В природата на човек е да иска да контролира, да побеждава, да владее и да управлява. Сравнително малко обаче са представителите на човешкия род, способни да контролират, да побеждават, да владеят и да управляват себе си.
Не на теория, а на практика.
Не от дъжд на вятър, а дългосрочно.
Не небрежно, а отговорно.
Не заради пари и слава, а в името на своето израстване.
Не себично, а с мисъл за своето добро и за доброто на другите.
Как го постигат?
Чрез самоконтрол, подхранван от желанието им да намират златната среда във всичко.
С други думи, като си поставят граници, които не ги ограничават, а им позволяват да се съхраняват физически, психически и емоционално, да се усъвършенстват, да работят ефективно, да изпълняват задълженията си и да изграждат трайни и топли отношения, докато се наслаждават на житейското си пътуване.
.
Книгата накратко
Именно тази жизненоважна и в същото време трудна за овладяване способност е темата на книгата „Силата на самоконтрола“ (превод: Надежда Розова) на Райън Холидей.
Това е втората книга от поредицата на писателя, в която той изследва четирите добродетели на стоицизма: смелост, умереност, справедливост и мъдрост.
Със „Силата на самоконтрола“ Холидей затвърждава репутацията си на писател, който умее да синтезира огромен обем от информация на философска (и не само) тематика и да я поднася на читателите в достъпен, увлекателен и повдигащ духа вид.
И го прави не като назидава, а като насочва. Не като се държи високомерно, а като влиза в ролята на ученик наравно с нас. Не като ни подканва да се самобичуваме, а като ни напомня да се грижим за себе си, вдъхва ни вяра в собствените ни възможности и ни учи да се стремим към напредък, а не към съвършенство.
Придържайки се към характерния си стил, той изгражда интелектуални мостове между древността и съвременния свят и илюстрира тезите си с примери от живота на личности от различни епохи, оставили трайна следа в историята. Сред тях са Марк Аврелий, Сенека, Наполеон, Дуайт Айзенхауер, Джон. Ф. Кенеди, Уинстън Чърчил, кралица Елизабет II, Мартин Лутър Кинг, Ангела Меркел, Лудвиг ван Бетовен, Лу Гериг и др. В тяхното поведение откриваме както добродетели, които си струва да притежаваме, така и слабости и пороци, от които е редно да се пазим.
Както и с предходните си книги, със „Силата на самоконтрола“ Холидей иска да ни помогне да преборим слабостите и ограниченията си, да повярваме, че можем да се променим в положителна посока, и да прилагаме наученото в ежедневието си.
Умереността е определяща както за благополучието ни, така и за способността ни да бъдем смели, справедливи и мъдри.
Защото невъздържаността вреди на здравето ни, но съща така ни прави заложници на животинските ни инстинкти, а това е предпоставка за трансформирането на добродетелта в порок, на силата в слабост, на възможността в опасност.
Способността да упражняваме самоконтрол става все по-ценна в условията на изобилие от източници на разсейване, изкушения, призиви да консумираме и да притежаваме без мярка, възможности за бързо забогатяване (и за бързо теглене на бързи кредити), хазартни игри, причини да отлагаме днешната работа за утре (или за вдругиден) и поводи да се чувстваме претоварени, потиснати, объркани, обезверени и безсилни.
Самоконтролът изисква владеене на ума, тялото и душата и постоянно развиване на нашия характер. Както пише Холидей:
„Самоконтролът трябва да се спазва на физическо ниво. И да се въплъщава на ниво съзнание. И трябва да се проявява авторитетно, когато настъпи моментът. Наше е решението как да изглежда това. Не само веднъж, а хиляди пъти в живота. Не само в миналото и в бъдещето, а сега, днес.“
Отдолу ви предлагам храна за размисъл от „Силата на самоконтрола“ с надеждата да ви вдъхновя да овледете силата на самодисциплината и да я впрегнете в своя полза.
.
Храна за размисъл от книгата
.
Самоконтролът като усилие
Самодисциплината не е нещо, което просто ви се случва, а нещо, което изграждате. Точно както писател се става с писане, а велик писател – когато напишете нещо, което си струва да се прочете, така и самодисциплината си доказвате чрез живота, който водите.
Самоконтролът е едно от нещата, които изискват повече от себе си, макар да не пораждат повече от себе си. Самоконтролът е качество, което не само се постига трудно, но и изкушенията да се откажете от постигнатото са милиони (и струват милиони). Само че човек трябва да докаже, че няма да им се поддаде. Че победата му не е била случайност, а е напълно заслужена, и че той притежава нужните качества да я постигне и поддържа.
