Депресията ме обича - Веселина Седларска

„Депресията ме обича“ не е учебник по психология, макар че е в съгласие с това, което се знае от науките. Не е роман, макар че има красив поетичен език, ярки герои, остри ситуации. Не е публицистика, макар че поставя личното страдание, разболяване и излекуване в контекста на живото съвременно българско общество. Тя е всичко това, но и нещо различно, нещо повече. Не е наръчник за самопомощ, но вярвам, че ще помогне на много хора.“ (Мария Донева)

Колкото и да се старая, трудно бих могъл да направя по-стегнато и прецизно обобщение на същността на „Депресията ме обича“ на Веселина Седларска – просто поетесата Мария Донева е уловила по прекрасен начин духа на тази толкова лична и откровена книга.

„Депресията ме обича“ действително съчетава елементи на поне няколко жанра, но на първо място е изповед на една изключително ерудирана, чувствителна и прозорлива журналистка, която хвърля светлина върху своята борба с депресията. А тя го прави както за да спаси себе си, така и за да помогне по един или друг начин на хората, които се сблъскват с този толкова коварен противник.

Наскоро усетих потребност да препрочета „Депресията ме обича“. Направих го и почерпих достатъчно сила и надежда, за да мога да погледна отвъд мрака, който най-безпардонно ме навестява от време на време.

Депресията се проявява различно при различни хора и следователно е редно да имаме предвид, че някои от интерпретациите или препоръките на Седларска може да не са валидни или приложими в контекста на нашата лична битка с това състояние. Въпреки това размишленията и добронамерените напътствия на Седларска са безценни, защото на първо място решението на даден проблем изисква той да бъде разгледан трезво и цялостно. Колкото по-открито говорим по темата, толкова по-голям шанс ще имаме да изпъдим депресията, тази неканена гостенка, от ежедневието си, а това ще подобри живота ни и на индивидуално, и на колективно ниво.

Отдолу ви поднасям 14 лековити цитата от „Депресията ме обича“. Надявам се, че думите на Веселина Седларска ще окажат същото благотворно въздействие върху вашето психично и емоционално състояние, каквото оказаха върху моето.

Ако търсите още вдъхновение от Веселина Седларска, можете да се запознаете и с част от нейните любими книги.

.

Истинското лице на депресията

„Това е депресията – ту тъмнина, която не знае как да засвети, ту светлина, която не знае как да угасне. Грешка в някакво реле някъде в гънка на мозъка или ъгълче на душата, която знае как да те превърне точно в онова, което човекът до теб иска да си, но не знае как да бъдеш спокоен и щастлив, освен понякога.“

„Депресията е циклон на забавена скорост (по Емил Чоран). Зимна пещера, в която си играеш с ледени висулки (по Андрей Курпатов). Тежко кълбо, което се мъкне навсякъде и всички са оплетени в него (по Елиас Канети). Обитаване на (не)възможността (по Емили Дикинсън) […] Пристан на болни кораби (по Елизабет Гилбърт). Задръстена канализация на отношенията (по Жак Саломе). Taedium vitae – не само немощ, не просто досада, тъга и изтощеност, а пълна липса на охота за живота. Weltschmerz – умора от света.“

„Депресията не е нещастие. Затова обратното на депресията не е щастието. Депресията е нежелание да се живее. Противоположното е жизнелюбие.“

„Бъркат често депресията с тъга. Тя не е тъга, тъгата е чувство. Депресията е липса на чувства. Можеш без всекиго. Можеш без всичко […] Депресията е липса на чувства, отсъствие на време. Даже и на място. Защото депресията е цялото място.“

„Депресията е непрогледна и тайнствена. Тъмните и загадъчни неща са страшни. Страшните и тайнствените неща са стигма. Депресията е стигма. В превод от гръцки – знак, клеймо, петно. Човекът с депресия има знак, носи петно, ударено му е клеймо. По-лошото от това е само, че той не може да обясни как се чувства, а останалите не могат да го разберат.“

„Депресията е повече от внимание, отколкото от невнимание.“

„Хората с чувство за хумор най-често са много сериозни и тъжни. Още по-изненадващото е, че човек може едновременно да изглежда весел, а да е депресиран. Депресията до такава степен се сраства с теб, толкова е самата теб, че можеш да наденеш маска на весел човек и да изиграеш ролята толкова добре, че никой да не се досети за тъжното ти истинско лице под маската.“

.

