Ако проведем глобално социологическо проучване, вероятно милиони хора ще се обединят около тезата, че най-хубавото на 2020 г. е, че си отиде.
Тази гледна точка не би трябвало да ни изненадва. Изминалите 12 месеца бяха (меко казано) необичайни за милиарди хора, а за някои – направо кошмарни.
Същите тези 12 месеца обаче може да ни послужат като школа – поредица от изпитания, от които да извлечем мъдрост и да станем по-спокойни, по-добри и по-силни и да култивираме у себе си чувство на благодарност.
В желанието си да ви улесня поне мъничко в това начинание днес споделям 14 урока, които научих (или си преговорих) през 2020 г. и които могат да ни помогнат да имаме здрава, одухотворяваща и успешна 2021 г.
.
Урок 1: Здравето е на първо място
Пандемия, коронавирус, придружаващи заболявания, симптоми, PCR тестове, антигенни тестове, антитела, кръвна плазма… Здравната терминология окупира новинарските емисии и разговорите ни през 2020 г. и не ни остави друг избор, освен да си припомним, че здравето е най-голямото богатство.
И най-лесното за пропиляване.
За да изградим и да поддържаме добро здраве, трябва да инвестираме време и усилия в тази посока всеки ден. А за да се възползваме дългосрочно от енергията и силата на духа, които имаме, когато сме здрави, трябва да помним, че здравето не е ресурс, от който можем да черпим колкото и когато пожелаем, без да се грижим за него.
Коронавирусната обстановка изведе на преден план и темата за психичното здраве.
Тази тема ще става все по-актуална предвид високия стрес в днешния свят. Лютата борба за работни места, потокът от информация за природни, икономически и прочие катаклизми, преобладаващо виртуалната комуникация и склонността ни да се сравняваме с другите, изострена от социалните медии, ни правят по-тревожни и по-уплашени.
В този контекст е от съществено значение да разширим познанията си за връзката между физическото, психическото и емоционалното ни състояние.
След това ни остава да започнем да се грижим за себе си с ясното съзнание, че инвестицията в здравето ни е инвестицията с най-голяма възвръщаемост.
.
Урок 2: Животът е тук и сега
Ако „животът е това, което ни се случва, докато правим други планове“, както твърди Джон Ленън, то 2020 г. ни показа, че понякога е невъзможно да планираме дори за няколко месеца напред, камо ли за по-далечното бъдеще.
Съвсем човешко е да искаме да усещаме, че вървим в желаната от нас посока, и да очакваме с нетърпение определени срещи, събития, пътувания, обучения и любими занимания. Също толкова естествено е да си поставяме цели и да работим за постигането им.
Пандемията от коронавирус не ни отне правото да планираме и да мечтаем. Вместо това тя тропна по масата и ни каза: „Планирайте на воля, но не забравяйте да живеете днес, защото утре може и да не дойде или да е различно от утрето, за което копнеете“.
През 80-те години на миналия век в Италия се заражда движението за бавна храна. Оттогава насам то вдъхновява иницициативи за бавно образование, бавно четене, бавна медии, бавно изкуство, бавна мода и др.
Макар и различни, тези инициативи се основават на едно и също убеждение: забавянето ни позволява да живеем по-осъзнато. А осъзнатият живот е възможен единствено в отрязъка между вчера и утре, който наричаме „тук и сега“.
„Когато нещо ни накара да спрем и да мислим, ние казваме, че „ни дава пауза“. Паузата не е грешка или някакъв бъг. Паузата не е засечка или прекъсване. Благодарение на квантовата физика знаем, че пространството между атомните частици не е празно. То е изпълнено с латентна материя. По същия начин паузата съдържа семето на мисълта. Във всяка пауза зрее възможност за познание и чудо.“ (Из „География на мъдростта“, Ерик Уайнър)
.
Урок 3: Ключът е в нещата, които контролираме
Огромна част от случващото се около нас не зависи от нас – или поне не само от нас и невинаги пряко. Това обаче не ни прави безпомощни.