Такъв е парадоксът на успеха. Точно когато мислим, че сме заслужили правото да охлабим дисциплината, се нуждаем от нея най-много. Наградата за нашите усилия? Още повече изкушения. Още повече възможности. Още повече неща, които отвличат вниманието ни. Единственото решение? Още повече самоконтрол!
С взискателност към себе си ще затрудним другите да бъдат взискателни към нас. С малко строгост към себе си няма да допуснем околните да имат власт над нас.
.
Дарът на независимостта
Човек, който живее по-скромно, отколкото може да си позволи, разполага с повече свобода на действие от човек, който не го прави. Затова художникът Микеланджело […] избягвал да приема подаръците, с които неговите богати покровители опитвали да го подмамят. Не желаел да дължи нищо на никого. Съзнавал, че истинското богатство е независимостта.
Никой не се забавлява толкова малко, колкото прекалено отдадения или претоварения човек, причакван на прага си от длъжници… или колкото човека с високоплатена работа, която не може да си позволи да изгуби. Никой не е до такава степен лишен от свобода, колкото онзи, който се бъхти постоянно, но не стига доникъде.
.
Приоритизиране и посвещаване
[Ч]овек трябва да има дисциплината да отстъпи назад и да се запита: какво правя? Кои са приоритетите ми? Кой е главният ми принос – в работата, в семейството, в света изобщо? И после идва ред на дисциплината да пренебрегва почти всичко останало.
Невъзможно е да се посветиш на нещо – в личен или в професионален план, – без дисциплината да отхвърляш всички останали незначителни неща. Тайната на успеха в почти всички сфери са продължителните периоди от време за съсредоточена работа, без прекъсвания.
[В]сяко съгласие за нещо е равносилно на отказ за друго. Никой не може да бъде на две места едновременно. Никой не може да се съсредоточи над повече от едно нещо. Само че този факт може и да ви бъде от полза: всяко „не“ може да бъде и „да“ за важните неща. Отхвърлянето на една възможност означава приемане на друга. Това е ключът не само за професионалния успех, но и за личното щастие.
Тази способност трябва да изградим у себе си. Способността да се посвещаваме на нещо. Истински и изцяло. Защото тя е невероятна рядкост. В един свят, в който толкова много неща разсейват, съсредоточаването е много рядка способност.
.
Безкрайно усъвършенстване
Не е нужно всеки ден да се представяте невероятно. Просто бъдете там всеки ден. Важното е да посрещнете следващата топка. Умението да го правите заедно със способността да изпърпите така наречените от Джон Стайнбек туткави дни […] е първата стъпка към величието. Буквално. Не е възможно да бъдете велики, ако не притежавате нужната самодисциплина. Стъпка по стъпка всеки ден. Ден след ден. Цифрите стават интересни обаче само ако става дума за голяма натрупване.
Не е ли малко обезсърчаващо, че сякаш никога не „постигаме“ целите си? Че с усъвършенстването на способностите ни се покачва и нивото, към което се стремим? Категорично не! Ние просто преместваме страничните греди, за да не става играта отегчителна, и най-вече – за да не свършва. В крайна сметка това ни носи повече удоволствие и повече удовлетворение.
Всеки човек, независимо дали е професионален спортист, или чистач, може да се усъвършенства в работата си. Може дори да стане по-добър човек, гражданин, син или дъщеря. Може да разсъждава по-добре, да се съсредоточава, да мисли над по-сериозни теми.
Красива ирония: човек никога не е доволен от напредъка си и същевременно е доволен винаги… защото напредва.
.
Търпение
Независимо с какво се занимаваме, ние трябва не само да работим усърдно и енергично, трябва и да придобием дисциплината да проявяваме търпение. Твърде възможно е придобиването на това умение да се окаже по-трудно от часовете, прекарани на стола, или от годините неуморен труд. Когато инстинктът ви подсказва да направите нещо, когато наистина желаете да постигнете нещо, чакането е… най-трудната част.
.
Взискателност към себе си
Единственият човек, към когото наистина трябва да проявявате строгост, сте вие самият. Ще трябва да впрегнете целия си самоконтрол, за да го постигнете, и то не защото е трудно да сдържате себе си, а защото е трудно да прощавате на хората неща, които не позволявате на себе си. Да им позволите да правят неща, които знаете, че им вредят, да ги оставите да кръшкат, при положение че виждате у тях много повече потенциал. Но се налага. Защото техният живот не е във ваша власт. Защото чисто и присто ще изгорите, ако не съумеете да живеете, като оставите и другите да живеят. Да им отдавате дължимото, задето са опитали. Да им прощавате. Да забравяте. Да им помагате да се усъвършенстват, ако са склонни да получат помощ.
