Коледните празници са сред онези красиви дни в годината, в които имаме време да дръпнем крака си от педала на газта, да си поемем въздух и да се замислим за най-скъпите за нас хора, събития и преживявания.
Мнозина може да смятат чувството на благодарност просто за някаква мода или дори измишльотина. „За какво да съм благодарен“, биха казали те, „когато ми се случват само гадни неща, които ми носят болка, тъга и отчаяние?“
Разбирам тази позиция, защото и аз нерядко, изпаднал в плен на мрачни емоции вследствие на съкрушителни преживявания (като загубата на близък човек, каквато преживях наскоро), временни трудности (като разочарование, породено от липсата на признание за моята работа или постъпване на неудовлетворяващо за мен работно място) или стрес (като този, произтичащ от вечното гонене на срокове), се съсредоточавам върху тъмната страна на живота. Независимо дали ни харесва или не, хубавата страна на живота изисква съзнателно усилие от наша страна. Ако не положим такова усилие, инстинктът ни за оцеляване подтиква мозъка ни да търси реални и въображаеми опасности и да сканира миналото и настоящето ни за също толкова реални и въображаеми наши грешки, неуместни постъпки, недостатъци и загуби.
Макар че разбирам човешката ни склонност да се поддаваме на мисли, които ни пречат да живеем пълноценно, аз се опитвам да ѝ се противопостявам всеки ден. Как? Като си напомням, че каквото и да ми се случва, колкото и да ми е тежко, аз имам моралния дълг към себе си и към моите близки и приятели да продължавам да се възползвам от най-ценната ми привилегия – правото на живот.
Благодарността не отменя многоликите форми на страдание, които са естествена част от битието ни. Основната функция на чувството на благодарност е да пренасочва вниманието ни към елементите, които ни изпълват с щастие, вдъхновение и удовлетворение, и по този начин да ни превежда през периодите на изпитания, като ни дава надежда и вяра, че животът ни има смисъл.
Както пише Майкъл Хаят в книгата си „Твоята най-силна година“:
„Благодарността е игра на контрасти. Обстоятелствата в живота ни изглеждат по определен начин, после се случва нещо и те се подобряват. Щом забележим дистанцията между двете, ни сполетява чувство на благодарност. Изведнъж се появява нещо, за което да сме благодарни. И този процес ни дава важен урок за живота. В един момент обстоятелствата в живота ни може да са лоши, а в следващия да се подобрят. И случващото се с нас ни го доказва отново и отново. Чувството на благодарност ни кара да сме настроени положително, оптимистично и постоянно да искаме повече, когато животът поставя препятствия по пътя ни.“
Опирайки се на гледната точка на Хаят, днес споделям с вас 9 причини да съм благодарен на 2021 година.
С този списък се надявам да ви вдъхновя да си дадете сметка за малките и големите неща в личен и професионален план, които ви носят усещане за смисъл и ви дават повод да заспивате и да се будите с усмивка!
.
Благодаря за здравето
Благодаря на 2021 г., че и аз и моите роднини и приятели съхранихме физическото, психическото и емоционалното си здраве въпреки трудностите, през които преминахме.
.
Благодаря за времето с близките ми
Благодаря на 2021 г. за всяка минута в компанията на най-близките ми хора – родителите ми, брат ми, съпругата му и техните две дъщери (мои племеннички), чичо ми и стринка ми и техните две дъщери (мои първи братовчедки), баба ми по бащина линия, вуйна ми, както и най-добрите ми приятели.
Разбира се, тук трябва да прибавя и единствения мустакат член на семейството ни – котката Зара, която топли душите ни вече повече от година.
.
Благодаря за все по-сладките племенници
Благодаря на 2021 г., че племенниците ми продължават да растат здрави и да стават все по-хубави.
Моят звезден отбор „Племенници“ включва принцеса Ая (на 4 г. и 10 месеца), принцеса Ема (на 1 г. и 8 месеца) и принц Благо (на 1 г. и 1 месец). За двете дами благодаря на брат ми и съпругата му, а за Благо – на по-голямата от двете ми първи братовчедки.
.
Благодаря за творческите занимания
Благодаря на 2021 г., че ми позволи да продължа да работя по задачи, които ми позваляват да използвам творческите си качества, да обогатявам знанията си за света и да се срещам с интересни личности.