Единствено от нас зависи да разберем кои неща зависят от нас и да се фокусираме върху тях.
Пример: въпросът „Естествен или изкуствено създаден вирус е COVID-19?“ е безсмислен, тъй като отговорът на този въпрос не отменя факта, че вирусът влияе на живота ни. Нашата задача е да се приспособим по най-ефективния начин към тази вирусна реалност.
Далеч по-смислено е да си задаваме въпроси като „Как да организирам деня си, така че да разделям работните задачи от семейните задължения и времето ми за почивка?“, „За какви занимания искам да използвам спестеното от пътуване време, когато работя от вкъщи?“ и „В коя част на деня мога да отделям по един час за спорт?“.
Както казва Виктор Франкъл, психотерапевт и автор на „Човекът в търсене на смисъл“: ние не можем да контролираме всичко, което ни се случва, но можем да изберем отношението си към това, което ни се случва.
.
Урок 4: Превенцията е за предпочитане пред лечението
Принципът, че превенцията е за предпочитане пред лечението, е валиден и отвъд пределите на здравеопазването и грижата за себе си.
Коронавирусът разкри дефицити, чието запълване е задължително, ако искаме да минаваме по-леко през трудностите в бъдеще. Тези дефицити не са нито нови, нито непознати за нас, но покрай пандемията придобиха по-ясни очертания.
Следните няколко мерки ще подобрят значително качеството ни на живот за много години напред: подобряване на условията на труд на лекарите и медицинските сестри (включително повишаване на възнагражденията им); повишаване на пенсиите; обучение по дигитална грамотност за всички учители; въвеждане на часове по психично здраве и финансова грамотност в училище; предлагане на качествени продукти и услуги; и т.н.
Пример: собствениците на хотели и ресторанти не би трябвало да се сещат за клиентите си само когато са изправени пред спад в търсенето, а през останалато време да ги третират като безмълвни касички. Вместо това трябва да предлагат качество всеки ден от годината. Тогава клиентите сами ще се връщат при тях и ще ги препоръчват на близки и приятели.
.
Урок 5: Човечеството не е всемогъщо
През последните две-три десетилетия ние, хората, толкова много се възгордяхме от своята изобретателност, че започнахме да се смятаме за всемогъщи.
Напредъкът на технологиите накара мнозина да мечтаят за вечен живот, изпълнен с вечно щастие. Някои дори са склонни да гледат на смъртта като на временен бъг в системата, на който рано или късно ще му намерим цаката.
После дойде коронавирусът и ни върна обратно на земята.
Науката и технологиите действително ни позволяват да правим неща, които предците ни не са можели дори да си представят. В началото на 2021 г. живеем по-дълго и по-добре, по-свързани сме и имаме многократно повече възможности за учене, работа и пътуване от когато и да било преди.
Този напредък увеличава силата ни, но не я прави безгранична.
Нека използваме пандемията от коронавирус като повод да се смирим – поне малко.
И нека не бъркаме смирението с безразличие или пасивност. Смирението е комбинация от съзнание за нашите възможности и ограничения, спокойствие, ясна мисъл и увереност.
„Не мислете нито за миг, приятели, че сте собственици на този свят. Всички сме наематели. Всичко е крехко като кристал. Взели сме живота за малко като колелото на съседчето. Ще направим едно кръгче и ще трябва да го върнем. И нека бъдем щастливи, ако успеем да не паднем преди да сме направили своята кратка обиколка.“ (Из „Кривата на щастието“, Иво Иванов)
.
Урок 6: Търпението е сила
Със сигурност сте се натъквали на тази мъдрост безброй пъти, но ще ви я припомня, защото тя е основополагаща за житейската ми философия: наистина хубавите неща стават бавно.
Следствие: наистина хубавите неща изискват търпение и постоянство – качества, които са под заплаха при диктатурата на мигновеното удовлетворяване на нуждите и прищевките ни.
Вземете похода на медицината срещу всевъзможни болести и вируси, движението за човешки права или Европейския съюз (ЕС). Вземете картините на художници или творбите на писатели, живели векове преди нас, които продължават да ни удивяват, или медалите, с които спортистите запечатват имената си в историята. Вземете най-устойчивите компании, неправителствени организации или благотворителни инициативи.
