Есента на 2019 г. ми подари един от най-вълшебните мигове в живота ми – първата ми книга, „Хората, които променят България“, се появи по рафтовете на книжарниците и в следващите месеци достигна до хиляди читатели.
Изключително горд съм с „Хората, които променят България“ и само мога да се радвам, ако историите в книгата са донесли ценни знания, гледни точки и зареждащи емоции на хората, които са ѝ дали шанс.
Снимка: Александър Найденов
Позволете ми обаче да ви издам една тайна: скоро след излизането на книгата от печат, докато я разглеждах с чувство на задоволство, открих правописна грешка на предното крило – липсваше буквата „л“ в думата „неправителствения“. Малката мръсница беше убягнала и от моя поглед, и от този на колегите от изд. AMG Publishing, независимо че вложихме неимоверни усилия в редактирането на книгата.
Много по-късно установих и фактологична неточност в една от историите.
Вследствие на тези открития леко се разочаровах от себе си. Подобни неточности могат да ви се струват незначителни, но за човек като мен, който от дълги години се стреми да изпипва всичко до най-малкия детайл, те са източник на неудовлетворение.
Но този опит има и положителна страна: благодарение на него (както и на мъдростта на някои автори, чиито книги прочетох) аз най-сетне си дадох сметка, че колкото и да се старая, никога няма да бъда перфектен. И че най-здравословната стратегия, която мога да следвам в този мач с предизвестен край, е да се старая да изпълнявам задачите си на висота с ясното съзнание, че добре свършената (макар и не перфектна) работа е за предпочитане пред несвършената работа.
Ако не вярвате на мен, може би поне ще повярвате на трима световноизвестни автори, които отдавна са разбрали, че ние, хората, сме съвършено несъвършени. И че в това няма абсолютно никакъв повод за притеснение!
.
„[Н]а този свят няма съвършенство. Хората не са роботи и е неизбежно по някое време животът да ви скрои някой номер. Ключът е не да избягвате грешките, а бързо да се върнете към успешни дейности […] Всеки може да сбърка […] Проблемът не е да се подхлъзнете, проблемът е да си помислите, че ако не можете да направите нещо по съвършения начин, изобщо не трябва да го започвате. Провалите са като червената светлина на светофара. По който и път да карате, от време на време се натъквате на светофари. Но ако продължите да се движите напред, все някога ще стигнете до крайната си цел, независимо от стоповете и светофарите.“ (Из „Атомни навици“, Джеймс Клиър)
.
„Перфекционизмът пречи на хората да завършват работата си, но и нещо по-лошо – често не им позволява изобщо да я започнат. Нерядко перфекционистите предварително решават, че няма да постигнат задоволителен резултат, и даже не се опитват да го създадат […] Трябва да разберем, че [стремежът] към съвършенство е разяждаща загуба на време, защото няма нищо, което да не може да бъде разкритикувано. Колкото и време да посветите на опити да постигнете нещо безупречно, все някой ще му намери недостатък […] В даден момент все трябва да завършите творбата си и да я покажете такава, каквото е, ако ще и само за да можете да продължите да правите други неща с доволно и решително сърце. Което всъщност е смисълът. Или поне би трябвало да бъде.“ (Из „Магията да твориш“, Елизабет Гилбърт)
.
„Ако сте перфекционисти, вие се състезавате с Бог. Но вие сте човек и следователно ще правите грешки. Не се опитвайте да победите Бог, защото Бог винаги печели.“ (Из „Дарът“, Едит Егер)
.