Счупена душа

„Ако ти е счупен дори само един пръст, съчувствието ти е осигурено. Гипсът е знак за въздишки, драматични разкази за това как е станало, утешаване, юнак без рана не може, нека ти нарисувам цветенце на гипса, ох, кой знае как те сърби, а не можеш да си го почешеш, броиш ли дните, какво говориш, секундите вече броя и т.н. Обаче ако ти е счупена душата: стегни се, виж какъв хубав ден е, какво си се умърлушила, отпусни се, бе човек, всичко ти е наред, стига си се глезила, какво ти липсва, че си увесила така нос, гемиите ти ли потънаха и т.н. Ако ти е счупен кракът, на никого няма да му мине и през ум да те накара да тичаш. Но ако ти е счупена душата – я се стегни, я стани и излез, я спри с тия интелектуалщини. Депресираните не обичат да говорят за състоянието си. Те знаят, че другите няма да разберат. Самите те не се разбират, самите те се обвиняват, самите те се срамуват, самите те изпитват вина. Как биха могли да ги разберат тези, пред които се срамуват и изпитват вина? Особено когато депресията е безпричинна.“

.

Упражнения и игри

„Четях книга и в нея имаше едно такова изречение: „Животът е упражнение“. Упражнение? Наистина ли е упражнение? А защо досега мислех, че е изпит?! Приех това изречение за истина още в мига, в който го прочетох. Явно нещо в мен го е очаквало, било е липсваща частица от някакъв пъзел, който спасително съм подреждала в себе си. Упражнение! Ами че това е чудесно. Упражнението е лесно нещо, приятно. При него не можеш да се провалиш – няма такова нещо като провалено упражнение. И в същото време можеш да ставаш по-добър, отколкото си бил, защото какво друго е упражнението, ако не усилие за напредване. Упражнение, а не изпит – отдъхнах си.

„Депресията не се страхува от стратегии за преодоляването ѝ, тя се плаши от игра, от спонтанни противопоставяния. Геройските пози не я тревожат, но ако си настроен игриво, тя изненадано се свива. Знае, че никога не губи войни, но често е побеждавана в уж малки, уж незначителни, уж само ей така, на игра, битки. Затова не градете мощно атакуващи депресията стратегии за бъдещето, просто направете нещо точно в този момент – станете и се разтегнете, вземете душ, излезте на малка разходка, пуснете си песен и ще видите, че ще учудите спътницата си.“

„Депресията може да се стресне само от неща, които вършим ей така, уж непрежно. Тя знае, че всичко, което броим, мерим и теглим, в един момент ще ни дотегне и ще го зарежем. Виж, с нещата „ей така“ положението е различно. Като не усещаме натиска на строгите правила, ние правим нещата ей така – и ги правим не толкова редовно и изрядно, но по-продължително. Щом депресията се храни от едни неща, а отслабва от други, значи трябва първите да ги правим по-малко, а вторите повече. Нека това да са мерките – по-малко и повече. Нека е плавно, нека не е изведнъж, нека не е строго, нека е творческо. Някои неща трябва да правим повече, а други по-малко – това е рецептата, от която депресията се свива в ъгъла.“

.

Пътуване към себе си

„Колкото по-рано разберем, че имаме пълно право да зарязваме книги, филми, събития, хора, толкова повече ще си спестим за интересни книги, вълнуващи филми, хубави хора и смислени събития. С възрастта много лесно се различава същността и опаковката на нещата. Опаковките са за изхвърляне – и в прекия, и в преносния смисъл. Същността е важна.“

„Години наред за мен преминаха в заблуда, че успехът е лечението на депресията, че постижението е лечебното хапче. Живеем в култура, която гледа на живота не като процес, а като на поредица от постижения. Ако си зле, докато се бориш за постижението, то самото постижение ще те излекува – това е голямата заблуда. Тя звучи логично, но просто не е истина. Колко пъти сте си казвали, че ако постигнете еди-какво, най-после ще бъдете щастливи. И го постигате. Но не ставате щастливи. Може би следващото постижение ще е лечебно? Но и то не променя нещата. И така живеем пунктирано от постижение на постижение, от преследване на съвършенството в едно до преследване на съвършенството в друго. А преследваното щастие не идва. Защото неговата природа не е да идва, а да придружава. Да ни придружава в процеса на живеенето и работата. То не е спирка, пътуване е.“

„Ако сте решили да преустроите живота си, направете го върху тази основа – вярност към себе си. Тя е най-солидната. Или поне да не е вярност към „какво ще кажат хората“ – защото това е най-нестабилната основа, всичко над нея се клати и разпада.“

.

Корица на книгата: ciela.com

Leave a comment

Your email address will not be published.