Андерш Хансен (1974) е шведски психиатър, лектор, телевизионен водещ и автор на няколко книги за човешкия мозък и психичното здраве. Книгите му са продадени в над два милиона екземпляра, като се радват на огромна популярност както в родината му, така и в далечна Япония.
В навечерието на коледните празници Хансен стъпи на българския пазар с книгата „Мозък не за този свят“ („Сиела“, 2022) в превод на Евгения Кръстева.
Като човек с дългогодишен интерес към темата за психичното здраве, включително и психичните разстройства, които измъчват стотици милиони хора по света, аз веднага бях привлечен от книгата на Хансен. Взех си книгата по-рано тази седмица и я зачетох почти веднага. И я „изгълтах“ за нула време.
.
Силни страни на книгата
Бих посочил три основни причини „Мозък не за този свят“ да ми хареса.
Първо, Хансен се съсредоточава върху един сравнително рядко обсъждан аспект на темата – биологичните фактори, определящи структурата и функционирането на човешкия мозък от хилядолетия. Според Хансен авторът на книга, разглеждаща темата за човешкото благополучие, трябва да е селективен във фокуса си. Ето защо той е избрал да се концентрира върху ролята на биологията и да не се задълбочава в социалните модели, които също предлагат обяснения по въпроса. Това прави книгата едновременно информативна и стегната.
Второ, Хансен се придържа към научните открития по отношение на загадките на мозъка и ги разглежда в контекста на еволюционното развитие на нашия вид. Вместо да създава измамно розова представа за корените и методите на лечение на състояния като депресията и тревожността, той си поставя за цел да помогне на читателите да си дадат сметка за комплексността на случващото се в главите им и за това какво могат да направят, за да упражняват по-ефективен контрол над вътрешния си свят и да избегнат капаните, които мозъкът понякога ни поставя.
И трето, Хансен ни поднася най-съществената информация от практическо естество така, че да можем да осмислим и разберем основните идеи, без да трябва да имаме широки научни познания. Резултатът е книга, която предлага полезна храна за размисъл, без да ни затормозява откъм език, стил и структура.
В допълнение „Мозък не за този свят“ е ценна и заради бекграунда на автора. От една страна, тук става дума за психиатър, а не за специалист по позитивна психология. От друга страна, Хансен е завършил образованието си и е натрупал дългогодишен професионален опит в родната си Швеция, което го поставя в позицията да може да предложи различна гледна точка от тази на колегите си в англоезичния свят, особено САЩ и Великобритания.
.
Цитати от книгата
.
Науката в полза на хората
Колкото и задълбочени да са изследванията ни и колкото и напреднали знания да имаме за мозъка, накрая всичко това ще е напразно, ако не може да достигне до нас и да промени живота ни. Ето защо, когато става въпрос за физическото и психическото ни здраве, е важно не само да се съсредоточим върху иновативната технология и невероятните открития на изследванията в бъдещето. Също така трябва да вземем предвид и историята на еволюцията ни и да разпространим знания, които да спомогнат за по-задълбоченото разбиране за предотвратяването на депресията и тревожността. По този начин бихме мотивирали хората да се държат така, че да не изпадат в ситуации, в които ще им трябва психиатрична помощ. Не можем да се върнем към живота си в саваната, но можем да се поучим от историческите предпоставки, които са ни оформили.
В момента тече научна революция. С всеки изминал ден научаваме повече за това как мозъкът ни създава интелектуалните ни способности и чувствата ни и как той на свой ред е продукт на ДНК-то ни и заобикалящата ни среда. Това знание може да ни предостави фантастични възможности във всички области, като се почне от здравеопазването и се стигне до благосъстоянието и образованието, но е важно да бъде представено по начин, който няма да ни навреди. Генетиката и мозъчните изследвания не дават точни отговори, а вероятности. Проблемът е, че ние, хората, обикновено не разсъждаваме в контекста на вероятностите – за нас всичко е или черно, или бяло. „Повишен риск от депресия“ не е същото като „гарантирана депресия“, но така можем да го възприемем.
Защото, въпреки че изследванията в областта на мозъка бележат изключително бърз напредък, мозъкът ни стои на едно място. На практика не се е променил през изминалите 10 000 години и затова се страхуваме повече от змии и паяци, отколкото от кутии с цигари и коли, и вярваме, че светът е статичен и непроменлив. Така че напливът от медицински открития относно това какво се случва „под капака ни“ се обработва от мозък, който не е достатъчно добре подготвен за възприемането на статистически вероятности в научни статии […] [Р]ешението е знание. И то не само за това как функционира мозъкът ни, ами и за това защо функционира по този начин. Когато разберем, че най-важната му задача е да ни помогне да оцелеем – и че се е развил с тази задача в една животозастрашаваща среда, – ще осъзнаем, че по-леките форми на психически заболявания не означават нито че сме болни, нито даже че сме увредени.