Всички тези хора, организации, инициативи и произведения на изкуството са плод на дългогодишен труд – на търпение и бъхтане в определена посока.
Пандемията през 2020 г. постави важен въпрос: как можем да очакваме да постигаме целите си като индивиди и като общности, когато мрънкаме, задето трябва да останем у дома за десетина дни, понеже сме имали контакт със заразен от COVID-19?
.
Урок 7: Разполагаме с повече време, отколкото предполагаме
Ако някой ни попита защо не спортуваме, защо не четем книги, защо си купуваме готова храна за вечеря или защо не се срещаме по-често с близките и приятели те си, веднага ще потърсим оправдание в липсата на време.
В условията на работа и учене от вкъщи и ограничен социален живот започнахме да осъзнаваме, че проблемът не е толкова в липсата на време, а в начина, по който го използваме.
Ако по-рано един час ни се струваше никакво време, сега много от нас си дават сметка, че за 60 минути могат да свършат много и все полезни и/или приятни неща – да почистят стаята си, да потичат в парка, да изслушат някой подкаст, да поговорят с приятел по телефона, да изненадат семейството си с крем карамел с тиква…
„За да осъзнаете стойността на 1 година, говорете с ученик, който е трябвало да повтаря даден клас. За да осъзнаете стойността на 1 месец, говорете с [жена], загубила детето си в последния месец [от бременността си]. За да осъзнаете стойността на 1 седмица, говорете с редактора на онлайн списание. За да осъзнаете стойността на 1 час, говорете с двойка във връзка от разстояние. За да осъзнаете стойността на 1 минута, говорете с човек, който току-що е изпуснал автобус, влак или самолет. За да осъзнаете стойността на 1 секунда, говорете с човек, който току-що се е разминал с инцидент. За да осъзнаете стойността на 1 милисекунда, говорете с човек, който току-що се е класирал на второ място на Олимпийските игри.“ (Джей Шети)
.
Урок 8: Светът е верига от зависимости
„Икономиката, глупако!“ – тази крилата фраза от предизборния лозунг на Бил Клинтън през 1992 г. представя икономиката като основната движеща сила в света.
Близо три десетилетия по-късно икономиката продължава да заема водещо място в дневния ред на обществото ни. Някои политици и бизнесмени дори се противопоставят на мерките за ограничаване на разпространението на коронавируса с мотива, че те съсипват бизнеса, и така прокарват разделителна линия между бизнеса и хората.
Истината е, че бизнесът и хората са неразривно свързани. Ако бизнесът страда, страдат и държавните приходи, а оттам и публичните услуги. Ако хората са болни или умират, много бизнеси, особено в сферата на туризма, ще изчезнат в резултат на недостатъчен брой клиенти и приходи.
Неразривно свързани са не просто бизнесът и хората, а всички сфери.
Няма да е пресилено, ако опишем съвременния свят като огромно домино: падането на една тухличка лесно може да доведе до падането на съседната тухличка, тя – до падането на следващата, и т.н. Можем да видим същата динамика и с обратен заряд: добруването на една сфера може да стимулира развитието на друга, която да подаде ръка на трета, и т.н.
Независимо дали става дума за вирус, за природно бедствие или за икономическа криза, ние трябва да си даваме сметка за две неща.
Първо, опитите за разрешаване на проблем в една сфера почти винаги влияят и на случващото се в други сфери.
И второ, предвид тези връзки между отделните сфери, единствената ни устойчива опция е заедно да търсим оптимални (не идеални) за всички решения.
Желанието ни да продължим да живеем пълноценно в условията на извънредно положение ни подтикна да оценим труда на хиляди мъже и жени, който по-рано приемахме за даденост или пренебрегвахме. Говоря за лекари, медицински сестри, санитари, психиатри, социални работници, учители и университетски преподаватели, куриери, продавачи в супермаркети, сервитьори в кафенета и ресторанти, доброволци и много други.
