Ювал Ноа Харари е историк, философ и университетски преподавател, автор на „Sapiens: Кратка история на човечеството“, „Homo Deus: Кратка история на бъдещето“ и „21 урока за 21-ви век“. Роден на 24 февруари 1976 г. в Хайфа, Израел, Харари има докторска степен от Оксфордския университет и в момента преподава в Катедрата по история на Еврейския университет в Йерусалим. Смятан е за един от най-влиятелните съвременни интелектуалци.

Наскоро Харари гостува в подкаста Nas Talks. В интервюто той засяга общественозначими теми като ролята на историите, които си съчиняваме, в отношенията ни с хора, различни от нас, национализма, демокрацията, технологиите и необходимостта от мярка във всяка сфера на живота.

Източник: nastalks.com

Участието на Харари в Nas Talks е различно от другите му интервюта. Причината: двамата с Нусеир Ясин, водещ на подкаста, са израснали в малки населени места, които се намират много близо едно до друго, но Харари е израелец, израснал изцяло с израелци, а Ясин е израелец от мюсюлманско семейство с палестински корени, израснал изцяло с араби.

Отдолу ви представям акценти от отговорите на Харари на въпросите на Ясин в мой превод.

.

Несъвместими истории

„Хората си мислят, че човешките същества се бият по същата причина, поради която се бият вълците и шимпанзетата. Те се бият за храна и за територия. [От тази гледна точка] палестинците и израелците се бият за територия. Но това не е вярно. Човешките същества не се бият по същите причини, поради които се бият шимпанзетата и вълците. Има достатъчно територия. Между река Йордан и Средиземно море има достатъчно земя, върху която да се построят къщи, клиники и училища за всички. Определено има и достатъчно храна. Проблемът е в историите в главите на хората. Хората воюват заради истории. Една група има една история в главата си, друга група има противоположна история […] Ние обаче проектираме всички тези истории, които изобретяваме, върху действителността и затова не можем да постигнем съгласие. Евреите и мюсюлманите може да използват едни и същи думи, […] но воюват, защото ги интерпретират по различен начин.“

„Където и да отидете, чувате едни и същи истории. Първо, ние сме изобретили всичко. [И второ], всички ни мразят и ни правят мръсно от хилядолетия, защото ни завиждат и не ни харесват. Чувате това не само от много малки народи като евреите и палестинците. Отидете ли в Индия, [местните] ще ви ракажат за всички гадости, които понасят от векове. Отидете ли в Русия, руснаците ще ви кажат: „Ние сме толкова беден и нещастен народ. Всички ни нападат през цялото време“. Те не помнят случаите, когато те са нападали други, но помнят всички случаи, когато немците, французите, монголците или шведите са ги нападали.

[Ето защо] смятам, че като за начало трябва да осъзнаем, че всички нации всъщност са много, много млади. Най-старите нации в света са може би на 5000 години. Човешките същества съществуват поне от два милиона години. Повечето от човешките изобретения са много по-стари от 5000 години. Вземете земеделието, градовете, писането, огъня, колелото – всички тези неща са много по-стари. Нито една нация не може да си приписва заслуги за всички тях. Дори след появата на нациите всички сме зависими от изобретенията на чужденци. Ако трябваше да живеете само на базата на нещата, изобретени от вашата нация, животът ви щеше да е изключително нещастен.

Първо трябва да осъзнаете, че животът ви до голяма степен е възможен благодарение на чужденци. Да, вашата нация е допринесла с нещо, но повечето неща, които цените, са дошли от чужденци, така че не подхождайте горделиво с мисълта, че вашата нация е изобретила всичко.“

.

Национализъм и родолюбие

„Разбран правилно, национализмът е нещо хубаво. Проблемът с национализма се появява, когато хората си мислят, че национализмът се състои в това да мразиш чужденците. Но национализмът не се състои в това да мразиш чужденците, а в това да обичаш сънародниците си. Национализмът е онова, което те подтиква да създаваш връзки с хората около теб и да им помагаш […] [Той] ти носи усещане за свързаност с хора, които не познаваш.“

Ако искате да се запознаете по-задълбочено с възгледите на Харари за национализма, чуйте лекцията му на тема The Bright Side of Nationalism.

.

Интерсубективна реалност

„[Нациите] съществуват единствено в историите, които съчиняваме и казваме един на друг. Разбира се, ние създаваме символи като флага, но флагът е просто парче цветен плат, на което придаваме смисъл. На хората им е много, много трудно да проумеят това, защото мислят, че съществуват само две категории неща, две реалности: [субективна реалност и обективна реалност]. Някои неща съществуват в съзнанието, например болката и сънищата. […] Съществува и обективна реалност като дърветата, реките, камъните и планетите […] Когато хората си мислят за неща като нации и пари, те казват: „Добре, очевидно е, че Израел не е просто сън в главата ми. Много други хора също знаят за него и вярват в него. След като [Израел] не е субективна категория, тогава трябва да е обективна, като една планина или дърво“.