.
Защитни механизми
Тревожността и депресията често изпълняват функцията на защитни механизми. И двете са нормална част от човешката природа и не са знак, че си увреден или болен. Освен това изобщо не се дължат на недостатъци на характера ти! Силният мозък […] не остава незасегнат от стреса, трудностите и самотата, ами прави всичко възможно, за да ни помогне да се справим с тях. За целта понякога поражда чувство на безпокойство и ни кара да искаме да избягаме или да възприемаме света като опасно място. Ако си мислим, че тези симптоми означават, че той не функционира нормално – или е болен, – значи сме забравили, че най-важната му функция е оцеляването. Ако предците ни не изпитваха тревожност толкова лесно, двамата с теб нямаше да ни има. Представи си всички да знаеха това. Защото много хора, страдащи от тревожност, са убедени, че нещо не е наред с тях […] Когато осъзнаят, че това чувство всъщност е знак, че мозъкът им функционира нормално, може би ще се успокоят.
.
Гените и средата
Гените са важни, но средата обикновено е по-важна. Не си мисли, че ако нещо е генетично предопределено, значи е неизбежно. Начинът ти на живот се отразява на функционирането на мозъка ти.
.
Тревожността като временно явление
Всеки, който изпитва голяма тревожност, е различен. Всеки, който страда от депресия, е различен. Твърде сложни личности сме, за да можем да бъдем определени от диагноза. Тя не разкрива всичко за теб и ти не си диагнозата си […] [Ч]увствата се променят. И така трябва, иначе не биха изпълнявали никаква функция – същото се отнася и за мрачните чувства. Само защото изпитваш голяма тревожност през определен период от живота си, не означава, че това винаги ще е така.
.
Движение срещу депресия
От биологична гледна точка е трудно да си представиш нещо, което да е по-голяма противоположност на депресията от физическата активност […] Физическата активност подсилва на практика всички органи и тъкани в тялото. Кръвното налягане, кръвната захар и липопротеините се стабилизират, способността за поемане на кислород на белите дробове се подобрява, подобрява се дейността на сърцето и черния дроб. Всичко това означава, че мозъкът получава различни – и по-добри – сигнали, въз основа на които да породи чувства, което повишава вероятността за приятни усещания. Неоспорим факт е, че тренировките са сред най-важните неща, които можем да предприемем, за да избегнем депресията.
Използвали сме умните си – но невинаги много мъдри – мозъци, за да махнем физическата активност от живота си. Това се дължи на факта, че сме мързеливи по природа. Да не изразходваш енергия без нужда – да мързелуваш, с най-просто думи, – е било стратегия, която е действала прекрасно в продължение на стотици хиляди години, но се е превърнала в животозастрашаващ капан в съвременното ни общество. По данни на СЗО пет милиона души умират преждевременно всяка година, защото не се движат достатъчно. Това означава, че през 2020 година, която беше годината на коронавирусната пандемия, броят на хората, умрели от липса на физическа активност, се е равнявал на броя на хората, починали от вируса.
Вече сме взели всички възможни мерки, за да ни е удобно – с помощта на електрически скутери и доставка на храна по домовете сме успели да премахнем и последните крачки извън дома си. Но изведнъж осъзнаваме, че сме изгубили нещо важно по пътя не само що се отнася до риска от заболявания и преждевременна смърт, а и до психическото ни здраве. Мисля, че трябва да намерим хитри начини отново да включим физическата активност в живота си. И това изобщо няма нужда да е свързано със спорт и постижения. Започни да ходиш пеша или с колело на работа и да се качваш по стълбите вместо с асансьора. Прави каквото и да е, което може да се превърне в твой навик. Би било най-добре да е нещо, което вършиш, без да се замисляш, както когато си миеш зъбите.
Може би съвременната липса на физическа активност те плаши. Можеш да погледнеш на нея и по друг начин: като на нещо с огромен потенциал. Ако искаме сериозно да се опитаме не само да лекуваме, ами и да предотвратяваме множество физически болести и психическите заболявания, от които, изглежда, толкова много хора страдат, липсата на физическа активност представлява ковчеже със съкровище – неизползван потенциал, от който да черпиш.
.