Пример: представете си колко по-тежко щеше да ни бъде през 2020 г., ако не можехме да разчитаме на куриерските фирми?
.
Урок 9: Доверието в авторитетите е незаменим ресурс
Извънредните обстоятелства изискват извънредни действия. Извънредните обостоятелства и извънредните действия създават усещане за несигурност. Това усещане за несигурност се прехвърля от човек на човек и ако не бъде овладяно навреме, може да доведе или до паника, или до конфликти (или и двете).
Предизвикателството е още по-голямо, когато сме изправени пред извънредно положение на международно ниво, както е в случая с коронавируса.
За да отговорим адекватно на подобни изпитания, ние се нуждаем от нещо повече от просто добри идеи и материални ресурси. Нуждаем се от доверие в авторитетите и институциите – на местно и национално ниво, както и на европейско и глобално ниво.
Деветте месеца от обявяването на извънредното положение в България затвърдиха впечатлението, че ние, българите, не се доверяваме особено на авторитетите и институциите. В други държави се наблюдава сходен спад в доверието към науката и хората, които вземат решения за колективното ни битие.
Независимо че има своите логични обяснения, ниското доверие в авторитетите и институциите вреди на всички ни. То ни кара да търсим зла умисъл зад всяко действие и да подхождаме с подозрение един към друг. Това създава изключително отровна информационна среда, в която разумът, знанието и фактите биват потъпквани от емоциите, лесните обяснения и конспирациите.
Липсата на доверие в авторитетите е предпоставка за появата на изобилие от „всичколози“ – жадни за изява мъже и жени, които имат „отговор“ на всеки въпрос, особено в сфери отвъд тяхната компетентност.
Можем да си пожелаем през тази година родните авторитети и институции да направят всичко по силите си, за да си върнат доверието ни.
Още по-хубаво ще е, ако и ние, редовите граждани, си върнем доверието един към друг.
.
Урок 10: Информирането и общуването са изкуство
Енергията и настроението ни зависят както от храната, която слагаме в устата си, така и от информацията, с която захранваме мозъка си, от хората, с които общуваме, и от начина, по който общуваме.
Отговорни сме да се информираме за случващото се около нас. Но също толкова отговорни сме да контролираме каква информация приемаме. Лесният достъп до информация може да ни подведе да консумираме „висококалорично“ съдържание, което ни кара да се чувстваме стресирани и/или безпомощни или ни насъсква един срещу друг.
Като социални животни имаме нужда да общуваме с други хора. Принудителната изолация ограничи възможностите ни за „живо“ общуване, което прехвърли комуникацията ни почти изцяло във Viber, Messenger, WhatsApp, Zoom и Skype. Ако не използваме поне едно от тези приложения, рискуваме да изпаднем в плен на самота и отчаяние. Ако пък ги използваме прекомерно, рискуваме да станем зависими, а това ще подкопае способността ни да се концентрираме и ще ни накара да се чувстваме длъжни да сме на линия нонстоп.
В полето на информационната и медийната грамотност и културата на комуникация с пълна сила важи правилото за умереност и учене чрез опит.
„Знанието е нещо, което имаш. Мъдростта е нещо, което правиш. Мъдростта е умение и като всички умения може да се придобие. Но се изискват усилия, не става с късмет. Да очакваш случайно да придобиеш мъдрост, е все едно да очакваш да извадиш късмет и случайно да се научиш да свириш на цигулка.“ (Из „География на мъдростта“, Ерик Уайнър)
.
Урок 11: Виртуалното не може да замести реалното
Пандемията доказа, че виртуалната реалност е безценно средство за общуване, учене, работа, пазаруване и плащане на сметки, но и че тя не може да замести реалната реалност в дългосрочен план.
Чудесно е, че технологиите ни позволяват да общуваме от разстояние. Това общуване обаче не може да се сравнява с емоционалния заряд на живото общуване.
