Като страстен читател, който обожава да черпи знания и вдъхновение от мъже и жени с най-различни житейски истории, аз редовно се озовавам в ситуацията да искам да прочета много книги, но да не знам с коя да започна. През последните няколко години се стремя периодично да си напомням, че ако една книга наистина е за мен, то рано или късно ще се срещнем и аз ще ѝ обърна вниманието, което заслужава.
Точно това се случи с The Choice: Embrace the Possible – мемоар с елементи на психология и психотерапия на д-р Едит Ева Егер, която преминава през ада на Холокоста, премества се в САЩ, учи, работи като психолог и преподавател и днес продължава да споделя мъдростта си като автор на книги, преподавател и мотивационен лектор. Челите „Човекът в търсене на смисъл“ ще намерят редица прилики между историите на д-р Егер и Виктор Франкъл. Всъщност двамата се запознават в САЩ повече от две десетилетия след края на Втората световна война и впоследствие Франкъл става приятел и ментор на Егер.
Мисля, че съм попадал на The Choice и по-рано, но усетих, че е настъпил моментът да ѝ отделя време, когато я видях на челно място в списъка с 5 книжни препоръки за това лято на Бил Гейтс. В отделна статия в блога си съоснователят на Microsoft и на Bill & Melinda Gates Foundation споделя, че това, което прави книгата изключителна, е фактът, че в ролята си на човек, измъкнал се жив от Аушвиц, и психолог д-р Егер показва как хората се справят с различни изпитания на базата едновременно на личния си опит и на науката.
Купих си The Choice в електронен вариант и няколко дни по-късно я завърших с чувство на благодарност.
Благодарност за това, че д-р Егер е успяла да опитоми болката, белязала я завинаги още в юношеските ѝ години, за да ни покаже невъобразимата сила на хората да преодоляват всякакви физически, психологически и емоционални сътресения.
Благодарност за умението ѝ да открива доброто и красивото дори в най-безнадеждните епизоди както в собствения си живот, така и в живота на хората, които се обръщат към нея за помощ.
Благодарност за това, че на 92 г. Егер продължава да доказва, че качеството ни на живот зависи не толкова от възрастта ни, колкото от волята, нагласите, убежденията, ценностите и стремежите ни.
.
Историята на д-р Едит Ева Егер
Едит Ева Егер е родена на 27 септември 1927 г. в Кошице, Чехословакия, в семейство с унгарски произход. Тя води нормален живот заедно с родителите и двете си сестри до 1944 г., когато четирима от петимата, заедно с хиляди други евреи, са изпратени в Аушвиц. Макар че губят родителите си още с постъпването си в лагера в Полша, Едит и Магда (най-голямата сестра) оцеляват и след войната се събират с Клара (средната по възраст сестра) в Кошице, който през 1938 г. става част от Унгария, но след 1945 г. е върнат на Чехословакия. Клара, талантлива цигуларка, не е изпратена в Аушвиц, тъй като през 1944 г. учи в консерваторията в Будапеща, където един от преподавателите ѝ забранява да се прибере у дома и я съветва да доведе семейството си в унгарската столица поради затягащия се обръч около евреите в страната.
На предела на силите си, но все пак жива, Едит постепенно си възвръща силите и през 1946 г. се омъжва за Бела Егер – наследник на заможно и влиятелно семейство, който попада под ударите на комунистическата власт в Чехословакия, след като отхвърля предложението да стане министър на земеделието. През май 1949 г. Бела е арестуван. След като Едит успява да се пребори за освобождаването му, те емигрират в САЩ заедно с малката си дъщеря и започват да градят нов живот. Там им се раждат още две деца. Между 1969 г. и 1978 г. Едит придобива бакалавърска степен по психология и магистърска и докторска степени по клинична психология.
Дълги години след освобождението си от нацистките лагери на смъртта д-р Егер се бори денем и нощем с последиците от ужаса, който е била принудена да преживее на една много крехка възраст. Измъчват я основно два въпроса.
