Докато четете разказите в сборника „Гладни сърца“ от Веселина Седларска, няма как да не се запитате: „Това истина ли е, или художествена измислица?“. И колкото повече си давате сметка, че за основа на тези разкази авторката е използвала действителни истории, толкова по-ясно ви става, че животът е най-талантливият сценарист и че пред него е безсилна и най-развинтената фантазия.
В „Гладни сърца“ откриваме 23 разказа за човешкото в човека. Героите на Седларска имат различен житейски опит и поглед към света, но си приличат по копнежа по нещо, което са загубили или им липсва. Някои от тях копнеят за любов, други – за деца, трети – за прошка, четвърти – за общение със света отвъд родината посредством книгите, и т.н. Всички те са гладни, само че в смисъла на търсещи. Всички те са хора и като такива са уязвими, грешни и объркани, но и способни да мислят, да чувстват, да обичат, да мечтаят, да се надяват, да се покайват, да се учат от грешките си. Историите на тези мъже и жени могат да ни натъжат, да ни разтърсят, да ни ядосат, да ни изненадат, да ни очароват, да ни изпратят в режим на философски размишления за живота, но в никакъв случай няма да ни оставят равнодушни.
От всяка страница на „Гладни сърца“ извира смирение, съчувствие, стремеж към смисъла, любовта, добрината – добродетели, които като че ли са се превърнали в отживелица в един вечно крещящ „Аз, аз аз“ свят, паднал в плен на илюзията, че от значение е единствено това, което може да бъде измерено и остойностено. Но както потвърждават историите в сборника на Седларска, наистина стойностните неща в живота рядко се придържат към законите на математиката.
Макар в жанрово отношение да спадат към групата на разказите, историите в този сборник се отличават и със своята репортажност. Това не е изненадващо предвид дългогодишния журналистически опит на авторката и въобще не е минус, дори напротив – за да разкажеш такива истории така, че те да докоснат читателя, трябва да боравиш умело с думите, но още по-важното е да умееш да чувстваш и съчувстваш, както посочва и Захари Карабашлиев в думите си за книгата на задната корица.
Добрите журналисти като Седларска се познават именно по способността им да слушат, наблюдават и усещат човека, който на добра воля е открехнал вратата към личния си живот за тях. Добрите журналисти се познават по гладните им сърца. И по човещината!
Струва ми се, че родната ни действителност ще бъде многократно по-приятна за всички ни, ако повече журналисти се стараят да разказват истории, изтъкани от добрина и загриженост, които имат силата да ни сплотяват, вместо да се плъзгат по склона на пошлото и всяването на страх и усещане за обреченост. Струва ми се също така, че ние, българите, бихме имали многократно повече поводи да гледаме към бъдещето с надежда, ако повече политици четяха истории, изтъкани от добрина и загриженост. Разкази като „Три дни“, „Около две минути“, „Стъклен късмет“ и Good Friday могат да послужат като учебник на журналистите (тук включвам и себе си) и като средство за смирение на политиците.
Аз вече позаситих гладното си сърце с „Гладни сърца“. Сега обаче сърцето ми изпитва друг тип глад – глад за още и още разкази от Веселина Седларска!
Корица на книгата: ciela.com
