Честит Световен ден на книгата и авторското право, приятели!
В един идеален свят всеки ден от годината би бил ден на книгата, защото тя е извор на знание и вдъхновение, инструмент за съхраняване на човечността ни, балсам за душата, гимнастика за ума и средство за пътуване във времето и пространството.
За жалост, докато прескачаме от задача на задача в реалния свят, понякога загърбваме книгите, защото смятаме, че са нещо, без което можем.
А истината е, че четенето е насъщна потребност.
Затова в Световния ден на книгата и авторското искам да насоча вниманието ви към красивия начин, по който Георги Марков сравнява голямата книга с голямата любов:
„Има нещо общо между голямата книга и голямата любов. Човек непрестанно се стреми към тях и колкото пъти да се повтарят едни и същи мигове, те винаги изглеждат различни. Може би тъкмо това е голямото в тях – желанието човек да премине през тях отново и отново. Защото всяко ново преминаване носи нови открития, може би не толкова по отношение на книгата или любовта, колкото по отношение на себе си. Някой беше казал, че голямото произведение на изкуството е живо същество със свое постоянно вътрешно развитие. Мисля, че това трябва да е доста вярно, защото при всяко доближаване нам се струва, че нещо се е променило, за да ни разкрие нова непозната страна, за да ни дари с ново чувство за проникновение и усет за нова мъдрост.“ (Из „Ехо от есетата на Джордж Оруел“)
Би било хубаво да помним думите на Марков и колкото се може по-често да позволяваме на книгите да ни даряват с проникновение и мъдрост!
Заглавно изображение: Dariusz Sankowski (Pixabay)