Нужда от заедност
През 99,9% от времето си на Земята сме зависели един от друг, за да можем да оцелеем. Малкото хора, които оцелели въпреки всички заплахи и катастрофи, които природата ни е изпращала – и които така са се превърнали в наши предци, – направили това заедно. Фактът, че четеш този текст, се дължи на сплотеността и взаимната защита, които сме си осигурявали. Колективът означавал оцеляване, така че онези, които усещали силен порив да създават и да се грижат за социалните си контакти с други, имали по-добър шанс да оцелеят. В качеството си на потомци на оцелелите двамата с теб изпиваме същия порив. Така че мозъкът възнаграждава действането като колектив с добро настроение поради чисто егоистична причина – колективът е увеличавал шансовете ни да оцелеем […] [Ч]рез дискомфорта, причинен от самотата, мозъкът те подканва да се погрижиш за социалните си нужди. Изпадаш в състояние, което той възприема като повишен риск от смърт – защото именно това е предполагала самотата през почти цялата ни история.
[Д]а изолираш някого – да не го поканиш на някое парти или да спреш да му се обаждаш – на практика означава, че му изпращаш сигнала „вече не си част от тази група“. Мозъкът приема това като сериозен проблем – и даже като заплаха за оцеляването ни – и в резултат на това задейства симпатиковата нервна система. Когато приобщиш някого – изпратиш му някаква покана, обадиш му се или му напишеш съобщение, – му изпращаш сигнала „ти си част от тази група“. Дълбоко в съзнанието на получателя на този сигнал вековни еволюционни механизми ще го изтълкуват като „някой ще ми помогне, ако ми се случи нещо“. За мозъка вече не съществува голяма заплаха, така че симпатиковата нервна система може да намали активността си.
В качеството си на лекар и психиатър често съм се изненадвал, че част от хората, които търсят помощ и заради физически, и заради психически проблеми, всъщност се чувстват самотни. Имат нужда да поговорят с някого, който да ги изслуша и да намали усещането им за изолация. Някои, изглежда, не осъзнават, че проблемът е самотата. И това не е учудващо. Мозъкът ни непрекъснато се опитва да намери обяснение за въпросното състояние. Така че често си мисля, че болките в гърба или коляното може би представляват неговия начин да конкретизира емоционалната болка, причинена от самотата. Понякога най-добрият метод на лечение на такъв гръб или такова коляно е да се пребориш със самотата.
Даже и самотата да е нова област на изследване и да съществуват разлики между отделните хора в това отношение, се смята, че да чувстваш силна принадлежност само към няколко души, е сравнително по-важно от запълнения социален календар. Изглежда, най-важната защита срещу самотата е да имаш определен брой близки приятели, в чиято компания да се чувстваш комфортно.
.
Хубав живот, лошо настроение
Въпреки фантастичния икономически и медицински напредък, изглежда, психическото ни здраве не се е подобрило. Странно е, че над това не се замислят повече хора; все пак главното обещание на всяка идеология, религия и политическа партия е благополучие и по-добро психическо състояние. И ако се чудиш какво общо има последното с икономиката, можеш да попиташ някой закоравял капиталист защо изобщо ни трябва икономическо развитие. Той ще ти отговори, че ни трябва, за да имаме хубав живот. Ако наивно го контрираш, като го попиташ защо ни е нужен хубав живот, ще ти каже, че ни е нужен, разбира се, за да се чувстваме добре. Но очевидно това не се случва. Въпреки че животът ни е толкова хубав, се чувстваме зле.
.
Природата на щастието
За много хора щастието е равнозначно на това да се чувстваш добре. Те го приемат като нестихващо чувство на наслада и задоволство. В областта на научните изследвания обаче щастието обикновено се свързва с това доколко сме доволни от начина, по който се развива животът ни. Така че то по-скоро представлява дългосрочно усещане за смисъл, отколкото непрекъснато да сме в добро настроение. Ако си съгласен с това определение и би направил всичко възможно, за да си щастлив, ти препоръчвам да не обрърщаш внимание на щастието. Игнорирай го! Колкото по-малко ни е грижа за него, толкова по-голям шанс имаме да сме щастливи.
Устроени сме така, че да сравняваме всичките си преживявания с очакванията си и затова би трябвало да спрем да се стремим към щастието […] [А]ко усещанията за благополучие не са временни, не биха изпълнявали най-важната си функция: да ни мотивират. Мозъкът ни непрекъснато променя емоционалното си състояние с оглед на информацията, която получава от тялото ни и заобикалящата ни среда. Да замръзне, когато се чувстваме щастливи, само за да може това да продължи вечно, от негова гледна точка е също толкова нереалистично като да очакваме онзи банан върху кухненския плот да ни засити за цял живот. Просто не сме устроени така, но се лъжем, че сме.
.
