Днес в света живеят над седем милиарда души. Всеки от нас има неповторим характер, свои собствени разбирания за живота и специфични ценности, мечти, стремежи, надежди, болки, поводи за гордост и поводи за съжаление.

Въпреки че се различаваме значително един от друг, всички ние си приличаме по желанието да живеем така, че да си лягаме и да се будим с усмивка и да срещаме тъгата, отчаянието и болката възможно най-рядко.

За съжаление, това желание лесно може да прерасне в непрестанна надпревара с времето, в която, каквото и да правим, неизменно оставаме в ролята на догонващи.

Пандемията от COVID-19 и предизвиканата от нея изолация в домашни условия ни принуди да преминем на по-бавен режим и ни предостави възможност да преосмислим начина си на живот.

На мен лично необичайната ситуация ми напомни за важността на онова чувство, което ни помага да останем здраво стъпили на земята и ни сближава с други човешки същества, но на което обикновено рядко даваме израз – чувството на благодарност.

Влогърът и режисьор Крис Захариев описа прекрасно функцията на благодарността преди повече от четири години.

В краткото видео в своя YouTube канал от февруари 2016 г., което го постави на картата на авторите на смислено видеосъдържание в България, Крис ни предизвиква да си зададем следния въпрос:

„Ако утре се събудиш само с нещата, за които си благодарил на Бог днес, какво би имал?“

С този въпрос Крис помага на хиляди българи да осъзнаят, че маратонът по преследване на щастието често не ни позволява да забележим и да оценим причините да бъдем щастливи тук и сега, защото постоянно чувстваме някаква липса и си въобразяваме, че някъде там, на хоризонта, има място, където ще се чувстваме по-спокойни и по-удовлетворени.

В самия стремеж към все по-високи върхове няма нищо лошо, дори напротив – именно това пламъче в сърцата на милиони смели мъже и жени е допринесло за всички политически, социално-икономически, научни, технологични, културни, спортни и други достижения на човечеството.

Същото това пламъче обяснява парадоксалното на пръв поглед поведение на голяма част от гражданите на най-развитите държави, които се ядосват на бавната си интернет връзка или на отменено заради пандемията пътешествие до някоя екзотична дестинация, когато милиони хора в най-бедните страни остават с ограничен достъп до вода, храна, лекарства и образование.

Всъщност в това поведение няма нищо странно или укоримо поради простата причина, че еволюцията ни е дарила с мозък, който бързо се адаптира към всяка ситуация и ни кара да искаме нещо още по-добро, още по-голямо, още по-красиво.

Макар и вроден обаче, този копнеж по нещо повече от това, което имаме, и от това, което сме постигнали, не трябва да ни опиянява дотолкова, че да неглижираме компонентите на добрия живот – здраве, спокойствие, близки и приятели, на които можем да разчитаме, и занимания, които ни дават усещане за принадлежност към нещо по-голямо от нас самите.

Във всекидневното балансиране между живота, който сме имали вчера, който имаме днес и който бихме могли да имаме утре, чувството за благодарност едновременно ни изпълва със смирение и ни мотивира да продължаваме да даваме най-доброто от себе си.

По този начин то увеличава и вероятността да постигаме целите, които си поставяме.

Както казва Крис Захариев:

„Не всеки безгрижен човек е щастлив. Не всеки успял човек е щастлив. И особено не всеки богат човек е щастлив. Но пък всеки благодарен човек е щастлив.“

.

Цялата история на Крис Захариев, както и историите на още 34 вдъхновяващи наши сънародници, можете да намерите в книгата ми „Хората, които променят България“. Ако желаете да се поглезите с допълнителна порция стойностно съдържание от Крис Захариев, гледайте онлайн сериите „Да се изгубиш нарочно“ и прочетете книгата „Да се изгубиш нарочно“.

Заглавно изображение: Снимка на DanaTentis от Pixabay.

.

Leave a comment

Your email address will not be published.