Интелигентна и любознателна млада дама с талант в писането мечтае да гради кариера като разследваща журналистка, но в нейната страна се смята, че жените могат да пишат единствено за лайфстайл. Ако иска да сбъдне мечтата си, тя има един избор: да се изправи срещу общоприетите норми и да намери начин да заобиколи съществуващите бариери.
Представител на малцинствена група всеки ден се сблъсква с неправди и закони, които ограничават гражданските му свободи. За да се пребори за равни права, той трябва да надигне глас и да открие съмишленици, които заедно да постигнат реални реформи на национално и международно ниво.
Талантлив софтуерен инженер с отлични перспективи за успешна кариера осъзнава, че работодателят му поставя печалбите пред добруването на клиентите. Понеже жадува да използва уменията си за подобряването на живота на хората, той трябва или да промени разбиранията на шефовете си, или да потърси възможности, припокриващи се с ценностите му, на друго място.
Кое е общото между тези трима души?
Те са примери за милионите мъже и жени, които във всеки един момент, макар и в различни ситуации и в различни точки на света, проявяват едно и също качество: смелост.
Именно това необходимо, комплексно и красиво качество е във фокуса на новата книга на Райън Холидей – „Зовът на смелостта“ (превод: Надежда Розова).
.
Книгата накратко
Със „Зовът на смелостта“ авторът на книги като „Дарът на трудностите“, „Твоето его е врагът“ и „Изкуството да бъдеш спокоен“ поставя началото на нова поредица, посветена на четирите добродетели на стоицизма: смелост, умереност, справедливост и мъдрост.
Холидей разглежда смелостта като мост между страха и апатията, от една страна, и смисления живот на индивидуално и колективно ниво, от друга.
Докато минаваме по този мост, ние се сблъскваме с всевъзможни трудности, които ни подтикват да се научим да побеждаваме страха и безразличието и да вземаме решения съобразно принципите и стремежите си. Така стъпка по-стъпка се доближаваме до най-висшата форма на себенадмогване: геройството, тоест проявата на смелост в името на друг човек или кауза.
Човек не се ражда герой, а става такъв, категоричен е Холидей. Как? На базата на себеопознаване и дълбоко познаване на човешката природа, самоуважение, смирение, чувство за лична отговорност, ясна цел, осъзнати избори, целенасочена подготовка за изпитания и учене и адаптация през целия живот.
Никой не е смел като цяло, а само в конкретни случаи, и никой не е способен да овладее изкуството на смелостта до съвършенство, уточнява авторът. Смелостта е добродотел и като такава тя е непостижим идеал, към който обаче е наш дълг да се стремим към него, като постъпваме храбро, но с премерен риск.
Важно е да разграничаваме смелостта от безразсъдството: смелостта е проява на себенадмогване при срещата със страха, а безразсъдството е опасна и недобре обмислена постъпка с прекомерен риск, често за постигането на неоправдана цел.
Комбинацията от несъвършенство и търсенето на нашата по-добра страна е нишката, преминаваща през историите на всички мъже и жени, с които Холидей онагледява своите разбирания. В тази група си личности като Флорънс Найтингейл, Мартин Лутър Кинг, Дитрих Бонхьофер, Теодор Рузвелт, Чарлс Линдбърг и др. Холидей черпи допълнителна мъдрост от различни представители на Древна Гърция и Древен Рим. С тези примери той ни предлага източници на вдъхновение, към които можем да се връщаме по всяко време и особено в трудни периоди, но и ни насърчава да помним отговорността, която носим към смелите ни прадеди, ходили по тази земя десетки, стотици или хиляди години преди нас.
Не на последно място, Холидей се опира и на личната си история като човек, избрал да тръгне по свой собствен път в желанието си да се придържа към ценностите и принципите, които възприема вследствие на натрупването на по-голям житейски опит.
.
Храна за размисъл от книгата
.
Изправете се очи в очи със страховете си
В повечето случаи страхът се корени в опасението какво ще си помислят другите за нас. Това ни парализира. То изопачава. Разкривява тъканта на нашата действителност – тласка ни към налудничаво и страхливо поведение, което дори не се поддава на описание […] Разбира се, парадоксът е, че почти всичко ново, всичко впечатляващо, всичко правилно, бива съпроводено от шумните възражения на статуквото. Повечето неща, които в момента се харесват, са били възприемани с презрение по време на появата си от хора, които впоследствие се преструват, че това никога не се е случвало. Често сме лишени от способността или от желанието да прозрем, че възраженията често са просто незначителна пречка, която трябва да преодолеем.