.
Лидерство и личен пример
[В]еличието не се крие само в онова, което човек прави, но и в нещата, които отказва да направи. В начина, по който понася ограниченията на своя свят и на професията си, в нещата, които съумява да направи въпреки ограниченията – творчески, съзнателно, спокойно.
Не титлата е важна. Не властта. Не богатството. Не контролът. Величието не е в това, което имате. А в това, което избирате да станете. Или кой предпочитате да останете.
[Т]ака постъпват великите лидери: правят онова, което е редно, дори когато – особено когато – плащат висока цена […] [Л]идерите правят хората по-добри. Помагат им да постигнат истинската си същност. Както пише в „Бхавад гита“: „Каквото вършат великите хора – това и другите почват да вършат“. Хората, които притежават самодисциплина, не критикуват. Не искат нищо. Те просто си вършат работата. Те и не порицават… освен негласно чрез своите действия. В тяхно присъствие се усещаме стимулирани да направим крачка напред, крачка нагоре, да навлезем в по-голяма дълбочина, защото те са ни показали, че това е възможно.
.
Отговорността на лидера
[У]спехът не ви освобождава от необходимостта да проявявате самоконтрол. Не ви освобождава нито от усилната работа, нито от последиците. Напротив, вече се налага да поемете и бремето на други хора. И ще го направите с радост, защото когато приемете наградата, поемате и отговорностите […] Чудесно би било властта или успехът да ни даваха свобода… от всичко, което отнема време, от всичк прозаично, неудобно, трудно. На практика те още повече ни приковават към тези неща. Изискват повече от нас […] Лидерът пристига пръв и си тръгва последен. Лидерът работи най-усилено. Лидерът поставя другите пред себе си. Лидерът поема удара. Всичко друга са само думи, титли.
Твърде много лидери, оплаква се Плутарх, смятат, че „най-голямата полза от властта е свободата от това да управляват себе си“. Нищо подобно, тъкмо управляващият е длъжен да се придържа стриктно към правилата. Вие сте хората, които трябва да покажат, че гледат сериозно на правилата. Колкото повече сте напривили, толкова по-високи са критериите, към които трябва да се придържате. Колкото повече имате, толкова по-самоотвержени трябва да бъдете. Не защото така ще изглежда по-добре, а защото така е редно. Защото с това сте се нагърбили, когато сте поели тази отговорност.
.
Споделяне на товара
[Л]идерът трябва да умее всичко, но не е в състояние да свърши всичко. Не е физически възможно. Не е и психически възможно […] Не е логично да се опитвате да вършите всичко сами. Трябва да делегирате. Трябва да намерите хора, които притежават съответните умения, и да им позволите да ви помогнат. Нужно е да сте достатъчно силни, за да отстъпите ключа, да се откажете от контрола, да разработите система – организация, – която е по-голяма и не включва само вас […] Само личната воля не е достатъчна. Не бива сами да мъкнем цялото бреме. Трябва да споделяме. Ако искате да работите в подходящите мащаби. Ако се опитвате да изградите нещо важно, нещо по-голямо от вас самите.
.
Уравновесеност и сила на характера
Онзи, който овладее душата си, човекът, способен да се подлага на лишения, човекът, който не се страхува от промяната, от неудобствата или лошия късмет, е човек, когото трудно ще унищожите и трудно ще покорите. Той е и по-щастлив, по-уравновесен и в много по-добра форма.
.
Заразителността на дисциплината
От нас зависи да бъдем добри. Да постъпваме както е редно. Да владеем себе си. Не можем да принудим никого да прави същото. Но можем да посадим семето. Можем да се уповаваме на съдбата си с ясното съзнание, че в крайна сметка с това ще променим нечий живот. Защото, подобно на смелостта, дисциплината също е заразителна. Огънят в нас може да гори достатъчно силно, за да сгрява и околните. Светлината в нас може да озарява и пътя на околните. Нашите постижения могат да създават възможности за околните.
.
Големите малки неща
[С]пособни сме да решаваме големите проблеми само ако преди това сме свършили дреболиите. Никоя стратегия няма да успее, колкото и да е блестяща, ако пренебрегнете логистиката. „Дяволът е в детайлите, спасението също“, казва великият адмирал Хайман Риковър. Както отбелязва безразсъдната и безотговорна Зелда Фицджералд с известна доза самоирония – обратното също е вярно. „Тъкмо незавършените неща препъват хората“, оплаква се тя.
