рафаел Сабатини, превод: Сидер Флорин („Отечество“, 1980)
„Беше се родил с дарбата да се смее и с чувството, че светът е побъркан. И това бе цялото му наследство.“
Ако една книга започва по този начин, значи тя има силата да преобърне мислите ти. Това се случи с мен.
.
„Лавър“ – Евгений Водолазкин, превод: Антония Пенчева („Панорама“, 2020)
Сякаш цялата руска литература се е възродила в красотата на изразяване и оригиналността в историите на Водолазкин.
.
„Рама“ – Артър Кларк и Джентри Лий, превод: Александър Бояджиев („Бард“, 2010)
Мислех си, че нищо не може да ме удиви от фантастиката. После прочетох „Рама“…
.
„История на легендарните земи и места“ – Умберто Еко, превод: Ирена Кръстева („Изток-Запад“, 2015)
Еко е съвременен Данте! А най-добрият начин да го откриете е да прочетете „пътеписите“ му за земите, които никога няма да достигнете – земите на легендите!
.
„Силмарилион“ – Джон Р. Р. Толкин, превод: Любомир Николов-Нарви („Бард“, 2010)
Забравете „Властелинът на пръстените“! Върнете се епохи назад и вижте как се създават съвременните предания.
.
„Истории от света на диска“ (поредица) – Тери Пратчет
Защото и в този момент малкото слънце изгрява над планините Овнерог, а в най-вонящия град — Анкх-Морпорк и сега се внасят 10 000 тона със зеле и 5 000 яйца. Месарниците работят с пълна сила. Стражата е на пост. Само Ноби Нобс се е скатал някъде. Щракалките работят и пращат съобщения до Псевдополис. Пощенските коли се движат…
Защото така ни научи г-н Пратчет!
Източник на изображенията: ozone.bg
Заглавна снимка на Иван Шишиев: Личен архив
Искате още книжни препоръки? Тогава се запознайте с част от любимите книги на Боряна Кръстева, Роси Георгиева, Теодора Димитрова, Александър Куманов, Стела Джелепова, Красимир Спасов, Иванка Могилска, Златимир Йочев, Веселина Седларска, Ерик Уайнър, Костадин Николов, Мария Енчева, Невена Дишлиева-Кръстева, Милица Мирчева, Мая Цанева, Виктория Радославова, Любомир Гиздов, Пламена Илчева, Ангел Георгиев, Кристина Петрова, Диляна Денева, Деница Райкова, Даниела Марчева, Манол Пейков и Вероника Стефанова.
„Книгите, които препоръчвам“ е авторска поредица, в която представям любимите книги на хора от различни сфери. Ако идеята ми ви харесва, можете да ми препоръчате хора с интересни занимания, които обичат да четат и биха споделили любимите си книги в рамките на поредицата ми, като ми пишете на dani@danipenev.net.
