Когато превеждам, превеждаме четирима

Ако сте чели (или поне разгръщали) „Дарът“ (2021) на Едит Егер, „Забави темпото!“ (2021) на Карл Онорè или „Обещанието на един молив“ (2020) на Адам Браун, може да сте забелязали, че трите книги са преведени от мен.

Не изтъквам този факт, за да се хваля. Най-малкото превеждам по собствено желание, а не по принуда. Ако съм превел книгите така, че читателят да изпита истинско удоволствие от четенето, значи просто съм си свършил работата както трябва.

Съвсем различна е причината да насочвам вниманието ви към ролята ми на преводач на тези книги, а именно – макар че в тях се посочва единствено моето име, всъщност преводачите са четирима. Или по-точно: преводачът съм аз, но думите, които извират от мен в процеса на претворяване на тези текстове на български, отчасти са и думи на трима учители по английски, на които дължа познанията си по този език.

Когато превеждам, превеждаме четирима – аз, Даниела Радкова, Красимир Спасов и Гергана Иванова.

Тримата изобщо не подозират, че са част от екипа ми, но не това е важното. Важното е, че образованието, което съм получил, и всички мои професионални занимания до този момент в голяма степен са възможни благодарение на тяхната подкрепа и насърчение.

Следващия път, когато попаднете на моето име като преводач на някоя книга, спомнете си и имената на Даниела Радкова, Красимир Спасов и Гергана Иванова. Ако преводът на книгата е оправдал очакванията ви, благодарете на тях! Ако пък нещо в превода ви е подразнило, знайте, че отговорността за несъвършенствата е единствено моя.

Когато превеждам, превеждаме четирима – аз, Даниела Радкова, Красимир Спасов и Гергана Иванова.

Само мога да се радвам, ако с качеството на моята работа като преводач дам повод на тримата да изпитат чувство на удовлетворение. И им напомням, че там някъде има едно любознателно момче, което се ориентира в света на думите благодарение на знанията и опита, които е почерпило от своите учители по английски език!

Leave a comment

Your email address will not be published.