.
Подгответе се за срещата със страха
Подготовката е ключът към преодоляването на страха във всяка ситуация. Онова, което не очакваме, което не сме тренирали, има предимство пред нас. Онова, за което сме подготвени, което сме очаквали, на него трябва да реагираме. Както казва Епиктет, в беда или злополучие целта е да можем да кажем: „Ето за това съм се подготвял, това е дисциплината, в която съм силен“.
.
Опитомете страха
Всяко нещо, което си струва да предприемеш, плаши. Няма велик човек, който не се е преборил със собствените си съмнения, тревоги, ограничения и демони […] Нормално е да се уплашиш. Всеки се плаши. Не е добре обаче да допуснеш страхът да те възпира.
.
Говорете открито
Какво се случва, когато ученикът зададе въпрос? Научава нещо, което не е знаел. А какво се случва, когато приятел разкрие пред друг своята уязвимост? Приятелството им укрепва. Когато служител признае, че е прекалено натоварен с работа, какво става? Наемат още някого и компанията заработва по-ефективно? А какво става с някой, който прояви смелостта да говори за нещо позорно, което го е сполетяло? Обществото е принудено да действа. Някой му помага позорната практика да спре. Понякога е пробив дори да зададеш въпрос. Признанието отключва нещо вътре в нас. Вече сме достатъчно силни да решим проблема си.
.
Помолете за помощ
Нормално е да се нуждаем от минутка размисъл. Нормално е да се нуждаем от протегната ръка. От вдъхване на увереност, от услуга, от прошка, от каквото и да било. Нуждаете се от терапия? Ами, вървете. Нуждаете се от ново начало? Добре! Искате да се облегнете на нечие рамо? Разбира се! Няма да ги получите обаче, ако не помолите. Няма да получите онова, което ви е страх да признаете, че ви трябва. Затова помолете още сега, докато имате смелост. Преди да е станало твърде късно […] Помолете за помощ. Не е само проява на смелост, това е правилният ход!
.
Гледайте отвъд статуквото
Всеки от нас трябва да намери у себе си смелостта да погледне право в очите онова, от което се страхува. Страх ви е да заговорите красивата непозната в другия край на стаята? Но защо? Какво толкова може да се случи? Да станете за смях? Да бъдете отблъснати? Не искате да надигате глас? Но защо? Поради страх от критика? Или понеже в най-лошия случай може да ви се наложи да си потърсите нова работа… Но нали и бездруго вече го обмисляхте? Защото може да умрем или да бъдем убити? Точно както има вероятност да се случи и всеки път, когато се качваме на самолет, пресичаме улицата или се събуждаме като крехки смъртни същества.
.
Ангажирайте пълноценно вниманието си
Най-нещастни и най-уплашени сме, ако си представяме всичко и разиграваме безкрайно най-катастрофалните сценарии. А когато се съсредоточим над онова, което трябва да направим? Тогава сме прекалено ангажирани, за да се тревожим, прекалено сме заети с работа.
.
Избирайте и действайте
Има един чудесен израз: каквото не променяш, избираш. По-късно ще ти се иска да беше направил нещо. Независимо дали става дума за прекратяване на връзка, изпълнена с насилие, или за основаването на собствена фирма, не се борете, вземайте решение.
.
Бъдете част от решението
Храбрите не се отчайват. Те вярват. Те не са скептични, а проявяват загриженост. Мислят, че има неща, за които си струва да загинеш, че доброто и злото съществуват. Те знаят, че животът крие своите проблеми, но предпочитат да бъдат част от решението вместо безучастен страничен наблюдател […] Не може просто да скърбим, че светът тъне в мрак. Трябва да търсим светлината. Трябва самите ние да бъдем светлина.
.
Използвайте силата си
Всеки от нас притежава повече сила, отколкото предполага. А като отстояваме правата си – като се борим срещу потисничеството, оскърбленията или лошото отношение, – ние не само проявяваме храброст, а […] помагаме на всеки, който ще дойде след нас.
.
Подхранвайте надеждата
Ние носим огъня с риск да ни изгори. Ние сме обнадеждени въпреки ужаса и отчаянието. Ние държим сърцата си отворени дори след като са били съкрушени. Ние продължаваме напред, без да обръщаме внимание на страховитите орди. Надеждата ни вдъхва сили, а разпространявайки надежда, ние извършваме геройство.
.
Снимка на корицата на книгата: ciela.com.
