Вероника Стефанова е генетик по професия и съосновател на THE BOOK CLUB Sofia.
Родом от Видин, Вероника завършва висшето си образование в Стокхолм и след това специализира в областта на персонализираната медицина и генетичните тестове.
Определя себе си като върл защитник на науката. Също толкова силна е връзката ѝ и с книгите. В библиотеката и може да се намери всичко – от научна литература, митология и народни приказки, през киберпънк, фентъзи и европейски класики, та чак до модерни африкански романи.
Водена от любовта си към книгите, Вероника обединява усилия с Даниела Марчева и през 2018 г. двете основават литературния клуб THE BOOK CLUB Sofia.
Ето 10 книги, оказали силно въздействие върху погледа на Вероника към света.
.
10 любими книги на Вероника
Уточнение: За всички книги е посочена годината на публикуване на съответното издание, на изданието, посочено от госта в поредицата ми, или на оригиналното издание.
.
„Ужасно силно и адски близо“ („Унискорп“, 2008) – Джонатан Сафран Фоер (превод: Михаела Михайлова)
Това е една от най-любимите ми книги! Тя разказва историята на Оскар, който едва деветгодишен загубва баща си в атентата на 11 септември и се опитва да разгадае последната загадка, оставена от него. С много нежност и малко хумор е описано това, на което са способни детското въображение и пронизителната болка от загубата. Книгата е смело четиво, което засяга темите за бомбардировките над Дрезден, спомените на оцелелите от Хирошима и различните начини за справяне с трагедиите, които ни спохождат.
.
„Пътуването на слона“ („Колибри“, 2011) – Жозе Сарамаго (превод: Маргарита Дренска)
Това е книгата, която ми откри света на Сарамаго и ме накара да се влюбя в него. Ужасно забавна, иронична, саркастична, остроумна и запомняща се. През XVI век португалският крал подарява на братовчед си (австрийският ерцхерцог) един слон, докаран в Португалия от Индия. Книгата проследява безумното пътуване на слона и неговия ескорт в поредица от нелепи и комични приключения. И всичко това, докато Сарамаго умело се надсмива над живота, религията и всичко останало.
.
„Абсурдни времена“ („Лъчеза Минчев“, 2013) – Маргарита Петкова и Добромир Банев
Обичам поезия и начина, по който стиховете ме карат да се чувствам. Тази книга е един поетичен диалог, в който, разбира се, става дума за любов. Двамата автори си пишат стих след стих, понякога за ежедневни неща, понякога за мечти и скрити копнежи, понякога са хапливи, но по‑често са изпълнени с нежност. Ако не ви трогнат поне малко думите на Маргарита и Добромир, моите извинения, но най-вероятно вие нямате сърце.
.
„Полет над кукувиче гнездо“ („Фама“, 2011) – Кен Киси (превод: Мариана Неделчева)
Може би са минали 15 години, откакто прочетох книгата за първи път, но до ден днешен си спомням детайлите и описанията в нея. Това е книга, която те хипнотизира и подобно на катастрофа, не можеш да отместиш очи. Книга за Системата. Тази система, която не дава на колелцата под нейната власт да се движат, освен ако не е в посоката, в която са натикани. Ако не се вписваш и не можеш да бъдеш нагоден, единственият ти избор е да бъдеш смазан.
.
„Еманципирана магия“ („Вузев“, 2001) – Тери Пратчет (превод: Мирела Христова)
Тери Пратчет е институция, а тази книга (и поредицата му за вещиците) е това, което ме накара да изкупя всичко, писано от него, и да го изчета на един дъх. Героите, с които се срещаме в „Еманципирана магия“, са запомнящи се, а социалните теми, които засяга, са актуални и днес. Оставям един любим цитат от нея: „Разправят, че малкото знания били опасни, обаче от мен да знаеш – голямото невежество си е далеч по-страшно“.
.
„На Западния фронт нищо ново“ („Унискорп“, 2008)– Ерих Мария Ремарк (превод: Мариана Неделчева)
Това е историята на рота германски войници, доброволци, разположени зад фронтовите линии, през последните седмици от Първата световна война. Книгата разкрива ужасите на войната – хора загубват крайници, гладуващите войници се ровят из боклука за храна, войските са опустошени от отровен газ и артилерийски бомби, малцина остават живи. Този антивоенен шедьовър на Ремарк рисува разрушителна картина на скръб, продиктувана от конфликт, който води до повече от 37 милиона жертви в периода 1914-1918 г.
.
„Аз още броя дните“ („Сиела“, 2016)– Георги Бърдаров
Много харесвам този роман на Георги Бърдаров и той остава като една от любимите ми български книги за последните години. Въпреки че неведнъж е писано за любовта по време на война, той успява да ѝ придаде един различен оттенък. Книгата е толкова опустошителна и изтръгва всякаква надежда от теб (точно като войната), че няма как да я забравиш.
.
A Velocity of Being: Letters to a Young Reader (2018) – Maria Popova & Claudia Bedrick
Това съкровище представлява сборник с писма, написани от личности като Нийл Геймън, Шонда Раймс, Джейн Гудал, Йо-Йо Ма, Сара Кай, Саманта Кристофорети (и още над 100 други). В тези писма те разказват на децата за любовта си към литературата, за бъдещето на книгите и за това колко са важни те за нашата демокрация, и за това личностното ни израстване. Прекрасна книга, придружена от неповторими рисунки, която, вярвам, всеки млад мечтател трябва да прочете.
.
Blowout: Corrupted Democracy, Rogue State Russia, and the Richest, Most Destructive Industry on Earth (2019) – Rachel Maddow
Това е книга, която ми показа колко силна е връзката между парите, бизнеса и политиката. Книга, която взима под прицел най-богатата и разрушителна индустрия в света – петрола. В нея са разказани историите на компании като Exxon, Lukoil, Yukos и Rosneft и влиянието, което имат върху правителствата на различните държави, както и корупцията, свързана с тях. Авторката разказва по завладяващ начин за фракинга, за петролния разлив в Мексиканския залив, за кризата в Екваториална Гвинея и за още, и още…
.
Born a Crime: Stories from a South African Childhood (2019) – Trevor Noah
Тревър е страхотен разказвач. Дълго време следя кариерата му на комик и с огромно удоволствие посегнах към книгата в момента, в който тя се появи. В нея той разказва за детството си в Южна Африка, като засяга темите за бедността, расизма, апартайда и какво е усещането да израснеш като дете, което е плод на една забранена връзка. Въпреки че Ноа говори с чувство за хумор, в книгата се усеща дълбоката неправда и множеството лишения, на които той, семейството му и съгражданите му са били подложени.
Заглавна снимка на Вероника Стефанова: Личен архив
Искате още книжни препоръки? Тогава се запознайте с част от любимите книги на Боряна Кръстева, Роси Георгиева, Теодора Димитрова, Александър Куманов, Стела Джелепова, Красимир Спасов, Иванка Могилска, Златимир Йочев, Веселина Седларска, Ерик Уайнър, Костадин Николов, Мария Енчева, Невена Дишлиева-Кръстева, Милица Мирчева, Мая Цанева, Виктория Радославова, Любомир Гиздов, Пламена Илчева, Ангел Георгиев, Кристина Петрова, Диляна Денева, Деница Райкова, Даниела Марчева и Манол Пейков.
„Книгите, които препоръчвам“ е авторска поредица, в която представям любимите книги на хора от различни сфери. Ако идеята ми ви харесва, можете да ми препоръчате хора с интересни занимания, които обичат да четат и биха споделили любимите си книги в рамките на поредицата ми, като ми пишете на dani@danipenev.net.
