28 причини да съм благодарен - Дани Пенев

На 13 октомври прибавих още една година към житейския си опит.

Покрай предния ми рожден ден изведох 27 урока, които научих за 27 години.

Двайсет и осмият ми рожден ден ми даде повод отново да се замисля за голямата картина на живота ми. Този път обаче избрах да се фокусирам върху съвкупността от фактори, хора, събития и преживявания, отговорни за всички хубави емоции, които съм изпитвал.

Така се роди списъкът 28 години – 28 причини да съм благодарен.

В процеса на изготвянето на списъка се изпълних с още по-силно чувство на благодарност и с оптимизъм. Отдолу споделям този списък с надеждата, че макар и много личен, той ще ви подтикне да си дадете сметка за всички хубави хора, събития и преживявания във вашия живот.

.

Причина #1: Благодарен съм, че вече 28 години се радвам на отлично здраве. Да, имал съм много трудни моменти в психологически план и днес продължавам да се боря с някои свои страхове и демони, но досега не съм се срещал с тежко заболяване, което да ми пречи да живея така, както искам. По стечение на обстоятелствата през 2013 и 2015 г. бях част от два пътни инцидента, но за щастие, и в двата случая нямаше пострадали и се разминах само с уплаха. В добро здраве са и близките и приятелите ми, а здравето е единствената основа, върху която можем да изградим пълноценен живот.

.

Причина #2: Благодарен съм, че имам родителите, които имам. Освен че са най-големите ми поддръжници, те в голяма степен са отговорни за светогледа ми и ме напътстват, но не си налагат мнението. Вместо това ми дават ценни съвети и ме оставят сам да решавам какво, как и кога да направя.

Най-големите ми поддръжници - Дани Пенев
С родителите ми, ноември 2019 г.

.

Причина #3: Благодарен съм, че най-близките ми роднини ме подкрепят и ме карат да се чувствам обичан. Благодарен съм също, че между нас не е имало раздори. С основна заслуга за този мирен съвместен живот е стожерът на семейството ни – баба ми по бащина линия, която на 82-годишна възраст продължава да е е все така дейна, да споделя мъдростта си с нас и да ни събира със и без повод край трапезата, на която винаги присъстват любими наши вкусотийки като чушки с ориз, гювеч, каварма, зелник и качамак.

.

Причина #4: Благодарен съм, че имам възможността да съм горд чичо на две племеннички и горд вуйчо на един племенник. В тази връзка съм благодарен на брат ми и съпругата му, които ме дариха с принцесите Ая (на почти 5 г.) и Ема (на година и половина), и на голямата ми първа братовчедка и нейната половинка, които преди по-малко от година ме дариха с племенник Благо. Невинността, искреността и игривостта на тези три създания са истински дар.

.

Причина #5: Благодарен съм, че имам приятелите, които имам. Подобно на родителите и близките ми, те ми оказват морална и емоционална подкрепа и така правят ежедневието ми по-приятно и ми позволяват да преминавам по-леко през трудностите. Освен това те умеят да се радват искрено на успехите ми. Те си знаят кои са – и това ми е достатъчно!

.

Причина #6: Благодарен съм за щастливите моменти и успехите в живота на всички мои близки и приятели.

.

Причина #7: Благодарен съм, че изживях безгрижно детство, което премина в игри на воля на улицата и в домашни условия в годините преди навлизането на смартфоните, социалните мрежи и сходни технологии в България. С усмивка си спомням за дните, в които виках най-добрия ми приятел по име от улицата (понякога все пак използвах звънеца), за мачлетата и гонениците край паметника на Ильо Войвода в Кюстендил, за прясно изпечените банички със сирене, които с най-добрия ми приятел си купувахме на път за училище рано сутрин, за филмовите сбирки, които си организирахме с брат ми и двете ни първи братовчедки, и за още много хубави моменти, породени от типичните за децата спонтанност, любопитство и въображение.

.

Причина #8: Благодарен съм, че израснах в къща в малък град, а не в апартамент в София или друг голям град. Нещо повече, благодарение на всеотдайността на майка ми тази къща се превърна в истински дом – място, на което се чувствам спокоен и окрилен. В условията на ограничено движение и социални контакти заради пандемията от COVID-19 още повече осъзнах каква привилегия е да живееш в къща извън столицата, при това с двор.

.

