9 причини да съм благодарен на 2020 г.

Необичайно наситената в езиково отношение 2020 г. накара Oxford Languages да наруши традицията си. Вместо да избере дума на годината, организацията публикува доклад, в който представя „думите на една безпрецедентна година“.

В „годината, оставила ни без думи“, както описва 2020 г. президентът на организацията Каспър Гратуол, ние опитвахме да си обясним случващото се по света с най-различни думи.

Има една дума, която (очаквано) не попада в доклада на Oxford Languages, но според мен е редно да употребяваме по-често: „благодаря“.

Призивът ми за повече благодарност може да ви си стори абсурден. Все пак говорим за година, в която един вирус отне живота на над 1,6 милиона души, нарани милионите им роднини и приятели и остави още няколко милиона мъже и жени без работа.

Отиващата си година безспорно вгорчи живота ни в много отношения. Аз обаче вярвам, че чувството на благодарност е жизненоважно в моментите на изпитания, защото ни подтиква да ценим скъпите за нас хора и неща, докато ги имаме, а не когато ги загубим.

Когато съм благодарен, аз мога да продължавам да живея въпреки болката, скръбта и тревожността.

Без да омаловажавам нечие страдание. И без да похабявам времето си на тази земя, което, от научна гледна точка, е шестица от тотото.

Ето защо в навечерието на Рождество Христово споделям с вас 9 причини да съм благодарен на 2020 г.

С този списък се надявам да ви вдъхновя да си дадете сметка за малките и големите неща в личен и професионален план, които ви носят усещане за смисъл и ви дават повод да си лягате и да се будите с усмивка!

Чувството на благодарност ни прави по-добри и по-силни. А тази добрина и тази сила ще ни трябват и след края на пандемията от коронавирус.

.

Благодаря за здравето

Благодаря на 2020 г., че аз и всички мои близки и приятели се запазихме здрави.

През ноември COVID-19 влезе и в нашия дом. При все това съм благодарен, че майка ми, баща ми, брат ми и едната от двете ми първи братовчедки минаха болестта доста леко. Единствено баща ми имаше по-големи неволи заради пневмония. Аз явно съм минал вируса почти без симптоми, тъй като се оказа, че имам антитела.

Други мои близки и приятели също изкараха вируса, или поне имаха симптоми, но и те вече са добре.

.

Благодаря за времето с родителите ми

Благодаря на 2020 г., че имах възможността да прекарам повече време у дома с родителите ми.

На 13 март (петък) се качих на автобуса от София за Кюстендил с намерението да прекарам уикенда с нашите. Не останах два дни, а девет месеца.

Малко след като се прибрах в Кюстендил, разбрах, че правителството е обявило извънредно положение в опит да намали разпространението на коронавируса. В следващите два-три месеца работих от вкъщи и следях ситуацията. Когато стана ясно, че пандемията няма да приключи скоро, освободих квартирата си в София и останах официално в Кюстендил.

Оттогава насам с родителите ми се виждаме, разговаряме, храним се и се смеем всеки ден – на живо, а не през Skype, Zoom, Viber или друго приложение за комуникация. От години не бях прекарвал толкова дълго време с тях без прекъсване и това съжителстване направи месеците на социална дистанция по-леки и по-приятни и за мен, и за тях.

.

Благодаря за новородените племенници

Благодаря на 2020 г. за двете нови попълнения в отбора на племенниците ми.

През април съпругата на брат ми роди за втори път и оттогава съм чичо на две прекрасни принцеси – Ая (която скоро ще стане на 4 г.) и Ема (която вече е на 8 месеца). Усмивките на тези сладки същества сами по себе си са достатъчни, за да съм благодарен не само в края на 2020 г., а през цялото време.

Годината стана още по-хубава за мен в края на ноември, когато по-голямата от двете ми първи братовчедки роди момченце. Така, освен щастлив чичо, вече съм и щастлив вуйчо.

.

Благодаря за вълнуващата работа

Благодаря на 2020 г. за вълнуващите работни занимания, които ми предложи, и за сочните плодове от усилията ми.

През зимата, само няколко месеца след премиерата на дебютната ми книга („Хората, които променят България“), с изд. AMG Publishing започнахме работа по нови съвместни проекти.

Резултатът: през юни с логото на AMG Publishing излезе втората ми книга („От нас зависи“), а през януари 2021 г. ще бъде публикувана третата ми книга – автобиография на популярен български спортист. С издателството ще си партнираме и през 2021 г., като за момента сме постигнали устна договорка да редактирам две книги за тях.

Радвам се, че през тази година получих и много лична и сгряваща душата обратна връзка за книгите ми от две читателки, които споделиха впечатленията си с мен по имейл.

На преводаческия фронт също имаше добри новини.

През февруари в мой превод излезе „Обещанието на един молив“ (AMG Publishing) на Адам Браун.