Нещата обаче не стоят по този начин, защото съществува трети тип реалност – интерсубективна. Тук влизат нещата, които съществуват в историите, които хората казват един на друг. Ако само един човек вярва в тях, те не съществуват, но ако един милион души им вярват, те съществуват. Повтарям, че това не се отнася само за нациите. Ако се замислите какво представляват парите, [ще осъзнаете, че] те нямат [изначална] стойност. Вземете една доларова банкнота […] Ако само вие вярвате в нея, тя няма стойност, но ако един милиард души вярват, че това парче хартия притежава стойност, равна на един банан, тогава изведнъж то се превръща в изключително мощна сила […]

Изобщо не казвам, че не съществува обективна реалност. Най-обективното нещо в света е страданието и много често историите, които си измисляме, съществуват само във въбражението ни и въпреки това те пак могат да причинят огромно количество напълно реално страдание. Когато два народа се бият, да кажем, за Светите места в Йерусалим, светостта на Йерусалим съществува само в главите им, във въображението им. Отидете в Йерусалим и ще видите, че става дума просто за камъни, земя и постройки. Вие обаче вярвате, че там има нещо свято, и следователно сте склонни да се биете за него, но страданието, причинено от това убеждение, е абсолютно реално. Бих казал, че трябва да съдим за историите, в които вярваме, спрямо това колко страдание причиняват или предотвратяват те.“

.

Демокрация и технологии

„Най-големият проблем по отношение на технологиите е концентрацията на информация и власт на едно място. Много близо сме до момента, в който за първи път в историята едно правителство ще може да следи всички граждани 24 часа в денонощието и да ви познава по-добре, отколкото вие самите се познавате […] Днес можете да следите всички през цялото време, защото не се нуждаете от агенти. Имате всички тези камери, смартфони и сензори, които не произвеждат доклади на хартия, които трябва да бъдат четени от хора. Те произвеждат цифрови данни, които изкуственият интелект и машинното обучение могат да обработят по-добре от когото и да било.

Така че сега е възможно да изградите перфектната диктатура, която следи всички граждани 24 часа в денонощието. Освен това тя може да знае какво се случва в тялото ви – не само къде ходите, но и как се чувствате […] [Например] аз осъзнах, че съм гей, когато бях на 21 г., но ако през 80-те години ме беше следял компютърен алгоритъм, той спокойно е можел да разбере, [че съм гей], когато съм бил на 13 или 14 г.

Това е най-голямата заплаха за демокрацията. Ако позволим толкова много данни и власт да бъдат концентрирани на едно място, било то правителство или корпорация, това ще бъде краят на демокрацията. [Този сценарий] обаче не е неизбежен, […] защото технологиите могат да бъдат използвани за различни цели […] Ние би трябвало не само да ограничим способността на правителството да ни следи, но и да използваме технологиите, за да следим управляващите.“

.

Емоции и технологии

„Не смятам, че технологиите са зло сами по себе си […] Всяка технология може да бъде използвана за добри цели или за лоши цели. Можете да използвате един нож, за да убиете някого, да нарежете салата или, ако сте хирург, да спасите нечий живот. Подобно на ножа, смартфоните не са лоши сами по себе си, но информационната екосистема, създадена с помощта на тази технология, в много случаи ни експлоатира и ни вреди.

Не смятам, че трябва да се отървем от [технологиите], просто трябва да променим начина, по който ги използваме. Ако не правите подкасти, които целят единствено да привлекат вниманието на хората, като натискат бутона на омразата или бутона на страха и ги плашат с още и още конспиративни теории, и вместо това опитвате да им предложите една по-балансирана гледна точка към света, подтиквате ги да мислят, вместо да реагират насляпо, и ги насърчавате да бъдат състрадателни и толерантни, това е чудесно.“

.

Умереност във всичко

„Хората са обсебени от идеята за чистота. А чистотата е изключително опасна идея, защото е нереалистична и кара хората да отиват в крайност. Тя нарушава психическия ни баланс […] Когато правите нещо, е редно да сте наясно с последствията от действията си и ако те ще причинят страдание и ще навредят на други същества, тогава трябва да дадете най-доброто от себе си, за да ограничите тези последствия. Това е един балансиран подход към храната, секса и всичко останало в живота.

[Някои хора] обаче вярват, че могат да постигнат стопроцентова чистота, ако съблюдават определени правила, а това е почти невъзможно. Това убеждение прераства във фикс-идея и те забравят всичко останало. Те искат да бъдат чисти в определен смисъл и в резултат на това могат да причинят огромно страдание на други хора по различни начини, защото са обсебени от [желанието да спазват дадено] правило.

Историята изобилства от примери за хора, на които им хрумват добри идеи, но понякога [тези идеи] завършват с гилотини и концентрационни лагери. Вземете Френската революция: група хора призовават за свобода и равенство и три години по-късно – обезглавявания. Марксистите и социалистите казват, че не искат царе и крале, а равенство, че всички са равни, че не е редно селяните да работят толкова усилено и след това да няма какво да ядат. [Всичко това] звучи чудесно, [но] 10 години по-късно [води до] Сталин и ГУЛАГ. […] Причината за това е тази мания по чистота.

За да избегнете тези крайности, трябва да поддържате баланс и да си давате сметка, че вашите възможности и възможностите на другите хора са ограничени. Ако те предприемат стъпка в правилната посока, тогава ги поздравете, а не ги обвинявайте за това, че все още не са перфектни.“

Източник на заглавното изображение на Ювал Ноа Харари: Facebook страница на Ювал Ноа Харари

.

Leave a comment

Your email address will not be published.