Филмът „Майка“, вдъхновен от истинска история, тръгна по кината на 13 януари. Десет дни по-късно дойде и моят ред да го гледам. Филмът на Зорница София е прекрасен пример за творческа смелост от страна на български режисьор, който подхожда към работата си с любов и търси наистина смислените истории.
Последните дни на годината са един от редките моменти, в които можем да забавим темпото и да останем насаме със себе си достатъчно дълго, че да „чуем“ мислите си и да погледнем голямата картина на живота си. Броени часове преди 2022 година да отстъпи място на 2023 година, обръщам поглед назад в желанието ми да си направя лична равносметка на изминалите 12 месеца, по-специално – да си дам сметка, че имам много причини да съм благодарен на отиващата си година.
Андерш Хансен (1974) е шведски психиатър, лектор, телевизионен водещ и автор на няколко книги за човешкия мозък и психичното здраве. Наскоро Хансен стъпи на българския пазар с книгата „Мозък не за този свят“ („Сиела“) в превод на Евгения Кръстева. Тук споделям впечатленията си за книгата и цитати от нея.
С наближаването на края на календарната година обикновено отправяме поглед назад за равносметка. Ако ме попитате кои са акцентите в моята лична 2022 година, моментално ще ви отговоря, че много дълго време ще помня коктейла от положителни емоции, които изпитах във вечерта на 30 ноември, когато се състоя премиерата на втората част на книгата ми „Хората, които променят България“.
На 7 ноември в кино „Люмиер“ в София се състоя премиерата на „Моралът е доброто“ – документален филм за живота и дейността на Кристиан Таков. Аз го гледах два дни по-късно на същото място. И оттогава насам се надявам филмът да стигне до възможно най-много българи у нас и в чужбина, особено гимназисти, студенти и хора в началото на своя кариерен път, както и учители и училищни директори, университетски преподаватели и ректори, журналисти, активисти, юристи и представители на общински, областни и държавни институции.
В средата на април 2018 г. изпратих имейл до AMG Publishing, в който им се представих и попитах дали би имало възможност да превеждам книги от английски език за издателството. Главната редакторка ми отговори веднага и тази размяна на имейли постави началото на сътрудничество, което ми позволи да направя първи стъпки като преводач на нехудожествена литература – при това само няколко месеца по-късно.
Докато се давим в морето от потискащи новини у нас, ние лесно можем да си помислим, че живеем в безпрецедентни времена. А те не са, както става ясно от сатиричния текст „Българският модел“ от 1991 г. В него писателят и драматург Станислав Стратиев описва брилянтно и с много чувство за хумор нашата колективна диагноза и показва колко дълбоки корени има тя. Тук ви представям откъси от „Българският модел“, защото смятам, че е редно да осмислим думите на Стратиев и да решим дали искаме да вземем лечението на „болестта“ в свои ръце.
„Хроника на болката“, най-новият сборник на Иво Иванов, излезе през юли. Тук споделям мои любими откъси от книгата, с която живеещият в САЩ писател и журналист ни приканва да бъдем по-добри хора.
Наскоро бях във Варна и използвах случая да се отбия до сладкарницата Cherry by Mary, където работи баристата Владимир Стоев. Специално за мен Влади приготви капучино с послание, което до голяма степен обобщава житейската ми философия.
В „Стопанските абсурди на българския комунизъм“ Вили Лилков разкрива корените и последствията от системните проблеми в икономиката на България в периода 1944-1989 г. Опирайки се на архивни документи, той опровергава витаещите в обществото ни заблуди за развитието и състоянието на българското стопанство под ръководството на Българската комунистическа партия (БКП).