Българска театрална режисьорка, прехвърлила неотдавна 30 години, влага сърце и душа в работата си. В главата ѝ постоянно се раждат нестандартни идеи, прекарва часове наред всеки ден в репетиции, стреми се да изпипа всичко до последния детайл.
Вътрешно обаче тя не спира да се измъчва. Причината е, че с цялото си същество жадува да стане майка, но каквото и да правят с любимия, тя така и не може да зачене.
Като всеотдаен творец със силен майчински инстинкт, когато попада на група момичета и момчета, живеещи в дом за деца, лишени от родителски грижи, в Широка лъка, тя решава да им подаде ръка чрез изкуството.
Създава лятната програма „Артисти за деца“. Впоследствие е поканена да приложи методиката си сред деца в Кения с цел подпомагане на тяхното интелектуално, емоционално и физическо развитие.
В следващите години в програмата „Артисти за деца“ участват над 5000 деца и младежи в неравностойно положение от България, Кения и Танзания и 300 млади артисти от четири континента.
Мечтаещата да стане майка наша сънародничка не успява да сбъдне мечтата си. Колкото и да ѝ е тежко обаче, тя намира сили да трансформира болката си в безусловна обич и подкрепа за деца, за чието съществуване доскоро дори не е подозорила, но които, изоставени по една или друга причина, копнеят да имат майка.
И я намират в нейно лице!
Тя е Елена Панайотова и нейната вдъхновяваща история достига до нас в художествен вид благодарение на филма „Майка“ на режисьорката Зорница София.
.
Моята среща с „Майка“
„Майка“ тръгна по кината в страната на 13 януари. Десет дни по-късно дойде и моят ред да гледам филма.
Интуитивно усещах, че той ще ми хареса. От една страна, Елена Панайотова беше един от 10-те финалисти в кампанията „Будител на годината 2022“ на Българското национално радио (БНР), така че нейното будителско дело явно заслужаваше внимание.
От друга страна, „Майка“ се радваше на топъл прием от зрителите. В допълнение филмът беше българската номинация за награда „Оскар“ за чуждестранна продукция (независимо че от Американската филмова академия отхвърлиха предложението заради неспазване на безумното според мен изискване за по-малко от 50% английска реч).
Журналистката Ива Дойчинова завиши допълнително очакванията ми, като ми сподели, че „Майка“ е една от най-приятните за нея срещи с българското кино изобщо.
Накратко: оценката на Ива се припокрива с моята.
„Майка“ е прекрасен пример за творческа смелост от страна на български режисьор, който подхожда към работата си с любов, търси наистина смислените истории и ги разказва така, че когато се появят финалните надписи, ти хем си без думи, хем си благодарен за преживяното, хем си с подсилена вяра в силата на всеки един от нас да бъде източник на светлина и добрина.
Зорница София е уцелила в десятката, като е поверила главната роля на Дария Симеонова. Актрисата е успяла да се слее с образа на жена, която страда от това, че не може да има своя рожба – независимо че в реалния живот тя е майка и независимо че филмът е на границата между документалистика и художествена измислица.
След прожекцията на „Майка“ в киното в Кюстендил на 23 януари имах възможността да науча повече за филма от режисьорката и продуцент Зорница София и продуцента Петър Минчев.
Енергията, с която те отговаряха на въпросите на зрителите, и вълнението, което струеше от думите им, докато разказваха за снимките в България и Кения, ми дадоха ясно да разбера, че историята на човек с мисия като Елена Панайотова е пресъздадена на екрана от двама творци със също толкова силно усещане за мисия.
.
Подарък за ума и сърцето
Ако вече сте гледали „Майка“, вероятно изпитвате подобни чувства. Ако все още не сте го гледали, направете го час по-скоро. Поканете и ваши близки и приятели – уверявам ви, че всички ще излезете от киносалона по-смирени, по-състрадателни и по-отворени към света!
Допускам, че „Майка“ ще изостри глада ви за стойностни български филми, разглеждащи общественозначими теми и отправящи универсално валидни послания.
Ако се окажа прав, препоръчвам ви да гледате и следните три филма от последната една година: „Петя на моята Петя“ (реж. Александър Косев), „В сърцето на машината“ (реж. Мартин Макариев) и „Моралът е доброто“ (реж. Веселин Диманов).
.
Заглавно изображение: Facebook страница на филма „Майка“
