В средата на този месец прекарах няколко дни във Варна покрай работата ми по един проект с базираната в града Фондация „Карин дом“
„Карин дом“ е неправителствена организация, която предоставя социални, здравни и образователни услуги за деца със специални нужди и техните семейства.
Организацията се появява на бял свят в средата на 90-те години по инициатива на дипломата и филантроп Иван Станчов.
Станчов се завръща в България през 1990 г. след 47-годишно отсъствие по политически причини. Малко по-късно решава да превърне част от имотите на семейството си в Морската градина в Център за социална рехабилитация и интеграция.
Центърът отваря врати през 1996 г. и носи името на братовчедка на Станчов с детска церебрална парализа.
Днес екипът включва рехабилитатори, кинезитерапевти, логопеди, психолози, специални педагози и социални работници, както и административни служители.
По време на краткия ми престой в центъра интервюирах малка част от тях.
Разговарях с педагози, които преди повече от четвърт век полагат основите на „Карин дом“ заедно с Иван Станчов. С педагози, които се присъединяват към центъра на по-късен етап. С директори на отдели. И с Мая Донева – изпълнителен директор и член на Управителния съвет на фондацията и съосновател на Социалната чайна във Варна.
Както можете да се досетите, тези хора се различават по характер. Освен това имат различна връзка с „Карин дом“ и отговарят за различни аспекти от дейността на фондацията. Всички те обаче споделят сходна нагласа към професионалните си занимания: влагат сърце и душа в работата си и се усмихват в 99% от времето.
Достатъчно е да прекарете само няколко минути в тяхната компания, за да доловите тази позитивна настройка на ума, придружавана от усещане за мисия и желание за взаимопомощ.
Любовта, с която тези хора подхождат към своята работа, си проличава и от думите, с които обясняват защо правят това, което правят.
Те ще ви кажат, че ходят на работа с желание. Че не ти избираш работата със социална насоченост, а тя теб. Че откриват смисъл в това да внасят светлина в ежедневието на децата със специални потребности и техните семейства. Че могат да споделят свои притеснения с колегите си и да се обръщат към тях за съвети.
Освен това „кариндомовците“ обикновено говорят в първо лице множествено число. Това се дължи на убеждението им, че успехът на организацията е плод на усилията на всички.
Може би позитивното отношение на екипа на „Карин дом“ към работата им не трябва да ме изненадва, тъй като начело на организацията е Мая Донева – лъчезарен, щедър и отзивчив човек и професионалист, който от години се раздава в подкрепа на социално значими каузи. Все пак познавам Мая от повече от две години, тъй като я интервюирах във връзка с книгата ми „Хората, които променят България“.
Въпреки това позитивната вълна, която ме заля в „Карин дом“, ме свари леко неподготвен. Разбира се, изобщо не се оплаквам и съм благодарен за отношението, което срещнах, защото изненадите с положителен заряд неизбежно повдигат духа ни.
Усмивките, красящи лицата на работещите в „Карин дом“, са още по-впечатляващи на фона на тежките съдби на семействата, с които те се срещат в ежедневието си. Те със сигурност вдъхват жизненоважен кураж на децата и родителите, които посещават центъра, и допринасят поне мъничко за ефективността на терапията.
И за спокойствието и комфорта на всеки късметлия като мен, който получи възможност да почерпи от положителната енергия на хората от общността на „Карин дом“.
Заглавна снимка: Част от екипа на „Карин дом“. Фотограф: Яна Пенева