През изминалите 12 месеца на пазара се появиха 5 книги, за чието издаване допринесох като съавтор, редактор или преводач:
- „Да тичаш към себе си“ – Краси Георгиев (с мен като съавтор)
- „Завърналите се“ – Петя Кертикова (под моя редакция)
- „Дарът“ – Едит Егер (в мой превод)
- „Как ще оцените живота си?“ – Клейтън М. Кристенсен, Джеймс Олуърт и Карън Дилън (в мой превод)
- „Забави темпото!“ – Карл Онорè (в мой превод)
През 2021 г. имах възможността да разкажа историите на интересни малки бизнеси като издателствата „Българска история“ и „Клевър бук“, книжарниците „Български книжици“ и „Нисим“, специализирания магазин за бягане Running Zone, специализирания магазин за алпийска и туристическа екипировка „Стената“, магазина за арт, хоби и крафт материали „Слънчоглед“, бранда за чорапи Pirin Hill, архитектурно студио Lusio, фирмата за доставка на храна и кетъринг CoKitchen и др.
През 2021 г. имах и честта да интервюирам вдъхновяващи личности като Едит Егер, Карл Онорè и Веселина Седларска.
И на последно място по ред, но не и по важност, през 2021 г. продължих да вписвам имейл бюлетина „Седмична доза вдъхновение“, който към днешна дата разпращам до над 170 души. Благодаря на всеки един от тези хора за подкрепата. Само мога да се радвам, ако бюлетинът им помага да започват седмицата с усмивка на лице.
.
Благодаря за признанието
Блаодаря на 2021 г. за признанието, което получих от страна на Американския университет в България (АУБ), който реши да ме включи в списък с +30 възпитаници и студенти на университета, изготвен по случай 30-годишнината от неговото основаване.
Човекът, който съм днес, в значителна степен е продукт на образованието, което съм получил. Четири от моите пет години в университет са минали в АУБ, така че съм благодарен на преподавателите, студентите, възпитаниците, библиотекарите, партньорите и всички останали хора, които работят и/или подкрепят учебното заведение.
И докато сме на темата за признанието, благодаря и на Миро от „Непримиримите“ за приятния разговор, който проведохме в рамките на подкаста му.
.
Благодаря за сутрешните бягания в гората
Благодаря на 2021 г., че имах времето да бягам редовно сутрин в лесопарк Хисарлъка край родния ми Кюстендил.
Причината: отдавна съм установил, че спортът, особено на открито, лекува и укрепва едновременно тялото и мозъка, носи спокойствие и увереност и стимулира креативността. Следователно спортът е най-сред най-достъпните и най-ефикасни лекарства и антидепресанти на тази планета. Ето защо гледам да си набавям оптимална доза от него.
.
Благодаря за посещението на Киев
Благодаря на 2021 г. за спонтанното решение да посетя Киев през октомври.
В рамките на 3 дни обиколих основните забележителности в украинската столица и успях поне в известна степен да усетя духа на града в компанията на двама приятели от САЩ и Босна и Херцеговина, които влязоха в ролята на мои прекрасни домакини и гидове.
.
Благодаря за времето за четене
Благодаря на 2021 г. за часовете, прекарани в четене на книги, които ми подариха приятни емоции и (надявам се) са ми помогнали да напредна по пътя към изпълнението на целта, която съм си поставил: всеки ден да се старая да ставам по-добър човек – независимо от всички грешки, които допускам, докато вървя по този път.
Ето книгите, които ме впечатлиха през 2021 г.
.
Благодаря за всяка проява на добрина
Благодаря на 2021 г. за всяка добрина, независимо дали е била насочена към мен или към друг човек, която ме е накарала да се усмихна и ми е припомнила по-добрата страна на човешката природа.
.
Ако тази статия ви е харесала и си търсите допълнителна храна за размисъл по сходни теми, можете да прочетете и следните мои статии:
28 години – 28 причини да съм благодарен (октомври 2021 г.)
27 урока, които научих за 27 години (октомври 2020 г.)
Книгите, които ме впечатлиха през 2020 г. (декември 2020 г.)
.
Заглавно изображение: LadyMarisa (Pixabay)
.
Благодаря за вдъхноБлавявте работни занимания
