Всички искаме да живеем добре.
И тъй като добрият живот е цяло изкуство със специфични тънкости, ние често се обръщаме за помощ към разнообразни източници на информация.
Опознаваме себе си, като четем книги в областта на приложната психология и литературата за самопомощ. Борим стреса, като прилагаме практики от философски и духовни традиции с вековна история като стоицизма, будизма и конфуцианството. Поддържаме мотивацията си, като слушаме подкасти със световноизвестни предприемачи, активисти, спортисти, музиканти, актьори, психолози и психотерапевти. Или опитваме да увеличим вероятността да взимаме уместни решения, като се допитваме за съвет до близки, приятели или колеги.
Тези и други подобни ресурси имат своето приложение в ежедневието ни, особено в дните, когато се чувстваме умърлушени, уморени или уплашени.
Същевременно изобилието от информация и лекотата, с която можем да стигнем до нея, ни пречи да се възползваме от мъдростта на властелините на добрия живот – котките.
Като човек, израснал в семейство, в което котките са със статут на принцове (или принцеси), аз не спирам да се възхищавам на умението на мъркащите четириноги да живеят по начин, който ги кара да изпитват наслада във всеки един момент.
Знам колко много можем да научим от котките. Затова в Международния ден на котката (8 август) споделям с вас част от мъдростта им чрез няколко цитата от очарователната книга „Как да мислим и постъпваме като котка“ (intense/Locus Publishing, 2017) на Стефан Гарние, преведена на български език от Гергана Целовска.
.
Бъдете себе си
„На котката не ѝ е нужно да мяука, да скача наляво-надясно или да се прави на клоун, за да бъде забелязана. Присъствието ѝ се усеща веднага щом влезе в стаята. Не се налага да прави нищо особено – нейната харизма ѝ гарантира, че ще бъде забелязана. Дискретността и индивидуалността ѝ ни карат да обръщаме глава след нея всеки път, когато се разхожда из хола. Тя има класа, и то каква! Кой не си мечтае да притежава подобен магнетизъм? Какво прави, за да излъчва толкова положителни вибрации, да предизвиква толкова възхищение? Нищо. Тя просто е. Това е най-важният урок, който можем да научим от котката, за да придобием малко повече първичност и чар – да бъдем себе си.“
.
Пазете свободата си
„Независимостта е една от основните черти на котката. Тя не е подвластна на никаква йерархия, не изпитва потребност да живее в група или стадо, за разлика от други животни. Независимостта ѝ е неотменима; далеч от глутници и прайдове, котката живее според своите желания и не се нуждае от одобрението на себеподобните си, още по-малко на хората […] Това ѝ позволява да не се отчита пред никого, да постъпва единствено по собствена воля, при липса на външен натиск, социални задължения и обвинителни погледи. Тази неизменна независимост е в основата на нейната свобода.“
.
Подарявайте си спокойствие
„Спокойствието зарежда котката, тя го обича, милее за него и го търси. Външното спокойствие захранва вътрешното […] Бъдете като котката – щом ви се отвори възможност, потърсете малко спокойствие […] Да си създавате редовно условия за спокойствие, значи да създавате условия за своето благоденствие.“
.
Подбирайте обкръжението си
„[К]отката никога не се обременява с отношения с други котки или хора, които не ѝ допадат. Тя подбира всеки един от членовете на своето обкръжение и го уважава подобаващо […] Котката, която ви е избрала, първо е изпитала вашата личност, вашите привързаност и вярност. След това тя се отдава, ако го желае, ако ви усеща като важни в настоящия си живот и за в бъдеще, и ви остава вярна, защото сама ви е избрала.“
.
Бъдете верен приятел
„Приеме ли ви в своя свят, котката ще ви стане верен, неизменен приятел. Всеки ден ще се грижи за вас, ще се осведомява с тихо мяукане, ще изслушва оплакванията ви, ще успява да ви успокои и утеши. Ще бъде до вас във всеки един момент […] Що се отнася до предаността в приятелството, имаме много да учим от котката, която, без никаква умисъл, е до нас от началото до края. Онези от вас, които имат котка, знаят, че тя никога не ще откаже да ви изслуша […] Котката има тази сила в себе си, тази благосклонност към нас; тя усеща тревогата ни дори когато не говорим за нея и ни закриля и утешава. Изглежда, дори в още по-голяма степен от мълчаливо слушащия психоаналитик, котката разбира нашите проблеми, повтаряйки ни многократно с поглед: „И това ще премине“. Едновременно с това тя е способна да запълни емоционалната ни празнота.“
.
Следвайте целите си
„Когато желае нещо, котката действа направо и не ви оставя, докато не постигне целта си. Тя е взискателна, знае какво иска; не бихте могли да я залъжете с нова марка крокети, ако не ѝ харесат. Най-малкото ще се намръщи или пък ще обърне купичката, а вие може да приберете чувала в шкафа завинаги и да се върнете на обичайната марка. Тя знае какво иска и не отстъпва.“
.
Поискайте и ще ви се даде
„Всички имаме нужда от ласки, от жестове на привързаност, от нежност и целувки. И докато на някои от нас понякога им липсва този порив на обич, котката никога не се колебае да си го поиска, когато има нужда. На моменти тя изпитва потребност да се свърже с нас, както ние имаме нужда да се сгушим и да прегърнем силно и нежно своя спътник в живота.“
.
Учете и се учудвайте всеки ден
„Любопитството е вродено у котката; щом излезе от кошчето си и се протегне по паркета, тя започва да тършува навсякъде, души, преглежда с голямо внимание всички предмети и нови неизследвани територии […] Чрез огромно любопитство котката преоткрива непрестанно своя свят. За нея всеки ден е ново откритие, късче необикновеност, която тя не спира да захранва с любопитството си. Бихме имали голяма полза да се вдъхновим от нея, за да научаваме по малко всеки ден и да се удивляваме по-често.“
.
На заглавната снимка: Лъки – дългогодишен член на семейство Пеневи, който, за съжаление, си отиде от този свят през февруари в резултат на заболяване на бъбреците. От около месец и половина семейството ни си има нов мъркащ член, този път дама. Тя обаче е едва на няколко месеца и щъка у дома със скорост, която не позволява нормално заснемане (с много редки изключения).
.