Реалност и рекламни заблуди
През 2015 година „Кока-Кола“ стартира гигантска маркетингова кампания, при която вече не подканяше хората да „споделят кока-кола“, а да „отворят път на щастието“. Посланието, което стигнало до милиарди хора, беше, че щастието е нещо, което избираме – и не само, че можем, ами трябва да бъдем щастливи. „Кока-Кола“ далеч не е единственият бизнес, който се е опитал да свърже даден продукт с нереалистично емоционално състояние. Ето още няколко примера: „Живей щастливо до края на дните си“ (застраховки за дома), „Щастието започва тук“ (горчица), „Споделено щастие“ (хранителни стоки), „Помогни си сам да намериш щастието“ (ресторант) и „Моменти на щастие“ (млечни продукти). Това са само част от рекламните слогани с един и същ подтекст: щастието представлява безкраен низ от приятни преживявания и е нещо, което избираме. Ако не сме щастливи, нещо не е наред с нас.
Подобни лозунги, книги, курсове и 902 милиона резултата в Гугъл непрекъснато ни напомнят, че не само можем, ами трябва да бъдем щастливи, т.е. да се чувстваме супер всеки ден. В резултат на това мозъкът ни сравнява субективните ни преживявания с на практика недостижима цел – вечното благополучие не е нормално състояние за човека. Защото, ако позволим да ни заливат с картини, показващи щастливи, красиви и на пръв поглед хармонични хора сред тропически залези, очакванията ни относно психическото ни състояние ще станат нереалистично високи. И ако вътрешният ни свят не отговори на тези очаквания – а ничий вътрешен свят не може да отговори на тях, – ще се разочароваме. Така че изградената ни от реклами и дълбоко нереалистична представа за щастието може да ни направи нещастни.
[Р]екламите ни карат да си създадем нереалистично високи очаквания спрямо емоционалния си живот, което на свой ред ни разочарова и ни прави недоволни. Рекламен слоган, който би поставил реалистично високи очаквания – и който всъщност би се отразил положително на благополучието ни – е: „Няма нищо лошо в това да не се чувстваш добре понякога“. Но едва ли би продавал особено много безалкохолни напитки, горчица или застраховки за дома.
За разлика от повечето неща, към които се стремим и при които вероятността да ги получим нараства наред с усилията ни в тази посока, изглежда, е точно обратното, що се отнася до щастието. Колкото по-усилено го търсим, толкова по-вероятно е да ни се изплъзне. Така че най-добрият съвет, който мога да дам на човек, стремящ се към него, е да не обръща внимание на всички онези кухи рекламни слогани.
За мен щастието не се изразява нито в един безкраен танц върху листенца от рози, нито в ограничаването на всякакъв дискомфорт. И все пак съм достатъчно материалистичен и свикнал на удобства, за да осъзная, че бих излъгал, ако кажа, че удобството и материалните фактори не играят роля. Без съмнение играят – за мен и за почти всички останали. Според най-конструктивното определение за щастие, което съм чувал, то представлява смесица между положителни преживявания и едно по-задълбочено разбиране за същността на даден човек. Разбиране за силните му страни и за това как те биха могли да се използват, за да помогнат и на него, и на останалите, правейки го част от нещо отвъд него самия. За повечето хора монетата най-накрая спира да се върти, когато са на път към нещо, простиращо се отвъд тях, а не когато вече са стигнали до него. В този момент откриват онова, което при липса на по-точно определение може да се нарече „щастие“.
.
Щастието като страничен продукт
[Щ]астието не бива да се възприема като отделна цел, а в по-голям контекст. То се появява, щом разберем кое е важно в живота и вземем мерки, за да го постигнем. И щом станем част от нещо, което намираме за значимо и за себе си, и за останалите. Не е особено изненадващо, че повечето от нас са устроени по този начин. Оцеляването ни е зависело от това да си сътрудничим. Онези, които оцелели при изпитанията на природата – и следователно станали наши предци, – го направили заедно. Не сме се превърнали в доминиращия вид на Земята благодарение на силата, скоростта или интелекта си, а на факта, че сме си сътрудничили най-добре от всички видове. Ето защо самотата толкова ни измъчва.
Когато попитали австрийския психиатър и невролог Виктор Франкъл как е успял да събере достатъчно душевни сили, за да оцелее в четири концентрационни лагера, сред които и „Аушвиц“, [той] цитирал философа Фридрих Ницше: „Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как“. Вероятно броят отговори на въпроса кое е достатъчно значимо, за да офирми защо-то, се равнява на броя хора по света. И все пак едно е сигурно: безкрайните приятни преживявания не са сред тях. Така че не преследвай щастието. То е страничен продукт, който се получава, когато заабравиш за него и вместо това се съсредоточиш над нещо, което ти се струва значимо.
.
Разговорът като част от решението
Това, че говорим открито за психическите заболявания, спасява животи и облекчава страдания. Убеден съм, че този диалог разрешава повече проблеми, отколкото създава. [А]ко се чувстваш зле психически, трябва да потърсиш помощ. Това е същото като да се обърнеш към лекар при пневмония или алергия. Винаги можеш да получиш помощ и не си сам.
.
Корица на книгата: ciela.com