Като съсредоточаваме вниманието си върху формата, като изпипваме подробностите, ние ставаме по-силни – много повече, отколкото ако се впуснем необмислено и с рогата напред към предполагаемо по-сложни проблеми. Пренебрегвайки дреболиите, ние ставаме уязвими.
Пренебрегнете ли дреболиите, разхлабите ли дисциплината, губите всичко […] Свършете дребните неща както се полага.
.
Контролирано натоварване
Когато сме всеотдайни, когато сме целеустремени, когато искаме да спечелим, самодисциплината често се изразява в ранно ставане и вършене на повече работа. Понякога обаче по-трудният избор, по-ценното упражнение по въздържание е да си починете.
За да издържите, за да постигнете величие, трябва да се научите и да си почивате. Не само физически, но и психически, трябва и да се забавлявате. (В крайна сметка какъв е смисълът на успеха, ако не можете да си поемете и глътка въздух?)
Най-сигурният начин да съкратите кариерата си и да направите себе си уязвими, е да не се отнасяте дисциплинирано към почивката и възстановяването на силите си, да се претоварвате, да сте винаги в бързата лента, да прекалявате с тренировките и да се придържате към фалшивата пестеливост на свръхнатоварването.
Контролирайте натоварването си.
.
Умереност във всичко
Не са ни нужни постижения, за да се чувстваме добре или за да бъдем достатъчно добри. Какво ни трябва тогава? Истината – не е много! Малко храна и вода. Работа, с която да се предизвикваме. Спокоен ум в злополучието. Сън. Стабилна рутина. Кауза, на която сме отдадени. Нещо, което овладяваме все по-добре. Всичко друго е в повече. Или още по-зле – както много пъти е показвала историята: то е причина за нашето болезнено падение.
[Л]ипсата на въздържание обрича човек на невъзможност да реализира пълния си потенциал и на постоянно неудовлетворение в неудържимия стремеж към постигането на целите. Истинският самоконтрол означава умереност не само в постъпките, но и в начина на мислене, в чувствата, нашата съгласуваност с един свят, в който цари хаос и объркване.
Когато отстраните ненужното и прекомерното, оставате самите вие. Остава онова, което е важно.
.
Дисциплина и удоволствие
Дисциплината не е наказание, а начин да избегнете наказанието. Правим го, защото се обичаме, защото ценим себе си и онова, което вършим. Освен това дисциплината засилва удоволствието от преживяването. Всъщност човек, който се задоволява с по-малко, който се наслаждава на малко гърне със сирене като на изобилна трапеза, постига удовлетворение много по-лесно и е по-способен да вижда хубавото във всяка ситуация.
Удоволствието, което носят прекаляването и невъздържаността, винаги е мимолетно. Точно затова самодисциплината не е отказ от наслаждение, а начин да засилиш удоволствието. Ако се отнасяш добре към тялото си, имаш умерени желания, трудиш се усърдно, правиш физически упражнения, полагаш усилия – това не е наказание, а просто работа, чиято награда е удоволствието.
.
Дисциплината като спасение
Всеки има механизми за справяне, начини да намалява напрежението… но не след дълго, ако са в съответните количества, те започват съвсем да притъпяват сетивата ни. Такива неща може и да ни носят утеха, но не са наши приятели […] Какъвто и да е лошият навик, каквото и да ви се струва, че управлява живота ви – социално приемливо или не, – трябва да се откажете. Независимо дали ще го направите отведнъж, или ще потърсите помощ, трябва да се отърсите от въпросната зависимост – каквато и да е тя. Всеки, колкото и да е силен, има навик, с който се бори, но освен това никога не е твърде късно да опита да го победи […] Важно е какво ще предприемем още днес. Важно е да престанем да робуваме. Да изберем свободата. Да се спасим, за да можем да спасим света (и да продължим да го спасяваме).
Силните страсти са навикът, от който човек се отказва най-трудно. Защото те изригват. Защото са мощно запалимо гориво. Защото още преди да усетим, че сме в тяхната власт, злото вече е сторено. Може да изпитваме страсти, но никой не бива да им робува.