Причина #9: Благодарен съм, че голяма част от живота ми досега е преминала в компанията на сладки четириноги приятели. В продължение на 15 години дворът на семейната ни къща беше запазена територия на едно прекрасно куче, а през целия ми съзнателен живот у дома е имало мъркащо мустакато животинче – в повечето случаи котарак, а от декември миналата година – котка. Ако си търсите достъпен антидепресант, който можете да приемате в големи дози всеки ден без странични последствия, вземете си котка.

.

Причина #10: Благодарен съм за отличното образование, което получих. За 17-те години от момента, в който тръхнах на училище, до момента, в който придобих магистърска степен, преминах през пет училища и три университета. Всяко едно от тези учебни заведения ми е донесе предимно положителни емоции и ми предостави отлични условия за обучение.

.

Причина #11: Благодарен съм на преподавателите, които са ме придружавали на всеки етап от образованието ми. В сърцето ми винаги ще има запазено място за трима от учителите ми по английски език (Гергана Иванова, Даниела Радкова и Красимир Спасов), за учителите от Whitgift School в Лондон, където прекарах 11. клас, и за голяма част от преподавателите ми в Американския университет в България (АУБ) и Централноевропейския унивеситет (ЦЕУ) – все хора, които са ми дали не просто или главно знания, а добър личен пример и кураж да следвам целите си.

.

Причина #12: Благодарен съм за възможността да участвам в обменни програми и обучения във Великобритания, Германия, Белгия, Исландия, САЩ, Чехия, и други страни.

.

Причина #13: Благодарен съм, че от близо 15 години живея, уча и работя в страна членка на Европейския съюз (ЕС). ЕС далеч не е съвършен проект, но със сигурност е с основен принос за мира, икономическия напредък и културния обмен на Стария континент. Без него гореспоменатите възможности за обучение и пътуване щяха да бъдат мираж както за мен, така и за милиони други представители на моето поколение (и не само).

.

Причина #14: Благодарен съм, че покрай пътуванията ми от 2010 г. насам се сприятелих с възпитани, интелигентни, любознателни, скромни и трудолюбиви хора от близо и далеч. На лицето ми изгрява усмивка само при мисълта, че познавам хора като онази прекрасна дама от САЩ, която – преди да следваме заедно в Централноевропейския унивеситет (ЦЕУ) – е преподавала английски език в България и Македония и днес има щастлив брак с прекрасно момче от Босна и Херцеговина (наш колега от ЦЕУ), като онази също толкова прекрасна дама от Косово, с която се сближихме в ЦЕУ и която впоследствие ме покани на сватбата си в Прищина, като мексиканеца, с когото деляхме квартира в унгарската столица, и т.н.

.

Причина #15: Благодарен съм за хилядите часове, прекарани с футболната топка в крака – по време на мачлетата в квартала в родния ми Кюстендил, по време на тренировките ми към детско-юношеските школи на Велбъжд (Кюстендил) и Пирин (Благоевград) и по време на мачовете, които съм изиграл с екипите на тези отбори из цяла Югозападна България. Няма как да забравя и онзи (вълшебен) горещ ден преди петнайсетина години, когато моя милост, с изрисуван номер 14 на главата (в чест на легендарния футболист Йохан Кройф), направи над 1500 докосвания на топката, без тя да падне на земята (т.нар. игра на 21), пред погледа на Христо Стоичков на стадиона в Благоевград в рамките на конкурса за футболни таланти, организиран от най-успешния български футболист и компанията Gillette. За тези футболни емоции трябва да благодаря преди всичко на баща ми, който ме запали по футбола от малък, и на треньорите, под чието ръководство съм играл.

.

Причина #16: Благодарен съм за безценните качества, които придобих покрай спорта – дисциплина, постоянство, търпение, борбеност, ефективно управление на времето и умения за общуване с хора с най-различни характери в най-различни ситуации. В голяма степен на спорта (на футбола, както и на бягането на дълги разстояния и фитнеса) дължа и живота си, защото той ме е вадел от долината на мрачните мисли винаги когато съм се озовавал в нея.

.

Причина #17: Благодарен съм, че участвах в първото издание на кюстендилския маратон. Маратонът е невероятно преживяване само по себе си, но е още по-зареждащо, когато бягаш по улиците на родния си град и околните села пред погледа на близки и познати.

Много хубаво е на още по-хубаво! - Дани Пенев
По време на първия Маратон на Кюстендил, септември 2020 г.

.

