Possible

„Това е невъзможно.“

„Няма как да стане.“

„Хубаво е да мечтаеш, но не се надявай много-много.“

Замислете се колко пъти в живота си сте приемали за даденост, че едно или друго нещо е невъзможно, и съответно сте заключавали, че няма смисъл да хабите време и енергия в преследване на химери. Или колко пъти сте се натъквали на хора, които, често водени от добри намерения, ви съветват да избягвате да си поставяте амбициозни цели, защото е много вероятно да не можете да ги осъществите, а това би ви натъжило и обезсърчило.

Бързам да ви успокоя: проблемът не е във вас, а в доминиращата в обществето ни представа за възможно и невъзможно. Като цяло повечето от нас са склонни да подценяват шансовете си да превърнат мечтите и целите си в реалност и да надценяват трудностите, с които биха се сблъскали, докато опитват да постигнат тези мечти и цели.

Когато си кажем, че нещо е невъзможно, ние се застраховаме срещу потенциален неуспех, като се освобождаваме от личната си отговорност и търсим извинения във външни фактори. Разбира се, дори и да дадем най-доброто от себе си, пак може да стигнем до задънена улица, но няма как да знаем къде ще се озовем, без да тръгнем в съответната посока.

.

Невъзможно? Попитайте Манол Пейков

В края на 80-те и началото на 90-те години Манол Пейков на два пъти кандидатства в СУ „Св.Климент Охридски“ с литература. На първия изпит темата е свързана с творчеството на Йордан Йовков и на Пейков му се случва нещо, което, меко казано, не е очаквал – получава двойка. На втория изпит се пада Христо Ботев. Резултатът е същият.

Близо три десетилетия по-късно Манол Пейков, който два пъти е късан на кандидатстудентски изпит по литература, управлява „Жанет 45“ – едно от най-старите и разпознаваеми български издателства. Както сам признава, издателството е създадено от майка му, а той се присъединява по-късно. Именно под негово ръководство обаче „Жанет 45“ изгражда портфолио с преводна литература, което включва световноизвестни писатели като Малкълм Гладуел, Дейв Егърс, Джефри Юдженидис, Зейди Смит, Джефри Мур, Етгар Керет и Примо Леви.

Неслучайно в писмото си до тазгодишните дванайсетокласници Манол Пейков се позовава на Свети Франциск от Асизи, който казва:

„Първо направете необходимото, след това възможното и изведнъж ще се окаже, че сте постигнали невъзможното.“

.

Невъзможно? Попитайте Енчо Керязов

През последните няколко години спектакълът „Нощ на звездите“, организиран от Фондация „Енчо Керязов“, се нареди сред онези културни събития в столицата, които малки и големи очакват с нетърпение. Когато се захваща с организирането на спектакъла, по време на който фондацията отличава ученици с високи постижения в науката, изкуството и спорта, цирковият акробат и еквилибрист Енчо Керязов не си и помисля да кани майстори на цирковото изкуство да участват в шоуто, защото е наясно колко натоварени са и какви хонорари получават.

През първите години „Нощ на звездите“ се провежда в родния му Ямбол и в шоуто участват само известни български музиканти, актьори и спортисти. Това се променя, докато Енчо работи в Швейцария заедно с Давид Ларибле – един от най-обичаните клоуни в света. Енчо му разказва за спектакъла и Ларибле предлага да се включи безвъзмездно. С готовността си да помогне клоунът дава криле на Енчо и той се осмелява да покани още свои приятели от цирковите среди. Те откликват и оттогава хиляди българи са имали възможността да гледат на живо артисти от световна класа, които подкрепят каузата на своя приятел безвъзмездно и с риск да се контузят.

През март 2019 г. имах удоволствието лично да се докосна до тази магия в „Арена Армеец“. Тази година щях да повторя, но се наложи спектакълът да бъде отменен заради пандемията от коронавирус.

Източник: AMG Publishing

.

Невъзможно? Попитайте Ивет Лалова

На 19 юни 2004 г. двайсетгодишната спринтьорка Ивет Лалова пробягва 100 метра за 10.77 секунди и така едновременно подобрява националния рекорд в дисциплината и се нарежда сред най-бързите жени в света. На Олимпийските игри в Атина няколко месеца по-късно тя се класира на четвърто място на 100 м и на пето на 200 м, а на следващата година грабва златния медал на 200 м на Европейското първенство в зала с резултат 22.91 секунди – нов национален рекорд.

Ивет Лалова е принудена да преустанови стремглавото си изкачване към лекоатлетическите върхове, след като на 14 юни 2005 г. чупи дясната си бедрена кост при сблъсък с друг атлет по време на загрявка преди бягане на 100 м на състезание в Атина. Осъзнавайки колко тежка е контузията, мнозина отписват Ивет. Осъзнавайки колко тежка е контузията, самата Ивет се амбицира да опровергае песимистичните прогнози. И успява – въпреки болката, въпреки дългото и изтощително възстановяване и въпреки неяснотата, произтичаща от факта, че не всичко зависи само и единствено от нея.

След близо двугодишно отсъствие от пистата Ивет Лалова се завръща и печели състезание в Белград с резултат, с който покрива норматива за участие в Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. На олимпиадата достига полуфиналите на 100 м и 200 м. Достига полуфиналите и на Олимпийските игри в Лондон четири години по-късно. Междувременно през 2011 г. печели златен медал на 100 м на Европейското първенство в Хелзинки, записвайки името си в историята като първата българка с европейска титла в тази дисциплина.

Днес Ивет, както обикновено със сияещата си усмивка на лице, тренира с мисъл за Олимпийските игри в Токио, които бяха отложени заради COVID-19 и по план трябва да се проведат през следващото лято.

.

Превърнете невъзможното във възможно

Манол Пейков, Енчо Керязов и Ивет Лалова са само трима от милионите хора в цял свят, които чрез заниманията си разкриват парадокса на „невъзможното“: много неща изглеждат невъзможни до момента, в който някой не покаже, че са напълно възможни.

Огромна част от днешното възможно е изглеждало невъзможно или абсурдно от позицията на бабите и дядовците ни или дори на родителите ни. Това е валидно за практически всяка сфера – от политиката и икономиката през образованието и науката до бизнеса, културата и спорта.

Както пише Иво Иванов в една от статиите, включени в сборника му „Кривата на щастието“:

„[Лесно е] да кажеш на някого, че е луд, но къде ли щеше да бъде светът, ако нямаше луди хора и ако те винаги се вслушваха в думите на скептиците? Сигурно щях да пиша тази статия на свещи, с перо и мастило. Щяхме да умираме от гнойна ангина, да се чудим какво лежи отвъд Атлантическия океан и едва ли някога щеше да има следи от човешки крак на Луната… [Л]удите хора движат света напред. Имате ли някоя лудост в главата? Или нещо много важно, което е останало незавършено? В никакъв случай не ги погребвайте: никога не е късно да опровергаете диагнозата на другите.“

Кои са вашите любими примери за превръщане на невъзможното във възможно? Ще се радвам да споделите мнението си по темата в коментар под статията или като ми пишете на dani@danipenev.net.

П.П. Както може би сте се досетили, аз съм човек, който вярва, че всеки от нас има силата да остави света в по-добро състояние, отколкото го е намерил. Именно това мое убеждение е нишката, която свързва 50-те коментарни статии в „От нас зависи“ – втората ми книга, която излиза в края на този месец.

От нас зависи
Източник: AMG Publishing

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *