Даниела Марчева е финансист по професия и съосновател на читателския клуб THE BOOK CLUB Sofia.
През годините Даниела установява, че всяка книга, която смята за важна, ѝ е помогнала да опознае себе си. Признава, че не помни имена на герои, а понякога и елементи от сюжетните линии на художествените произведения, които е прочела, но помни чувството, което всяка книга е оставила у нея, и начина, по който я е променила. Според нея именно това е и най-ценното не само в литературата, а в изкуството като цяло.
Водена от любовта си към книгите, Даниела обединява усилия с Вероника Стефанова и през октомври 2018 г. двете основават литературния клуб THE BOOK CLUB Sofia.
В момента тече кампанията „Независимите жени четат“, чрез която THE BOOK CLUB Sofia представя жени с различни професии, обединени от страстта си към четенето.
Библиотеката на Даниела красят творби на Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Джон Стайнбек, Габриел Гарсия Маркес, Херман Хесе, Оскар Уайлд, Фьодор Достоевски, Иван Тургенев, Иван Вазов, Йордан Йовков, Емилия Станев, Елисавета Багряна и др.
Като страстен читател, който оценява субективното въздействие на всяка една литературна творба, Даниела предпочита да говори за книгите, които са ѝ повлияли най-силно в различни етапи на живота ѝ.
.
10 любими книги на Даниела
Уточнение: За всички книги е посочена годината на публикуване на съответното издание, на изданието, посочено от госта в поредицата ми, или на оригиналното издание.
.
„Скарамуш“ („Отечество“, 1980) – Рафаел Сабатини (превод: Сидер Флорин)
Това е книгата, заради която започнах да чета, книгата, която ме дари с един друг поглед върху четенето. Прочетох я, когато бях на 11 години. Дотогава чувствах четенето като някакво задължение, дори товар. Сред изобилието от игри с приятели навън четенето на книга ми се струваше изключително отегчаващо.
Тази книга ми представи една тотално различна действителност – поглъщах всяка страница с настървение да разбера какво се случва по-нататък. След като я приключих, реших, че ще си направя експеримент и ще търся по-добра от нея. Естествено, намерих, но тази книга винаги ще има място в моята „библиотека“.
.
„С огън и меч“ („Тренев & Тренев“, 1992) – Хенрик Сенкевич (превод: Димитър Икономов)
Това е моят безспорен (към този момент) фаворит. Харесвам изключително много творчеството на Хенрик Сенкевич още от детските си години, когато с дядо четяхме заедно „Стас и Нели“, но със „С огън и меч“, книгата, считана за национален епос на Полша, Сенкевич затвърди мястото си сред най-обичаните от мен писатели.
„С огън и меч“ е книга за моралните устои, която те пренася в един стар, забравен ред, когато идеалите са били истински и живеенето за кауза е било ежедневие. Както обичам да казвам, най-стойностните книги за мен са тези, които ни дават морална, идеална основа в един разклатен свят.
.
„Престъпление и наказание“ („Захарий Стоянов“, 2005) – Фьодор М. Достоевски (превод: Георги Константинов)
Социално-психологическата насоченост и идеята за разгръщането на моралните и идеалистични устои в битката със самия себе си правят „Престъпление и наказание“ една от любимите ми книги.
.
„Светът от вчера“ („Колибри“, 2018) – Стефан Цвайг (превод: Анна Лилова)
Обожавам Цвайг и особено автобиографичната му творба „Светът от вчера“, придобила стойност на културно-историческо свидетелство за живота на едни от най-влиятелните интелектуалци на XX век!
Книга за свободата, за свободния дух, търсещ и непримирим, въпреки всичко и всички. Творба за личност, по-голяма от всички земни граници!
.
„Цар Плъх“ („Сиела“, 2021) – Джеймс Клавел (превод: Станислава Вергилова)
В романа „Цар Плъх“ от Джеймс Клавел на дневен ред е оцеляването, което прави спазването на принципи като честност, доброта, услужливост и равенство безполезно и – дори още по-лошо – вредно.
В затвора Чанги, където храната е лукс, удобствата – също, а парите – мираж за почти всички, честността, добротата и услужливотта нямат място. За тези, които искат да оцелеят, моралът придобива тотално различно измерение. Това, което отвън би се приело за престъпление, тук е на висота. Кое бихте избрали вие – да не откраднете и да сте морален, но да умрете от глад, или да откраднете, нарушавайки общоприетия принцип, но да останете живи?
.
„На изток от рая“ („Колибри“, 2013) – Джон Стайнбек (превод: Кръстан Дянков)
Прочетох „На изток от рая“ през гимназиалните си години, като това беше една от първите класики, до които се докоснах. Спомням си, че не можех да си намеря място, докато не я прочета, а и след като я прочетох – бях толкова екзалтирана!
Философията на романа и постоянните борби между доброто и злото, слабостта и силата правят книгата една от любимите ми на Стайнбек (и не само).
.
„Цветният воал“ („Фама“, 2020) – Съмърсет Моъм (превод: Иглика Василева)
Посегнах към „Цветният воал“ малко след като прочетох „На изток от рая“. Двете книги бяха много близки като усещане за мен.
В „Цветният воал“ Моъм майсторски преплита психология, вътрешни борби и намиране на щастие в трагедията.
.
„Воините на дъгата“ („Хермес“, 2015) – Андреа Хирата (превод: Светлозара Лесева)
„Воините на дъгата“ е книга за силата на човешкия дух.
Прочетох последните ѝ страници навън. Валеше силен дъжд и бях намерила временен подслон под една стряха. Докато чаках да премине дъждът, реших да довърша книгата, която носех в чантата си. Помня как с прочитането на последните изречения започнах да плача – в унисон с падащия дъжд падаха и сълзите по лицето ми.
.
„Разказвачът“ („Хермес“, 2010) – Марио Варгас Льоса (превод: Людмила Петракиева)
„Разказвачът“ е история за сбъсъка на два коренно различни свята, всеки със своите порядки и разбирания, като това достойно я нарежда сред книгите, които силно ценя.
.
„Смокинята“ (ICU Publishing, 2021) – Горан Войнович (превод: Лилия Мързликар)
Прочетох „Смокинята“ преди седмица и смело мога да кажа, че тази книга тотално ме „отвя“! В последните две години не бях чела нещо, което истински да ме грабне. Имало е книги, които съм чела напоследък и са ми харесвали, но не толкова, че да попаднат сред най-любимите ми. Но „Смокинята“…
„Смокинята“ е книга, която няма да оставите, докато не прочетете и последното изречение. Роман за свободата, търсенето на себе си, тежесттта на изборите, които правим, и последствията от тях.
Заглавна снимка на Даниела Марчева: Личен архив
Искате още книжни препоръки? Тогава се запознайте с част от любимите книги на Боряна Кръстева, Роси Георгиева, Теодора Димитрова, Александър Куманов, Стела Джелепова, Красимир Спасов, Иванка Могилска, Златимир Йочев, Веселина Седларска, Ерик Уайнър, Костадин Николов, Мария Енчева, Невена Дишлиева-Кръстева, Милица Мирчева, Мая Цанева, Виктория Радославова, Любомир Гиздов, Пламена Илчева, Ангел Георгиев, Кристина Петрова, Диляна Денева и Деница Райкова.
„Книгите, които препоръчвам“ е авторска поредица, в която представям любимите книги на хора от различни сфери. Ако идеята ми ви харесва, можете да ми препоръчате хора с интересни занимания, които обичат да четат и биха споделили любимите си книги в рамките на поредицата ми, като ми пишете на dani@danipenev.net.
