„[З]а мен плодовете са материалният израз на общуване с нещото, което наричаме Бог. То им е давало от светлината и водата си да пораснат, да се превърнат от цветче в плод, да се налеят, да узреят, да натежат, да се оцветят, да съберат в себе си всички онези вълшебни неща, които ни правят сити, здрави и силни. Когато държа в ръката си плод, винаги си представям, че е чудо. И това чудо е дошло при мен, за мен. Поемам го с благодарност, която се разлива до всяка моя клетка.“
Тези красиви думи за плодовете принадлежат на Веселина Седларска. Припомних си ги наскоро, докато препрочитах книгата „Депресията ме обича“.
Като част от разказа си за взаимоотношенията си с депресията Седларска предлага два списъка: първият включва нещата, които ѝ помагат да излезе от депресията и да държат този коварен (и невидим) противник надалеч, а вторият включва нещата, които я пъхат в обятията на депресията. От цитата в началото на статията можете да се досетите в кой списък са плодовете.
Може би скоро трябва да последвам примера на Седларска и да разпиша ясно кои неща ме пазят от депресията и кои – я подхранват. На места моят списък ще се различава от нейния, но плодовете със сигурност ще се наредят и сред моите „съотборници“ в мача срещу депресията.
Защо? Ами защото депресията бяга надалеч от всичко цветно и свежо, което ни изпълва с енергия и положителни емоции. От всичко, което ни помага да се грижим за себе си и в същото време ни носи наслада. От всичко, което ни приканва да живеем в настоящия момент, а не да се връщаме постоянно към миналото или вечно да мислим за бъдещето. От всичко, което съдържа в себе си животворната сила на светлината, водата и земята. От всичко, което ни напомня, че животът е дар, който трябва да пазим.
Някъде по същото време, по което си припомних „одата“ на Седларска за плодовете, получих съобщение от друга също толкова начетена, мъдра и мила жена – преводачката и журналистка Нева Мичева, която е и автор на сборника „Говори с Нева“. След като ми каза каквото имаше да ми казва, а аз ѝ споделих, че съм си дал кратка почивка, Нева ми даде колкото прост, толкова и красив съвет какво да правя, за да възстановя силите си:
„Почивай си, яж плодове и гледай да се откъсваш от екрана повечко!“
След като две от най-интелигентните, ерудирани и прозорливи пишещи и четящи жени, които познавам, отдават такава почит на плодовете, значи в тях действително има нещо специално. С всяка следваща ябълка, праскова, слива, череша, банан и всеки друг плод, с който удостоявам сетивата си, аз си давам сметка, че Веселина Седларска и Нева Мичева имат пълното право да смятат плодовете за едни от най-добрите ни приятели.
Защото понякога радостта може да се крие в нещо толкова елементарно като парченца диня или пъпеш, полети с мед!
Заглавно изображение: Cristina Gottardi (Unsplash)
