Благодаря на „Петя на моята Петя“

От месец насам България живее с „Петя на моята Петя“.

Откъдето и да се информирате за случващото се в страната, почти сигурно сте разбрали за излезлия в края на януари филм, опиращ се на елементи от историята на отишлата си без време поетеса Петя Дубарова.

Миналата седмица лично се убедих, че шумът, който се вдигна покрай „Петя на моята Петя“, е съвсем основателен.

Филмът толкова ми хареса, че го гледах втори път три дни по-късно. Причината: след като го гледах за първи път в София, аз исках час по-скоро да го гледат и родителите ми и покрай тях (най-егоистично) аз да си подаря втора прожекция, този път в Благоевград.

.

Историята накратко

„Петя на моята Петя“ на режисьора Александър Косев разказва за куража на едно 17-годишно момиче да се опълчи на бюрократичната машина, която заличава човешкото в човека. И за изборите, които всеки от нас е принуден да прави всеки ден –  между смелостта и страха, между принципността и подлизурството, между действието и бездействието.

Историята във филма се развива през 2019 г. Петя Монова е ученичка в Английската гимназия в Бургас – училището, по чиито коридори четири десетилетия по-рано върви нейната любима Петя Дубарова. Творческа натура и бунтарка по душа, Петя Монова се осмелява да изразява чувствата и мислите си както на глас, така и във вид на стихове и статии.

Освен че обожава творчеството на Петя Дубарова, Петя Монова обича приятелите си и е готова да се жертва за тяхното благо. Когато един от тях претърпява инцидент и се озовава в инвалидна количка, тя решава, че трябва да направи всичко по силите си, така че той да може да продължи да ходи на училище и да учи наравно със съучениците си.

Вследствие на тези обстоятелства Петя Монова се фокусира върху изпълнението на две свои цели: да помогне на своя приятел да води пълноценен живот въпреки физическите ограничения и да почете паметта на Петя Дубарова с пърформанс на 4 декември 2019 г. – деня, в който се навършват 40 години от смъртта на Петя Дубарова.

На двата фронта Петя Монова влиза в сблъсък с един и същ противник – чиновническото тесногръдие и суета, олицетворявани от Иван Крачунов, новия директор на гимназията.

.

С благодарност към целия екип

Макар че не притежавам експертни познания по кино и следователно не съм способен да оценя един филм от гледна точка на режисура, сценарий, операторска работа и други технически аспекти на филмовото изкуство, аз все пак ще си позволя да дам шестица на екипа зад „Петя на моята Петя“.

Смятам, че най-важното в изкуството е съответната творба (филм, театрална постановка, художествена книга и пр.) да те докосне и да те провокира да се замислиш по значими теми, без авторът да натрапва своите разбирания по захарно-сантиментален начин, да те вдъхнови да бъдеш по-добър човек независимо от слабостите и грешките ти и да ти достави естетическа наслада.

Точно това прави „Петя на моята Петя“ – със стил и премереност.

Благодаря на режисьора Александър Косев, на останалите професионалисти зад камера и на изпълнилите превъзходно своите роли актьори: Александра Костова, Алиса Атанасова, Албена Павлова, Юлиан Вергов, Ясен Атанасов, Алена Вергова, Моньо Монев и всички останали членове на актьорския състав.

Екипът заслужава да бъде похвален и за решението си да постави субтитри, така че филма да могат да гледат и българи със слухови затруднения.

Подозирам, че с основна заслуга за този ход е Виктория Радославова. Освен режисьор по монтажа на филма тя е и съосновател и изпълнителен директор на Фондация „Чуй ме със сърцето“ – организация, която се бори да направи българското кино достъпно за глухите хора чрез осигуряването на субтитри към пълнометражни и късометражни филми.

.

Поглед напред

Надявам се, че „Петя на моята Петя“ ще успее да достигне до възможно най-голям брой българи в страната и зад граница – особено младежи, учители и училищни директори, университетски преподаватели, родители и работещи в държавни и общински институции.

Надявам се също, че в немного далечното бъдеще режисьорът Александър Косев ще ни зарадва с нов филм, който е поне толкова съдържателен и красив, колкото „Петя на моята Петя“.

Междувременно аз ще се постарая да се запозная в дълбочина с поезията и прозата, които Петя Дубарова ни е оставила, защото представените във филма фрагменти от нейното творчество разкриват огромния ѝ талант.

А обаятелният глас на Алиса Атанасова, която играе Петя Дубарова, прави тези стихове още по-вълшебни.

Заглавно изображение: Facebook страница „Петя на моята Петя“