През последните няколко десетилетия думата „успех“ като че ли загуби значението си и стана тясно обвързана с материалното, количественото и лъскавото.
Да, в много случаи успехът има материална или количествена страна, но това в никакъв случаи не означава, че успехът се изрязава единствено или основно в пари, награди, медали, грамоти, отлични оценки, коли, апартаменти и екскурзии в екзотични държави.
И още по-малко в брой последователи в социалните мрежи – прекрасен пример за повърхностен критерий, който сам по себе си не означава нищо, но – още по-тъжното – изтиква на заден план смисъла и качеството.
На този фон предлагам за момент да се върнем в началото на 20. век. Тогава американската писателка Беси Андерсън Стенли (1879-1952) написва прекрасна поема, посветена на истинското изражение на успеха, която често се приписва погрешно на Ралф Уолдо Емерсън или Робърт Луис Стивънсън.
Днес ви представям поемата за успеха на Беси Андерсън Стенли в мой превод. Надявам се, че нейните думи ще ви изпълнят със смирение, надежда и мотивация да подхранвате доброто у себе си и околните!
.
Успехът
.
Успял е онзи,
който е живял добре,
смял се е често и е обичал много;
.
който се е радвал на доверието на
чистите жени,
.
уважението на интелигентните мъже и
обичта на малките деца;
.
който е запълнил своята ниша и е изпълнил своята задача;
.
който е оставил света в по-добро състояние, отколкото го е намерил
дали чрез обгрижването на мак,
написването на перфектна поема или спасяването на нечия душа;
.
който никога не е бил лишен от признателност към красотата на Земята
и не е пропускал случай да я изрази;
.
който винаги е търсел най-доброто у другите и
им е давал най-доброто, с което е разполагал;
.
чийто живот е бил източник на вдъхновение;
и споменът за когото е благословия.
.
Автор на заглавното изображение: Mohamed Hassan (Pixabay). Изображението е адаптирано за целите на статията.