Нужна е сериозна самодисциплина, за да се откаже човек от лошите навици, особено от свързаните с ненаситността. Но от всички зависимости на света най-опияняващата и най-трудната за овладяване е амбицията. Защото за разлика от пиенето обществото я възнаграждава. Ние вземаме пример от успелите хора. Не ги питаме какво правят, нито защо го правят, питаме ги само как го постигат. Удобно пренебрегваме нищожното удовлетворение, което им носят техните постижения, колко нещастни са повечето от тях и колко нещастни правят всички около себе си […]
Амбицията е нещо хубаво, но трябва да се обуздава. Като всички елементи на самодисциплината тя изисква баланс […] Без спирачката, която ни помага да не се увличаме, амбицията не само ни лишава от щастие, но може и да ни съсипе… да навреди на другите, както неизбежно правят ненаситните завоеватели, независимо дали става дума за невинни жертви на войните, водени от тях, или за хората, които използват и после зарязват, докато се изкачват нагоре по стълбата, за близките им, които са пренебрегнали, или за безбройните подражатели, които вдъхновяват.
Най-лесното нещо на света е да реагираме на невъздържаността с невъздържаност. Не бива да забравяме обаче следното: липсата на самоконтрол у някого не е оправдание и ние да губим контрол. Не изглежда добре и не е рецепта за успех и добри постижения.
.
Издръжливост и приспособимост
Трябва да възпитаме у себе си способността за промяна, за гъвкавост и приспособимост. Непрекъснато, постоянно. Да променяме дребни неща всеки ден […] Невинаги е забавно. Невинаги е лесно. Но каква е алтернативата?
Животът не е справедлив. Той изиква от нас не само сила на тялото, но и на духа… [изисква] издръжливост. В противен случай не бихме имали сили да продължим напред. Не бихме оцелели след ударите на съдбата, които целят да ни обезоръжат, да ни накарат да се откажем и да загърбим разума си, своите принципи, своята философия.
Да издържим не само една-две бури, а нещо много повече… лоша година, десетилетие или нещо още по-неприятно. Но тъкмо те, борещите се, обсадени от трудности, болка и съмнение, които не се предават, не престават да опитват. А това е много повече от смелост. Те са овладели себе си телом и духом, въпреки че точно това са нещата, които работят толкова усилено срещу тях. Редно е да ги възприемаме като герои.
Човек, който умее само да атакува… който никога не отстъпва, който няма план за бягство, не е смел, а безразсъден. Той не се владее, а действа само на една скорост. Не може да печелите винаги и всичко – нито във войната, нито в живота, нито в бизнеса. Човек, който не умее да се оттегля, да преценява загубите си и да се отръпва, е уязвим. Човек, който не умее да губи, въпреки това ще изгуби… само че по-болезнено.
.
Укрепване на мускулите и волята
Животът е изпълнен с най-различни трудности и предизвикателства. Работата невинаги ни върви. Физическото натоварване обаче винаги е под наш контрол. При тренировките единствената евентуална пречка е степента на собствената ни решимст и всеотдайност. Плуване. Вдигане на тежести. Трениране на жиу-жицу. Можете да избирате как, но едно е задължително – трябва да бъдете активни. Да постигате някаква победа всеки ден. Отнасяйте се с тялото строго, както ни съветва Сенека, за да може то да се подчинява на съзнанието. Защото докато трупате мускули, вие трупате и сила на волята. И още по-важно: трупате мускули и сила на волята, докато другите бездействат.
.
Прецизност на езика
Ако човек не е прецизен с езика, ако става жертва на така нареченото днес семантично отместване – тоест ако преувеличава или изкривява значението на думите и те губят смисъла си, – това е белег не само за неподредена мисъл, но и за лош характер. Когато говорите, думите ви трябва да тежат. Кажете ли нещо, то трябва да е изпълнено със смисъл. Не забравяйте: свободното слово е право, не задължение. „Две уши, една уста – напомня Зенон на учениците си. – Уважавайте това съотношение.“
Допустимо е да кажете: „Не знам“, в отговор на някой въпрос. Допустимо е да подминете обида. Допустимо е да отклоните покана. Допустимо е да предпочетете да не обяснявате съображенията си. Допустимо е да замълчите. Допустимо е вместо това да напишете всичко в дневника си. Да слушате. Да седите мълчаливо. Да оставите делата ви да говорят.
.
Приятели със себе си
Обичта и подкрепата ни помагат да се развиваме. Да бъдем добри със себе си, да сме добри към приятелите си, е проява на самодисциплина. Не се укорявайте. Изграждайте се. Усъвършенствайте се. Така постъпват приятелите.
.
Корица на книгата в заглавното изображение: ciela.com