По-късно преведох две много мъдри и актуални книги – In Praise of Slow (Carl Honore) и How Will You Measure Your Life? (Clayton M. Christensen). Двете книги ще излязат на български до няколко месеца.

В момента работя по друг нехудожествен превод, а след като го завърша, ще започна да превеждам друга книга. Тези две книги също би трябвало да се появят по книжарниците през първата половина на 2021 г.

Докато работех по тези книги, намерих и време да пиша или превеждам статии за неправителствени организации като Асоциация на европейските журналисти – България, Информационен портал за НПО в България и Фондация „Заедно в час“.

През април пък имах щастието да интервюирам по Skype американския писател, журналист и пътешественик Ерик Уайнър. Разговора ни с него можете да прочетете в сайта на сп. „Клуб Z“.

Наред с това стартирах блога, в който четете този текст, и имейл бюлетина „Седмична доза вдъхновение“.

Не на последно място, на 21 ноември имах честта да бъда един от лекторите в първото издание на младежкото събитие за кариерно и личностно развитие Future Makers.

.

Благодаря за спокойното ежедневие

Благодаря на 2020 г. за това, че връщането ми в Кюстендил облекчи значително живота ми.

От една страна, понеже не ми се налага да пътувам с градски транспорт, спестявам време, което мога да инвестирам в по-смислени занимания. От друга страна, животът в родния ми град ми спестява немалък брой негативни емоции, защото средата предразполага към по-голямо спокойствие.

А близостта до любимия ми парк Хисарлъка е дар, защото мога да тичам и да се разхождам на воля.

.

Благодаря за срещата с Варна

Благодаря на 2020 г., че най-накрая стигнах до Варна.

Поводът за пътуването ми беше августовската Алея на книгата във Варна. Трите дни в града ми дойдоха доста освежаващо по две причини: книжната атмосфера в центъра и вълнуващите срещи, разходки и вкусна храна.

Видях се с Мая Донева – изпълнителен директор на Фондация „Карин дом“, съосновател на Социалната чайна във Варна и един от героите на „Хората, които променят България“.

Срещнах се с една от авторките на споменатите по-рано имейли, които получих във връзка с двете ми книги.

Запознах се с баристата Владимир Стоев, който изрисува елементи, вдъхновени от сборника ми „От нас зависи“, в чаша капучино.

Посетих Социалната чайна, където се поглезих с шоко зърнола с парченца банан, и кафе. Мястото ме впечатли и с нестандартната парола за WiFi: iamagoodperson (от англ. I am a good person – „Аз съм добър човек“).

.

Благодаря за завършените маратони

Благодаря на 2020 г. за двата маратона, които завърших успешно.

На 12 юли участвах в планинския маратон край езерото Панчарево – първия маратон в пресечена местност, в който участвам.

Два месеца по-късно участвах и в първия Маратон на Кюстендил. Подобрих времето си в дисциплината и разбрах какво неповторимо преживяване е да бягаш по улиците на родния си град.

.

Благодаря за прочетените книги

Благодаря на 2020 г. за хубавите книги, които имах шанса да прочета.

Книгите, подобно на спорта и времето сред природата, ми послужиха добре в условията на пандемия. Четенето се отрази благоприятно на психичното ми здраве, като ме зареди със спокойствие, търпение и оптимизъм.

Ето част от книгите, които ми дадоха знания и сила през 2020 г.:

„Продължавай напред“ – Остин Клиън

„Изборът“ – Едит Егер (можете да прочетете ревюто ми тук)

„Говори с Нева“ – Нева Мичева

„Родени да тичат“ – Кристофър Макдугъл

„География на мъдростта“ – Ерик Уайнър

„Как да мислим и постъпваме като котка“ – Стефан Гарние

How Will You Measure Your Life? – Clayton M. Christensen

In Praise of Slow – Carl Honore

Think Like a Monk – Jay Shetty

.

Благодаря за добрите примери

Благодаря на 2020 г. за добрите примери на хора, обединени в желанието си да помагат на другите.

Вече пет години целенасочено търся дейни хора и общественозначими инициативи и каузи, които подхранват светлата страна на човешката ни природа. Правя го с ясното съзнание, че добрият пример е заразителен. Тази негова заразителност може да бъде животоспасяваща днес, когато страхът ни се подклажда допълнително от новини за всевъзможни катаклизми и конспирации.

На този фон искам да изкажа признателността си към всички лекари, медицински сестри, санитари, лаборанти, социални работници, психиатри, преподаватели, куриери, доброволци и дарители. Тези и много други хора спасяват човешки животи, помагат ни да останем свързани и позволяват на ученици и студенти да учат дори когато училищата и университетите са затворени.

Както пише Ерик Уайнър в „География на мъдростта“:

„Никой акт на доброта не е малък. Всяка проява на съчувствие е като поливане на семка от секвоя. Никога не знаеш каква височина ще достигне.“

Заглавно изображение: Syaibatul Hamdi (Pixabay)