Чувствайки се виновна за смъртта на майка си, Едит се пита дали е можела да спаси майка си, ако е действала по различен начин в момент, който се оказва решаващ за трагичната ѝ участ. При пристигането си в Аушвиц Едит, сестра ѝ и майка им се изправят очи в очи със злощастно известния д-р Йозеф Менгеле, който, подобно на диригент, само с едно махване надясно или наляво дава шанс за поне още малко живот на едни хора и изпраща на смърт други. В повечето случаи втората група включва болните и хората под 14 г. и над 40 г. Когато идва редът на семейство Егер, Менгеле пита Едит и Магда дали жената с тях е тяхна майка или сестра. Притеснена и уплашена, Едит не се замисля за това коя дума ще предпази майка ѝ и отговаря инстинктивно: „Майка“. Веднага щом изрича думата, Едит осъзнава значимостта на въпроса и иска да може да върне времето назад, за да отговори: „Сестра“. Но вече е прекалено късно.
Освен че се самобичува за смъртта на майка си, Едит опитва да намери логичен отговор на въпроса защо точно тя оцелява, докато милиони други нямат този шанс. Този развой на събитията я кара да смята, че тя трябва постоянно да доказва, че от спасяването ѝ е имало смисъл. Как? Като придобива дипломи, печели награди и трупа още и още материални доказателства за своята стойност. С времето Едит разбира, че никой от нас няма абсолютен контрол над събитията в живота си и че вместо да се чувства гузна, задето е оцеляла, може да впрегне болката и уроците, които е научила, в полза на нуждаещите се от подкрепата ѝ.
В борбата със себе си, чиято кулминация представлява доброволното ѝ завръщане в Аушвиц над три десетилетия след освобождението ѝ, Едит намира упование в думите и приятелството на Виктор Франкъл. Двамата изповядват една и съща философия, чиято есенция може да бъде обобщена така: каквото и да ни се случва, ние винаги имаме свободата да избираме как да реагираме на случилото се.
Като психолог Егер е помогнала на много хора да се възстановят от различни травмиращи събития и да си възвърнат усещането за смисъл чрез терапия, базирана на шест елемента: състрадание, хумор, оптимизъм, интуиция, любопитство и себеизразяване. Освен това тя консултира армията и военноморския флот на САЩ относно лечението на посттревматичен стрес, преподава в University of California в Сан Диего и изнася лекции по тази и свързани теми в страната и чужбина. През 1972 г. е определена за учител по психология на годината в Ел Пасо, Тексас, а 15 години по-късно – и за жена на годината в града. През 1992 г. печели наградата за хуманитарна дейност на калифорнийския сенат.
.
Принципи за пълноценен живот
Докато четях The Choice, гласът на преводача в мен крещеше все по-силно с всяка следваща страница. „Тази книга трябва да излезе на български език“, казвах си. „Би било страхотно, ако мога аз да я преведа!“
Онзи ден научих, че няма да имам тази възможност, защото правата на книгата са закупени и даже преводачът вече я е превел. В началото леко се натъжих, но после се зарадвах, защото книгата ще бъде издадена на български по-късно тази година и така посланията на д-р Егер ще вдъхнат вяра и кураж на още повече хора.
Другата хубава новина, е че по-късно тази година на английски език ще излезе следващата книга на д-р Егер – The Gift: 12 Lessons to Save Your Life, която с нетърпение очаквам да прочета.
Междувременно, за да ви позволя да се докоснете до мъдростта на Егер още сега, преведох няколко пасажа от The Choice. Надявам се посланията ѝ да ви подействат толкова изцелително, колкото на мен.
.
Избери да избираш
„Не знаем къде отиваме, нито какво ще се случи, но помни, че никой не може да ти отнеме това, което допускаш до съзнанието си.“
„Във всеки момент имаме избор. Независимо колко обезсърчаващо, скучно, ограничаващо, болезнено или потискащо е дадено преживяване, ние винаги можем да изберем как да отговорим.“
„Можем да изберем да заличим тъмнината, но също така можем да изберем да разпалим свелината.“
.
