През последните месеци вероятно сте попадали неведнъж на информация за „Уроците на Блага“ в медиите и социалните мрежи.
Все пак новият филм на режисьора Стефан Командарев, който тръгна по кината у нас на 15 декември, по-рано тази година спечели голямата награда „Кристален глобус“ от 57-то издание на престижния кинофестивал в Карлови Вари (където актрисата Ели Скорчева получи и наградата за главна женска роля), голямата награда на журито на фестивала в Рим и голямата награда на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ (заедно с „Диада“, реж. Яна Титова), наред с още шест награди „Златна роза“.
„Уроците на Блага“ беше и българското предложение за „Оскар“, но докато пишех този текст, научих, че Американската академия за филмови науки и изкуства не е включила филма в краткия списък за най-добър международен филм.
Новината от другата страна на Атлантическия океан помрачи леко настроението ми. Два дни, след като гледах „Уроците на Блага“ обаче, аз продължавам да смятам, че това е пореден прекрасен филм, чрез който Стефан Командарев изследва най-дълбоките кътчета на човешката душа и отправя послания, които са вдъхновени от локални събития, но са едновременно универсални и актуални.
С „Уроците на Блага“ Командарев продължава да върви по своя път на режисьор, който е следвал медицина и е работил като лекар, но после е предпочел да лекува не телата на хората с медикаменти, а душите им чрез филмите, които прави.
Аз лично съм му благодарен за този негов избор, защото всеки негов филм, до колкото и тежки размисли да ме води, в крайна сметка ме вдъхновява да се старая днес да бъда по-добър човек от вчера.
.
Накратко за филма
Блага е пенсионирана учителка по български език и литература, която наскоро е загубила съпруга си и е останала сама, тъй като синът ѝ е заминал да търси препитание в САЩ. За да не разчита единствено на мизерната си пенсия, Блага припечелва допълнително пари от даване на частни уроци. Когато се свързва с погребална агенция, тя разбира, че има само един свободен гроб, в който може да положи тленните останки на съпруга си – при условие че пребори конкуренцията. За целта тя трябва да плати крупна сума за гроба в най-кратък срок. Блага е спестила достатъчно пари, така че се договаря с агенцията, но малко след това става жертва на телефонни измамници и губи всичките си спестявания.
Разстроена и засрамена от случилото се, но решена да почете паметта на покойния си съпруг според своите разбирания за дълг и любов, Блага се втурва да търси възможности да събере станалата непосилна за нея сума. И колкото повече осъзнава, че много трудно ще събере парите за толкова кратък период, толкова по-склонна става тя да пренебрегне моралните ориентири, от които се е ръководила през целия си живот.
Потискайки гласа на вътрешните си демони, които не я оставят на мира, с помощта на алкохола, Блага успява да купи гроба. Но губи себе си. А от изборите, които прави, докато събира парите, пострадват напълно невинни хора.
.
Защо да гледате филма
Ако търсите експертна препоръка за „Уроците на Блага“, няма да я намерите в този текст, защото аз не съм професионален кинокритик.
Ако и вие като мен обаче съдите за стойността и качествата на един филм (или книга, театрално представление и т.н.) по цялостното усещане, което той оставя у вас, по естетическата наслада от преживяното и по въпросите, които той ви подтиква да си задавате, тогава можете да ми се доверите съвсем спокойно.
Препоръчвам ви „Уроците на Блага“ по три причини.
Първо, както в „Посоки“ и „В кръг“, в „Уроците на Блага“ Стефан Командарев използва за отправна точка наболял проблем от родната действителност и оттам насетне прави дисекция на обществото ни, в която локалното и универсалното се преплитат и допълват.
Този път в центъра на вниманието е поредицата от решения и събития, произтекли от телефонна измама за хиляди левове. Освен последствията от телефонните измами филмът осветлява и други проблеми и предизвикателства в българското общество – обидно ниските пенсии на стотици хиляди българи, самотният живот на много от пенсионерите в по-малките населени места, ненаситния глад за пари, скъсаването на нишката на доверие между хората, влиянието на общественото мнение, сензационната журналистика и усещането за срам върху самочувствието и поведението ни и др.
Командарев изгражда историята толкова умело, че зрителят започва да губи представа за границата между художествено и документално. Това усещане за документалност се подсилва от отличната операторска работа и от достоверната игра на актьорите.
Второ, оставайки верен на режисьорския си подход, Командарев повдига редица важни въпроси от морално и социално естество, но не се въздържа от даването на отговори.
Вместо да рисува черно-бял свят, в който доброто и злото са несъвместими категории, които по всяко време и при всякакви обстоятелства могат да бъдат ясно очертани и разграничени, Командарев ни въвежда в свят, в който доброто и злото водят неспирна борба в душата на всеки от нас. Свят, в който границите между тях дотолкова се размиват, че зрителят не само се затруднява да отговори на въпросите, които си задава, а и започва да разбира, че дори най-доброто намерение може да има унищожителни последствия, ако ни подведе да пренебрегнем голямата картина и да прекрачим моралните си граници в преследването на дадена цел.
Всеки от нас, подсказва ни Командарев, по силата на своите избори може да се превърне в бог, но може и да влезе в обувките на дявола. Режисьорът не отрича съществуването на доброто и злото, а ни показва колко неусетно, заслепен от болката от загубата на свой близък, от самотата или от усещането за поругано достойнство, всеки човек може да предприеме действия, които по-рано не си е представял, че би могъл да предприеме.
И накрая, „Уроците на Блага“ е от онези филми, при които всеки актьор изпълнява най-подходящата за него роля, което способства за изграждането на пълнокръвни образи.
Признавам си, че допреди няколко месеца изобщо не бях чувал за Ели Скорчева, което не е изненадващо предвид факта, че тя не е играла в български филми приблизително от времето, в което аз съм се пръкнал на този свят. С изпълнението на главната роля в този филм обаче Скорчева ме спечели завинаги с актьорския си талант и се надявам в близко бъдеще да мога да я гледам поне в още един филм.
Рамо до рамо с Ели Скорчева в „Уроците на Блага“ виждаме и добре познати лица от филмите на Командарев, като Стефан Денолюбов, Иван Бърнев и Асен Блатечки. А Герасим Георгиев – Геро, който също е играл в други филми на Командарев (и играе чудесно и в излезлия неотдавна филм „Добрият шофьор“, реж. Тонислав Христов), се справя успешно с непривичната, но ключова за повествованието роля на безскрупулен измамник, който присъства в историята единствено с гласа си.
Ако все още не сте гледали „Уроците на Блага“, гледайте го възможно най-скоро!
А ако по някаква причина сте пропуснали „Посоки“, „В кръг“, „Съдилището“ и „Светът е голям и спасение добне отвсякъде“, сега е удачен момент да наваксате с творчеството на Стефан Командарев!
Плакат на филма, използван в заглавното изображение: Facebook страница на „А Плюс Филмс“
