ТЯ се погрижи аз и брат ми да можем да растем не просто в къща, а в дом, изпълнен с топлина.
ТОЙ се погрижи аз и брат ми да бъдем материално задоволени, така че да се радваме на безгрижно детство.
ТЯ ни възпита да се уважаваме взаимно, да си помагаме и да тачим семейните ценности и българските традиции.
ТОЙ ни възпита а се борим за постигането на целите си и да стоим здраво стъпили на земята независимо от постиженията ни.
ТЯ работеше часове наред в гимназията, в която преподава и до днес, и въпреки това винаги намираше време и енергия да изчисти, да изпере, да изглади, да напазарува и да сготви.
ТОЙ работеше по цели дни, нерядко и през уикендите, управлявайки бизнес съвместно с чичо ми, и въпреки това винаги намираше време и енергия да посещава немалка част от тренировките ми по футбол и мачовете ми из Югозападна България, за да ме подкрепя, и да ме кара с кола до Благоевград почти всеки понеделник, докато учех там в 8. клас.
ТЯ хукваше да готви любимите ни ястия още докато се наслаждавахме на храната, която е сготвила преди минути (особено облагодетелствен беше един от котараците ни, на когото тя редовно приготвяше сандвичи с кайма и кашкавал – т. нар. принцеси).
ТОЙ хукваше да купува нова футболна топка веднага щом тази, която имам, се спука, и нови футболни екипи и обувки още преди да съм износил старите – не защото искаше да ме глези, а защото виждаше, че обожавам спорта.
ТЯ уважава приятелите ми и винаги ги посреща вкъщи с отворени обятия.
ТОЙ уважава приятелите ми и се отнася към тях като към свои приятели.
ТЯ ме научи да подхождам с добри намерения към всекиго.
ТОЙ ме научи да черпя опит от всеки човек, с когото ме среща животът.
ТЯ винаги намира начин да се увери, че всичко при мен е наред, независимо в коя точка на света се намирам.
ТОЙ винаги намира време да ми се обади по телефона просто за да ме чуе и да се увери, че съм добре, независимо в коя точка на света се намирам.
ТЯ е Ирена Пенева, моята любяща майка.
ТОЙ е Антоний Пенев, моят любящ баща.
Двамата сключват брак на днешната дата преди 35 години. Три години и половина по-късно се ражда брат ми, а след още четири години и половина се появявам и аз.
Вече 27 години имам привилегията да разчитам на подкрепата на всеотдайни родители, каквито надали бих могъл сам да си избера.
Че сме минавали през трудности, минавали сме. Че сме се карали, карали сме се. Че сме се наранявали, наранявали сме се. Но това е неизменна част от общуването между хора, на които наистина им пука един за друг.
Днес, когато майка ми и баща ми честват 35-годишен брачен живот, аз си пожелавам те да бъдат здрави още дълги години, за да можем да продължаваме да се крепим взаимно и да се радваме на хубавите ни моменти заедно.
Дори да можех да избирам родителите си, пак не бих ги заменил. Не защото са съвършени (кой е?), а защото са добри хора – въпреки слабостите, греховете и чудатостите си.
Защото са съвършени в несъвършенството си.
Заглавна снимка: Заедно с родителите ми по време на премиерата на книгата ми „Хората, които променят България“ в Литературен клуб „Перото“ на 7 ноември 2019 г.