Причина #18: Благодарен съм, че по-голямата част от живота ми до този момент премина в непосредствена близост до природата. Разходките и бягането – сам или с приятели – на места като лесопарк Хисарлъка в Кюстендил и остров Маргарет в Будапеща са примери за леснодостъпни и приятни за консумиране антидепресанти (подобно на мъркащите котки), от които с удоволствие съм се възползвал през годините.

.

Причина #19: Благодарен съм за трите книги, които написах през последните три години – „Хората, които променят България“, „От нас зависи“ и „Да тичаш към себе си“ (съвместно с ултрамаратонеца Краси Георгиев). Тези книги щяха да останат в света на мечтите, ако не бях получил подкрепата на Павлин Якимов и Ива Цонева от изд. AMG Publishing. Освен че повярваха в идеите ми, те ми предоставиха пълна свобода на действие и се постараха тези книги да се появят в книжарниците във възможно най-хубав вид и да достигнат до възможно най-много хора.

.

Причина #20: Благодарен съм на героите на „Хората, които променят България“ за това, че на драго сърце ми позволиха да разкажа историите им и че се отнесоха към мен с уважение, смирение и добронамереност. Тази книга е колкото за тях, толкова и на тях.

.

Причина #21: Благодарен съм за приказната премиера на „Хората, които променят България“. Вечерта на 7 ноември 2019 г. се превърна в празник благодарение на изд. AMG Publishing, на домакините ни от Литературен клуб „Перото“ и на стотиците читатели, които ме уважиха. Хубавите емоции от онази вечер ме топлят до днес.

Хората, които променят България - Дани Пенев
Премиера на „Хората, които променят България“ в Литературен клуб „Перото“, ноември 2019 г.

.

Причина #22: Благодарен съм за възможността да превеждам мъдри и докосващи книги от английски като „Дарът“ на Едит Егер, „Забави темпото!“ на Карл Онорè, „Как ще оцените живота си?“ на Клейтън М. Кристенсен, Джеймс Олуърт и Карън Дилън и „Обещанието на един молив“ на Адам Браун. Тези книги излязоха в мой превод благодарение на доверието, което получих от Ива Цонева, Христо Блажев и Даниела Атанасова – редактори съответно в AMG Publishing, „Сиела“ и „Хермес“.

.

Причина #23: Благодарен съм, че през последната година и половина проведох интервюта с вдъхновяващи личности като оцелялата от Холокоста психоложка и авторка Едит Егер и журналистите и писатели Карл Онорè и Ерик Уайнър.

.

Причина #24: Благодарен съм, че работните ми занимания ми носят удовлетворение и ме провокират да уча и да се усъвършенствам, както и че мога да работя откъдето си пожелая.

.

Причина #25: Благодарен съм за менторската подкрепа, която съм получил от журналисти като Веселина Седларска, Еми Барух, Мария Савкова, Илия Вълков и Мила Апостолова.

.

Причина #26: Благодарен съм за всеки съвет, обратна връзка, покана за съвместна работа, стипендия и всякаква друга подадена ръка под една или друга форма.

.

Причина #27: Благодарен съм за разнообразните културни и спортни мероприятия, книги и филми, до които съм се докоснал през годините – концерти на музиканти като Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени, моноспектаклите на Камен Донев, футболен мач от английската Висша лига, баскетболен мач от Националната баскетболна асоциация (НБА) в Лондон, книги от автори като Едит Егер, Виктор Франкъл, Наполеон Хил, Марио Ва, Ханс Рослинг, Джордан Питърсън, Остин Клиън, Джордж Оруел, Олдъс Хъксли, Георги Марков, Веселина Седларска, Иво Иванов, Нева Мичева и Милен Русков, филми на режисьори като Стефан Командарев… Свободният достъп до информация и одухотворяващи развлечения е привилегия, от която се надявам, че ще мога да се възползвам и в бъдеще.

.

Причина #28: Благодарен съм, че пиша тези редове. След като го правя, значи съм здрав и имам лукса да посветя няколко часа на дейност, чиято цел е да ми достави удовлетворение и наслада, без да се притеснявам за прехраната или безопасността си. Вярвам, че истинското богатство се изразява именно в такъв „лукс“, а той зависи от отговора ни на въпроса, който влогърът и режисьор Крис Захариев ни провокира да си зададем в едно от най-популярните си видеа: „Ако утре се събудиш само с нещата, за които си благодарил на Бог днес, какво би имал?“.

.

Leave a comment

Your email address will not be published.