Чудесно е, че учениците и студентите (и всеки друг) могат да учат онлайн. Това обучение обаче не може да се сравнява с обучението в класната стая/лекционната зала, което не се изчерпва с придобиването на знания, а включва и изграждане на умения за общуване, създаване на приятелства и развиване на емоционална интелигентност.
Чудесно е, че в XXI век имаме достъп до виртуални обиколки на музеи и галерии. Те обаче не могат да се сравняват с магията на посещаването на тези културни центрове.
Чудесно е, че онлайн можем да гледаме концерти и театрални постановки и да се „срещаме“ с изтъкнати творци от България и чужбина. Тези преживявания обаче не могат да се сравняват с вълнението, което изпитваме на стадиона, в театъра или на премиерата на книга на любим наш писател.
По тази причина искрено се зарадвах, когато преди дни Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ обявиха национално лятно турне през 2021 г. И с най-голямо удоволствие си купих билети за концерта в София.
.
Урок 12: Моят дом е моят храм
Времето, което прекарахме вкъщи през 2020 г., буквално превърна домовете ни в крепости.
Мен лично това време ме провокира да погледна на дома си като на храм – място, където мога да забавя темпото, да се потопя в мислите си и да се наслаждавам на компанията на родителите ми и нашата котка. Аз от малък ценя домашния уют, но през последните месеци го заобичах още повече.
Склонен съм да вярвам, че и милиони други хора днес ценят дома си и миговете в компанията на близките си повече, отколкото преди година. Ако съм прав, това ще е един от най-положителните странични ефекти на пандемията.
.
Урок 13: Природата е приятел и лечител
Друг положителен страничен ефект на пандемията е, че малки и големи по света преоткриха природата като източник на спокойствие, утеха, смирение, сила и вдъхновение.
Дори кратка разходка сред природата е здраве. Както пише Остин Клиън в „Продължавай напред“:
„Ходенето е добро за физическото, душевното и умственото здраве. „Независимо по кое време ставаш от леглото, излез на разходка – казва режисьорът Ингмар Бергман на дъщеря си Лин Улман. – Демоните мразят да ставаш от леглото. Демоните мразят чистия въздух.“
Нека си пожелаем още повече хора да оценят терапевтичните способности на природата!
По възможност обаче нека това се случи, без да се налага властите да затварят паркове и градинки.
Урок 14: Добрината е избор
Освен със страх и усещане за несигурност коронавирусът ни изпълни и с желание да правим добро. И отвори очите ни за правдивостта на народната мъдрост, според която там, където има воля, има и начин.
За да направим добро, не се нуждаем непременно от пари. Нуждаем се най-вече от желание.
Разбира се, че можем да дарим средства в подкрепа на нуждаещи се.
Също така обаче можем да доброволстваме към организация, чиито ценности споделяме; да помагаме на хора с увреждания; да проведем благотворителна акция; да изпълняваме музикалните желания на възрастни хора по време на пандемията; да помогнем на някого да си намери работа; да свържем хора, които могат да са си взаимно полезни; да споделим опита си с по-млади от нас; да изненадаме половинката си с романтична вечеря; да подарим любима наша книга на приятел; или просто да поздравим скъп за нас човек за рождения му ден не с GIF-че, а с хубави пожелания в разговор по телефона.
„Понякога чувстваме натиска и самоналоженото очакване, че когато правим нещо, то трябва да бъде голямо и перфектно. Това може да ни накара да се чувстваме безполезни и да доведе дотам, че да не правим нищо, защото толкова много се страхуваме, че не правим достатъчно. Така се отказваме, преди да сме започнали. […]
Аз съм тук, за да кажа на всички ни да се отървем от [този начин на мислене]. Малки действия могат да стигнат далеч и затова не е окей да смятате, че не можете да направите достатъчно. Можете и аз ви умолявам поне да опитате.“ (Из I’m Judging You, Лави Аджаи)
Заглавно изображение: Gerd Altmann (Pixabay)
.
Ако споделените от мен разсъждения са ви допаднали и искате още храна за размисъл, можете да прочетете статията ми 9 причини да съм благодарен на 2020 г. и 27 урока, които научих за 27 години.
