Яна Пенева - Дани Пенев

„Огън се пали с огън.“

Чух тази мисъл за първи път преди няколко седмици, докато интервюирах млада учителка по програмата на Фондация „Заедно в час“.

Тя ми обясни, че си е припомнила тези думи на свой университетски преподавател покрай принудителното онлайн обучение. В тези специфични условия тя си дала сметка, че за да може да се раздава в класната стая, трябва да се грижи за себе си.

С други думи, за да можем да вдъхновяваме другите, първо трябва да заредим собствените си батерии. Защото, когато подхождаме с ентусиазъм, хората, с които общуваме, неизменно прихващат този „вирус“.

„Огън се пали с огън.“

Ако тази мисъл ви звучи абстрактно, нека ви кажа, че по-рано този месец се убедих лично във валидността ѝ.

През есента на 2019 г. на бял свят се появи дебютната ми книга – „Хората, които променят България“.

Хората, които променят България - Дани Пенев
По време на премиерата на книгата в Литературен клуб „Перото“
Снимка: Александър Найденов

Докато пишех историите в сборника, смятах, че те ще са от най-голяма полза на гимназисти, студенти и работещи на ранен етап в кариерата си.

Причината: всички те трябва да вземат важни решения за бъдещето си. Следователно те биха могли да почерпят ценен опит от хора, които са изградили и/или ръководят компании и/или граждански организации, преподават в училище, организират благотворителни инициативи или допринасят за облагородяването на средата в България с помощта на изкуството и спорта.

На 18 януари разбрах, че съм бил прав.

Докато провеждах сутрешната си тренировка вкъщи, отворих Messenger и попаднах на съобщение от Яна Пенева – ученичка в 10. клас в Професионална гимназия по икономика и управление „Елиас Канети“ (Русе) и национална състезателка по ориентиране.

„Оценявам труда ти и съм много благодарна за него, пишеше ми Яна.* Книгата е пълна с […] удивителни хора, с техните удивителни истории и примери […] Не исках да я свършвам. За този почти месец, откакто се срещнахме с нея, аз се въплътих в един герой от приказка със Свръхчовеци, които показват с действията си, че всичко е възможно. Че не съществуват изрази като „не става“, „няма смисъл“, „България не си заслужава“, „тук нищо не става“.

Човече, та ти допринесе за представите на едно дете, което знаеше, че доброто съществува, без да вижда много примери [за добро]. При отварянето на всяка страничка си мислех „Сега с кой ли човек ще се запозная?“, „Какво ли е направил той“, и тръпнех в очакване. А след края на неговата реална приказка, вземах телефона и се потапях в света на този човек, пращах им покани, запознавах се с тях и им благодар[я]х. Наистина безценно!“

С Яна се запознахме от разстояние в края на 2020 г. Тогава тя ми написа, че тъкмо е започнала да чете „Хората, които променят България“, а вече се чувства толкова одухотворена, че не може да си представи как ще се чувства, когато я завърши.

Тогава я помолих да ми даде обратна връзка за книгата, след като я прочете.

„Винаги съм се стремяла към това да мога да погледна извън моя свят, да видя какво правят другите, как го правят и да пробвам и аз, да се срещаш с примерите и да [им] се радваш“, пишеше още Яна в съобщението си до мен от 18 януари. „Ти ме запозна с толкова много хора. Мога да кажа, че мирогледът ми се разшири доста. Вече знам, че [това, към което се стремя] може да се направи и постигне наистина, вярвам го още по-силно.“

Книгата е прочетена. Читателят е въодушевен. Авторът е благодарен и изпълнен с още повече надежда.

Огън се пали с огън. Или с книга!

Заглавна снимка на Яна Пенева: Личен архив

*Текстът на съобщението е представен в съкратен и адаптиран вариант.

Leave a comment

Your email address will not be published.