Поеми лична отговорност
„Най-големият затвор е собственото ти съзнание, но в джоба си вече разполагаш с ключа за него: готовността да поемеш пълна отговорност за живота си, готовността да рискуваш, готовността да престанеш да се осъждаш и да си върнеш невинността, като се приемеш и обичаш заради това, което действително си – човешко същество, което, макар и не перфектно, е цяло.“
„Когато откажем да носим отговорност за себе си, ние се отказваме от способността си да създаваме и да откриваме смисъла. С други думи, отказваме се да живеем.“
„Повечето от нас искат диктатор – макар и великодушен – на когото да можем да прехвърлим собствената си отговорност и да кажем: „Ти ме накара да направя това. Не е моя грешка.“ Няма как обаче цял живот да висим под чадъра на някого другиго и после да се оплакваме, че подгизваме. Хубаво определение за „жертва“ е начин на живот, при който поддържаш фокуса си извън себе си, търсиш друг човек, когото да обвиниш за положението, в което се намираш, или очакваш друг да определи твоята цел, съдба или стойност.“
„Пасивността означава да оставяш други да решават вместо теб. Агресивността означава, че ти решаваш от името на други хора. Отстояването на позиция означава, че ти решаваш сам за себе си. И че вярваш, че има достатъчно, че си достатъчен.“
„Окей е да помагаш на хората – както е окей да се нуждаеш от помощ, – но когато помощта ти позволява на другите да не си помагат сами, ти осакатяваш хората, на които искаш да помогнеш.“
.
Живей в настоящето
„Да бъдеш свободен, означава да живееш в настоящето. Ако буксуваме в миналото, като си казваме: „Само ако бях отишъл там, а не тук…“ или „„Само ако се бях оженил за друг/а…“, ние живеем в затвор, който сами сме си изградили. Същото се получава, когато прекарваме времето си в бъдещето, казвайки си: „Няма да бъда щастлив, докато не се дипломирам…“ или „Няма да бъда щастлив, докато не намеря правилния човек“. Единственото място, на което можем да упражняваме свободата си да избираме, е настоящето.“
.
Управлявай чувствата си
„Чувствата, колкото и мощни да са, не са фатални. И са временни. Потискането на чувствата само прави по-трудно освобождаването от тях. Изразяването на чувствата е обратното на депресията.“
„Не можеш да излекуваш онова, което не можеш да почувстваш.“
„Болезнените ни преживявания не са пречка, а подарък. Те ни дават перспектива и смисъл и ни позволяват да открием уникалната цел на своя живот и собствената си сила.“
„Времето не лекува. Лечението зависи от това как използваш времето. Лечението е възможно, когато изберем да поемем отговорност, когато изберем да рискуваме и когато изберем да се освободим от раната, да се избавим от миналото или от скръбта.“
„Истината е, че в живота ни ще се случват неприятни неща, ще правим грешки, няма винаги да получаваме това, което искаме. Това е част от човешкото ни битие. Проблемът – и основата на продължаващото ни страдание – е убеждението, че дискомфортът, грешките и разочарованието казват нещо за нашата стойност, убеждението, че неприятните неща в живота ни са единственото, което заслужаваме.“
.
Приеми миналото
„Не съществува йерархия на страданието. Няма нищо, което да прави болката ми по-лоша или по-добра от твоята. Няма диаграма, на която да можем да съпоставим относителната важност на мъката на един човек с тази на друг. Хора ми казват: „Нещата в живота ми са доста сложни в момента, но нямам право да се оплаквам – все пак не е Аушвиц“. Този тип сравнения могат да ни подведат да омаловажим собственото си страдание. За да оцелеем и да „процъфтим“, трябва да приемем изцяло миналото и настоящето си. Ако омаловажаваме болката си или се наказваме за това, че се чувстваме изгубени, изолирани или уплашени от предизвикателствата в живота ни, независимо колко незначителни могат да се струват тези предизвикателства на някого другиго, тогава продължаваме да избираме да сме жертви. Не виждаме възможностите за избор, които имаме, и вместо това се осъждаме сами. Не искам да чуеш историята ми и да си кажеш: „Моето страдание е по-незначително“. Искам да чуеш историята ми и да си кажеш: „Ако тя може да го направи, значи и аз мога!“.“
Източник на заглавното изображение: Facebook страница на д-р Едит Ева Егер
