Филмът „Майка“, вдъхновен от истинска история, тръгна по кината на 13 януари. Десет дни по-късно дойде и моят ред да го гледам. Филмът на Зорница София е прекрасен пример за творческа смелост от страна на български режисьор, който подхожда към работата си с любов и търси наистина смислените истории.
Последните дни на годината са един от редките моменти, в които можем да забавим темпото и да останем насаме със себе си достатъчно дълго, че да „чуем“ мислите си и да погледнем голямата картина на живота си. Броени часове преди 2022 година да отстъпи място на 2023 година, обръщам поглед назад в желанието ми да си направя лична равносметка на изминалите 12 месеца, по-специално – да си дам сметка, че имам много причини да съм благодарен на отиващата си година.
С наближаването на края на календарната година обикновено отправяме поглед назад за равносметка. Ако ме попитате кои са акцентите в моята лична 2022 година, моментално ще ви отговоря, че много дълго време ще помня коктейла от положителни емоции, които изпитах във вечерта на 30 ноември, когато се състоя премиерата на втората част на книгата ми „Хората, които променят България“.
На 7 ноември в кино „Люмиер“ в София се състоя премиерата на „Моралът е доброто“ – документален филм за живота и дейността на Кристиан Таков. Аз го гледах два дни по-късно на същото място. И оттогава насам се надявам филмът да стигне до възможно най-много българи у нас и в чужбина, особено гимназисти, студенти и хора в началото на своя кариерен път, както и учители и училищни директори, университетски преподаватели и ректори, журналисти, активисти, юристи и представители на общински, областни и държавни институции.
Наскоро бях във Варна и използвах случая да се отбия до сладкарницата Cherry by Mary, където работи баристата Владимир Стоев. Специално за мен Влади приготви капучино с послание, което до голяма степен обобщава житейската ми философия.
Документалният филм „Второто освобождение“ хвърля светлина върху събитията в България от есента на 1944 г. до зимата на 1947 г. Авторите на филма показват, че става дума по-скоро за „окупация“, отколкото за „освобождение“. Сега е подходящ момент да започнем открит разговор по тази и други чувствителни теми, като се опираме на фактите.
Филмът на Мартин Макариев ни провокира да заменим чернобелите си представи за човешката природа с една по-нюансирана и по-пълнокръвна картина на човешката психология. И показва защо човечността може да вирее и на най-неочакваните места.
Ако сте гледали нашумелия филм „Петя на моята Петя“, със сигурност сте забелязали субтитрите на български език. Те са там, защото години по-рано една от дамите в екипа е отворила очите и ушите си за несправедлив пропуск, който родните кинотворци е време да запълнят. С примера си тя ни показва, че всеки човек може да направи света по-добър. Но първо трябва да пожелае да го стори.
„Петя на моята Петя“ тръгна по кината на 21 януари 2022 г. Наскоро изгледах филма два пъти за четири дни и така се убедих, че шумът, който се вдигна около него, е съвсем основателен.
Колкото по-качествена е медийната и информационна среда в страната ни, толкова по-смислен, приятен и вдъхновяващ би бил животът ни – поотделно и като общество. За целта се нуждаем от повече добри новини, отговорни медии и журналистика на решенията.